Решение № 6697 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4034/2021 г.

Решение № 6697 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4034/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по жалба директора на ТП на НОИ София- град, чрез старши юрисконсулт К. П., срещу Решение № 1307 от 1.03.2021 г., постановено по адм. д. № 7530/2020 г. по описа на Административен съд София- град. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му. Ответницата А. Б. оспорва касационната жалба изцяло и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила с оглед правната издържаност на формираните изводи по приложимостта на уредбата по Закона за лицата /ЗЛС/ и семейството и Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Б., чрез законния й представител Л. Б., срещу Решение № Ц2153-21-20/10.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ София- град, с което е оставена без уважение жалба, вх. № Ц1012-21-142/21.05.2020 г. на А. Б., срещу Разпореждане № [ЕГН]/30.04.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Първоинстанционният административен съд е установил от фактическа страна, че със заявление от 5.02.2020 г. А. Б., чрез своята майка и законен представител, е поискала да й бъде отпусната наследствена пенсия от починалия й баща Р. Б., като е приложено Решение № 283389/22.11.2019 г. на СРС по гр. д. № 8304/2019 г., влязло в сила на 18.01.2020 г., с което, на основание чл. 14 от ЗЛС, е обявена смъртта на Р. Б. за настъпила на 18.11.2013 г., към 16. 30 часа. С Разпореждане № [ЕГН]/30.04.2020 г., издадено от ръководителя на ПО при ТП на НОИ София- град, е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката, считано от 18.11.2013 г. – датата на смъртта на наследодателя й и е постановено изплащането й да се извърши съгласно чл. 105, ал. 2 от КСО. Пенсията е изплатена за периода 1.01.2017-31.12.2019 г. в общ размер на 5 577, 06 лв. Издаденото разпореждане е оспорено по административен ред в частта относно приложението на чл. 105, ал. 2 от КСО, като е потвърдено с Решение № Ц2153-21-20/10.07.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град. Последното е обжалвано пред административния съд, който е отменил Решение № Ц2153-21-20/10.07.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона и за издаването на административен акт в съответствие с тези указания. Съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с действащия към момента на издаването му закон. Изложил е аргументи в посока на обстоятелството, че в чл. 115, ал. 2 КСО са уредени основанията за прекъсване на давностния срок само по отношение на вземанията на НОИ, но не и по отношение на вземанията от НОИ, предвид която празнота в кодекса несъмнено трябва да се приложат разпоредбите за прекъсване на давността от Закона за задълженията и договорите, което пенсионният орган е извършил неточно. Съгласно чл. 14 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и тъй като в случая е налице съдебно решение за обявяване смъртта на Р. Б., то вземането е станало изискуемо с влизане в сила на съдебното решение, т. е. