Решение № 83 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 924/2014 г.

Решение № 83 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 924/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. М. Т., А. М. Т. и РПК "Н. " против решение № 12/12.07.2013 г. по т. д. № 115/2013 г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73/21.03.2013 г. по гр. д. № 1082/2011 г. на Дуловски районен съд. С последното са отхвърлени, като неоснователни, предявените от А. М. Т., Н. Н. С. и А. М. Т., искове с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК, за отмяна решенията на ОС на кооперацията от 05.11.2011 г., като противоречащи на Закона за кооперациите и Устава на РПК "Н.". А. Т. и А. Т. обжалват въззивното решение като неправилно, поради постановяването му в противоречие със ЗК /чл. 9, ал. 1, чл. 16, ал. 1, чл. 16, ал. 3, т. 2 ЗК/, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че неправилно съдът е отказал да открие по реда на чл. 193 ГПК производство, по оспорване истинността на представен от страната С. А. протокол от ОС на РПК "Н." от 24.09.2011 г., от истинността на който е предпоставено разрешението на процесуални и материалноправни въпроси в производството, вкл. по основателността на исковете - досежно наличието на законосъобразно решение за свикване на ОС от 05.11.2011 г. на РПК "Н." - по силата на решение на ОС от 24.09.2011 г. и законосъобразността на избора на С. А. като председател на кооперацията, каквото е едно от атакуваните решения на ОС от 05.11.2011 г., предвид спорното му качество на член-кооператор към този момент. Според касаторите, в противоречие с чл. 269 пр. второ ГПК въззивният съд не е разгледал всички доводи във въззивната жалба, вкл. че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички доводи за незаконосъобразност и противоуставност на решенията на ОС от 05.11.2011 г., по всеки от активно субективно съединените искове. Касаторите считат противоречащ на задължителна съдебна практика извода на въззивния съд, че искът на А. Т. е неоснователен, поради липса на качество на член-кооператор в РПК "Н." към момента на ОС от 05.11.2011 г., тъй като не зачетено значението на постановена по реда на чл. 61 ЗК специфична обезпечителна мярка - спряно изпълнение на решенията на ОС на РПК "Н." от 26.05.2010 г., едно от които е и за изключването на А. Т. и още 24 чл. - кооператора. Касаторите оспорват обосноваността на извода, че с доказателството за получена от А. Т. пратка, без упоменато в същото съдържание на самата пратка, е доказано получаването от същия именно на покана за ОС на 05.11.2011 г., със съответния дневен ред, респ. че е спазена разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗК. Подадена е и касационна жалба от РПК "Н.", която, с оглед изложението на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, касаещи произнасянето по същество по иска с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК, и петитума й, настоящият състав възприема като касационна жалба единствено срещу постановеното по същество въззивно решение, не и спрямо частта му, с характер на определение, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на същата страна, поради липса на правен интерес. Съображения за наличие на правен интерес, относими и към допустимостта на касационната жалба на същата страна, въпреки изхода на правния спор във въззивна инстанция, са изложени в определението на състава по чл. 288 ГПК. Касаторът РПК "Н." излага аналогични съображения за неправилност на въззивното решение: съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид отказа от провеждане процедура по оспорване по реда на чл. 193 ГПК, на истинността на представения от третото лице - помагач протокол от ОС на 24.09.2011 г., като последица от което следва абсурдното, според страната, съобразяване истинността на два взаимно изключващи се по съдържание протокола на ОС на кооперацията от една и съща дата, час и място на провеждане, с конфронтиращи правни последици на взетите решения. Оспорва предпоставките за конституирането на С. А. като трето лице - помагач на РПК "Н.". Като цяло твърди, че въззивното решение е вътрешно противоречиво, неаргументирано, несъобразено с всички събрани по делото доказателства и необосновано, поради допуснати съществени грешки при формиране изводите на съда съобразно правилата на формалната логика и опита. Третото лице - помагач - С. А. - оспорва касационните жалби. В писмените си бележки по делото възразява срещу възприетия от състава допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Поддържа тезата си за липса на активна процесуална легитимация за А. Т. към 05.11.2011 г., поради изключването му като чл. - кооператор с решение на ОС на кооперацията от 26.05.2010 г., отменено едва с решение № 189/07.12.2011 г. по гр. д. № 397/2010 г. на Дуловски районен съд, влязло в сила като необжалвано в тази му част. Ирелевантен намира факта на спиране изпълнението на решенията на ОС на РПК "Н." от 26.05.2010 г. по време на цялото висящо производство с предмет законосъобразността им. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с правомощията си по чл. 293 вр. с чл. 290 ГПК и съобразно доводите и възраженията на страните, намира следното: Първоинстанционното решение е постановено по присъединени за общо разглеждане и решаване гр. д. № 1082 и № 1083 по описа на Дуловски районен съд за 2011 г. - под № 1082/2011 г. на същия съд, с ищци А. Т., А. Т., Н. С. /необжалвала / и М. Е. Производството спрямо последния е прекратено, поради последващ отказ от иска. А. Т. се е присъединил изрично към иска на А. Т., а двамата - към иска на М. Е., преди заявен от последния отказ, което обстоятелство следва да бъде съобразено досежно предмета на исковете. Ищецът А. Т. оспорва решенията на ОС на РПК "Н." от 05.11.2011 г. като незаконосъобразни и противоуставни, тъй като той, а и други чл. - кооператори не са били надлежно поканени за същото ОС, а и не е налице законосъобразно прието решение на ОС от 24.09.2011 г. за свикване ОС от 05.11.2011 г. с този му дневен ред. С оглед последното ищецът твърди, че на 24.09.2011 г. действително е проведено ОС на кооперацията, но с дневен ред и съдържание на взетите решения, различни от документираните в представен от конституираното по делото, на страната на ответника, трето лице - помагач С. А. Последният се е позовал на качество чл. - кооператор и именно с оглед това му качество и предмета на взетите от ОС на 05.11.2011 г. решения - избора му за председател на кооперацията, съдът е приел наличие на правен интерес от конституирането му като трето лице - помагач на ответника. Ищецът А. Т. аналогично твърди неуведомяването си за ОС на 05.11.2011 г. Основанията, посочени от ищеца М. Е., към иска на който изрично са се присъединили А. Т. и А. Т., сочат и липса на предпоставки и аргументираност на избор на управителни органи / Председател на кооперацията, Управителен и Контролен съвети /, преди изтичане мандата на действащите, противно на изискванията на устава, както и незаконосъобразност на избора за управител на лице, нямащо качеството чл. - кооператор - С. А., в противоречие с чл. 26, ал. 1 ЗК. За последното ищците се позовават именно на решенията на ОС от 24.09.2011 г., но съгласно протокола, представен от тях и поддържан като достоверен от представителя на РПК "Н." - управителя Й. Ж. Х., признала исковете. Така в производството се е стигнало до конституирането на една и съща в процеса страна, в качеството на главна и подпомагаща ответни страни, на субекти с напълно противоречиви в процеса интереси. РПК "Н." не оспорва исковете и признава незаконосъобразността на решенията на ОС от 05.11.2011 г., като инспирирано от С. А. и приближени нему кооператори и свикано в противоречие с изискванията на ЗК и устава, а третото лице - помагач - С. А. оспорва исковете. Своевременно е заявено / ведно с представянето му от РПК "Н."/ оспорване истинността на протокола от ОС на 24.09.2011 г. - този, на който се позовава третото лице - помагач С. А. / о. з. от 22.02.2013 г. /, но първоинстанционният съд е отказал да открие производство по оспорване истинността му / определение в о. з. от 04.03.2013 г./. На практика е зачел всеки от двата протокола на ОС на РПК "Н." от датата 24.09.2011 г., при идентичен час и място на провеждане. Липсват мотиви по всички доводи за незаконосъобразност и противоречие с устава, визирани от ищците. Въззивният съд е потвърдил решението, като противно на доводите във въззивните жалби на А. Т. и А. Т. не е разгледал несъобразените от първоинстанционния съд основания, не се е произнесъл по заявеното оспорване на истинността на представения от С. А. протокол на ОС от 24.09.2011 г., не е изключил неистинския от двата протокола от доказателствата по спора и изхождайки от липса на доказателства за оспорване на решенията на ОС от 24.09.2011 г. по който и да е от тях е счел, че всеки един е породил правни последици. Съобразно този си извод е приел, че с решение на ОС от 24.09.2011 г. е прието законосъобразно решение за свикване на ОС от 05.11.2011 г. Аргументирал е неоснователност на исковете и с извода, че А. Т. не е следвало да бъде уведомяван за ОС на 05.11.2011 г., тъй като към този момент не е имал качеството член- кооператор, доколкото е бил освободен с предходно решение на ОС от 26.05.2010 г., а съдебното решение, с което решенията на това събрание са били отменени, е влязло в сила едва на 07.12.2011 г. /реш. № 189 по гр. д. № 397/2010 г. на Дуловски районен съд /. Съдът е приел, че постановеното спиране на изпълнението на решенията на ОС от 26.05.2011 г., по реда на чл. 61 ЗК, няма каквото и да било правно значение. Макар този довод да е пряко относим и към процесуалната легитимация по иска на А. Т., съдът го е съобразил единствено за да приеме, че спрямо него не е извършено нарушение на чл. 16 вр. с чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗК, тъй като не е следвало да получи покана и да участва в ОС. Приел е за доказано получаване от ищеца А. Т. на покана за ОС на 05.11.2011 г., позовавайки се на данни от обратна разписка, в която е удостоверено единствено получаване на пратка, не и нейното съдържание. Липсват мотиви относно останалите доводи за незаконосъобразност и противоуставност на решенията: за нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗК, поради избор за председател на кооперацията на лице без качество на чл. - кооператор, в който смисъл решението е напълно нелогично в кумулативното зачитане на противоречащи си правни последици - изключване на С. А., с решение на ОС от 24.09.2011 г., съобразно протокола поддържан от главните страни в процеса и изрично решение за неизключването му като чл. - кооператор, с протокол от същата дата, час и място, поддържан от третото лице - помагач С. А. Не се е произнесъл и по довода за предприето в противоречие с предпоставките, визирани в Устава - чл. 39, ал. 3 и ал. 4, предсрочно прекратяване мандата на председателя, членовете на УС и КС на кооперацията, какъвто е предмета на взетите решения от ОС на 05.11.2011 г. С определение № 60/23.01.2015 г. касационното обжалване е допуснато по всяка от жалбите на А. Т., А. Т. и РПК "Н.", кумулативно - за проверка на допустимостта на въззивното решение, в частта в която съдът се е произнесъл по иск на А. Т., с оглед процесуалната му легитимация, основана на качеството на чл. - кооператор към момента на ОС от 05.11.2011 г., както и по правния въпрос, отговор на който предпоставя и отговор по процесуалната легитимация на ищеца Т.: Легитимирани ли са да искат отмяна на решения на ОС, по реда на чл. 58, ал. 1 ЗК, чл. - кооператори, които към момента на постановяване атакуваните решения са изключени като такива, решението за изключването им е предмет на атакуване с иск по чл. 58, ал. 1 ЗК, а изпълнението на решението за изключването им е спряно, на основание чл. 61 ЗК? Въпросът е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с решение № 105/24.06.2013 г. по т. д. № 942/2012 г. на I т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С посоченото решение, макар в хипотеза на спряно по реда на чл. 61 ЗК изпълнение на решения на ОС с различен предмет - изменение на устава на кооперацията, е даден еднозначен и противоположен на приетия от въззивния съд отговор относно значението на спирането - забрана за прилагане последиците на решението, чието изпълнение е спряно, до постановяване на решение относно неговата законосъобразност и съответствие с устава. По правния въпрос: Отчитайки различието в правните последици на спряно вписване в търговския регистър, на решенията на ОС на кооперацията, подлежащи на вписване, спрямо тези на спирането на изпълнението им по реда на чл. 61 ЗК, е видно, че първото гарантира интересите на трети добросъвестни лица по отношение правните последици на незаконосъобразно взети и подлежащи на вписване решения, а второто - и по изричното разпореждане на закона - е допустимо в защита правния интерес и на самите член-кооператори спрямо кооперацията, при обосноваване вероятна незаконосъобразност на всички, а не само подлежащи на вписване, решения на ОС на кооперацията, по предявени по реда на чл. 58 ЗК искове за отмяната им. Както се посочва в цитираното реш. № 105 по т. д. № 942/2012 г. на I т. о. на ВКС, а е възприето и в реш. № 227 по гр. д. № 6590/2013 г. на IV г. о. на ВКС и се споделя в постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 390/25.07.2011 г. по ч. гр. д. № 323/2011 г. на III г. о. на ВКС, предвид правния резултат по същото / при това последните две касаещи решения на ОС, също с различен от това по т. д. № 942/2012 г. на I т. о. на ВКС предмет / действието на предвидената в чл. 61 ЗК мярка " спиране изпълнение на решение на ОС" означава продължаване на предишното правно положение в кооперативния живот до изхода на спора по иска за отмяна на това решение. В цитираните съдебни актове предмет на атакуване, респ. спиране на изпълнението, са решения на ОС с различен от настоящия предмет / изменение на устава на кооперацията, избор на председател на кооперацията /, като с оглед обезпечителната мярка по чл. 61 ЗК за спиране на изпълнението им, последващи решения на ОС, съобразени с измененията на устава, а не с предходната му редакция, респ. действия по учредяване на процесуално представителство на кооперацията, предприети от новоизбрания председател, а не от освободения, са счетени за незаконосъобразни, като предприети по време на висящността на обезпечителната мярка. Даденото в цитираните актове на ВКС разрешение следва да бъде споделено и в настоящия случай, тъй като неприложимост, с оглед конкретния предмет на атакуваното решение, не може да бъде обоснована - чл. 61 ЗК не визира изключения, нито съдържанието на разпоредбата и закона в цялост предпоставят допустимо ограничително тълкуване, в аспект на конкретната хипотеза - изключване на член-кооператор. Напротив, в гарантиране срещу недобросъвестност на такъв член, възползващ се от последиците на чл. 61 ЗК, чл. 13, ал. 2 ЗК предвижда възможност за предварително / още преди вземане на решение за изключването му / ограничаване на подлежащ на изключване чл. на кооперацията, при условия и по ред, предвидени в Устава на кооперацията. Такова ограничение не е предвидено в Устава на РПК "Н.", респ. приложено в настоящия случай. Следователно, отговорът на правния въпрос е: Член-кооператор, изключен с решение на ОС на кооперацията, атакувано по реда на чл. 58 ЗК и чието изпълнение по реда на чл. 61 ЗК е било спряно до постановяване решение относно законосъобразността му, е легитимиран да атакува по реда на чл. 58 ЗК решения на ОС на кооперацията, взети по време на висящността на производството по чл. 58 ЗК, с предмет законосъобразността на решението на ОС за изключването му като член-кооператор. Предвид постановеното спиране на изпълнението на решението на ОС за изключването му като член-кооператор, същият продължава да упражнява права, както и да бъде адресат на задължения, произтичащи от качеството му на такъв. По основателността на касационните жалби: С оглед отговора на правния въпрос, доказана се явява процесуалната легитимация на А. Т. за предявяване иска по чл. 58 ЗК, от което следва и допустимост на постановеното по този иск въззивно решение, както и доказаност на единият от поддържаните доводи за незаконосъобразност на взетите от ОС на РПК "Н." решения от 05.11.2011 г. - неуведомяване на ищеца за ОС, вкл. по предвидения в закона и устава ред - с писмена покана, в 14-дневен срок преди датата на ОС, с което е нарушено гарантираното му от чл. 9, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 16, ал. 1 ЗК право на участие и глас. Нито ответникът, нито третото лице - помагач на ответника оспорват факта, че предвид предходното изключване на А. Т. като чл. - кооператор, както той, така и други от изключените 24 чл. - кооператора не са били уведомявани за ОС на 05.11.2011 г., тъй като субективното мнение на организаторите на ОС е било, че тези лица не разполагат с правото да участват. Необосновано е въззивното решение и относно извода за уведомяване за ОС на 05.11.2011 г. на ищеца А. Т., доколкото представеното по делото доказателство - обратна разписка - не съдържа данни относно съдържанието на доставената на лицето пратка. Макар протоколът от ОС на РПК "Н." от 24.09.2011 г. - този на който се позовава третото лице - помагач - да е оспорен за истинност със самото му представяне от ответната кооперация, поддържаните в хода на първоинстанционното производство обстоятелства по оспорването не касаят истинността му, в частта му на свидетелстващ - за провеждането на ОС на тази дата, съдържанието на осъществените в същото действия и направени волеизявления - документ. Не се твърди / противно на заявеното едва във въззивната жалба на А. Т. и А. Т. / неосъществили се в действителност, съответно на протоколираните, действия и волеизявления на участвали лично в ОС на 24.09.2011 г. 40 чл. - кооператора. Доколкото представеният от същата дата, час и място протокол, поддържан от главните страни в процеса, свидетелства / като не е бил оспорен в тази му част / за първоначално присъствие на С. А. при започване на ОС, документирано с протокола поддържан от главните страни, и последващото му оттегляне, ведно с група чл. - кооператори, само след който момент е могло да се формират решения от паралелно проведено ОС на кооперацията, главните страни са твърдели на това именно основание "неистинност" на взетите с участието на трето лице - помагач решения от 24.09.2011 г. С оглед така поддържаните при оспорването на документа обстоятелства, за съда не е възникнало основание за откриване производство по оспорване съгласно чл. 193 ГПК. Дори да би било открито такова и оспорена истинността на поддържания от С. А. протокол от 24.09.2011 г., то правният резултат по спора би бил идентичен, предвид следните съображения: Независимо в каква поредност едно спрямо друго са взети решенията на паралелните ОС на кооперацията от 24.09.2011 г., в частта относно изключването на С. А. това решение е породило правни последици. Ако би било взето първо по време решението за неизключването му, последващо взето решение за изключването му поражда правни последици в качеството на ново валидно волеизявление на компетентен за това орган на кооперацията - ОС, чиято незаконосъобразност не е оспорена по исков ред. Обратната поредност също не изключва правните последици на решението за изключването му като член-кооператор, тъй като последващо го решение за неизключване не би могло да породи самостоятелни правни последици на възстановяване на членство, прекратено с валидно, неоспорено за законосъобразност по реда на чл. 58 ЗК, решение на кооперацията. Правилни са съображенията на въззивния съд, че при паралелно, действително проведени ОС на РПК "Н.", с участието на различни чл. - кооператори / доколкото не е оспорена до момента истинността на протокола, ползван от третото лице - помагач /, макар да се касае за злоупотреба с права - несъгласието на С. А. и други чл. - кооператори със законосъобразността на свиканото ОС предоставя на същите право на иск по реда на чл. 58 ЗК за атакуване решенията му, а не иницииране и провеждане на паралелно ОС - твърдените пороци на това паралелно ОС касаят законосъобразността на решенията му, атакуема единствено с конститутивния иск по чл. 58 ЗК, какъвто не е предявяван. В такова производство би могло да се коментира и нарушението на чл. 16, ал. 2 ЗК, безспорно установимо, тъй като ОС от 24.09.2011 г., съгласно протокола поддържан от С. А., е взело решение, невключено в обявения дневен ред - именно решението за свикване на ОС от 05.11.2011 г. с така предвидения дневен ред - въпреки неучастието на всички член-кооператори. Неоспорената законосъобразност на решенията на общите събрания от 24.09.2011 г., обаче, както се посочи по-горе, не изключва отречено по безспорен начин и към момента качество на С. А. като чл. - кооператор в РПК "Н.", а оттук и основателност на довода за незаконосъобразност на решението за избирането му като председател на кооперацията, в противоречие с чл. 26, ал. 1 ЗК. С решенията от 05.11.2011 г. са прекратени предсрочно, в противоречие с изискванията на устава на кооперацията /чл. 39, ал. 3 и ал. 4 / правомощията на органите й - председател, УС и КС, съответно са избрани нови. Съгласно вписванията в търговския регистър по партидата на кооперацията / извлечение - стр. 157 - 158 по номерацията на присъединеното гр. д. № 1083/2011 г. на Дуловски районен съд / мандатът на освободените от ОС на 05.11.2011 г. председател, членове на УС и КС изтича на 18.03.2013 г. Отчитайки продължителността му от 4 години, съгласно устава, към 05.11.2011 г. същият обективно не би могъл да е изтичащ. При това положение, предсрочното прекратяване на правомощията на органите на кооперацията се явява лишено от основанията предвидени в устава на кооперацията. Въззивният съд не е изложил мотиви по предходните две основания за незаконосъобразност и противоуставност на решенията на ОС от 05.11.2011 г., поради което е обоснован касационният довод за допуснато съществено нарушение на чл. 269 предл. второ ГПК, както и за произнасяне в противоречие с материалния закон, доколкото макар признавайки настъпили правни последици на решението на ОС от 24.09.2011 г., за изключването на С. А. като чл. - кооператор, въззивният съд не е санкционирал с незаконосъобразност избора му за председател на кооперацията, в противоречие с чл. 26, ал. 1 ЗК. Други основания за незаконосъобразност на решенията на ОС от 05.11.2011 г. не са релевирани в преклузивния по чл. 58, ал. 3 ЗК срок, поради което не могат да бъдат предмет на произнасяне. С оглед изхода на спора, провокиран до настоящото си развитие в касационна инстанция изцяло от процесуалното поведение на третото лице - помагач, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. следва да бъде осъден да възмезди страните за понесените от тях разноски, както следва: в полза на РПК "Н." - 500 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение и 70 лева държавна такса, в полза А. Т. и А. Т. - по 70 лева заплатени държавни такси. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение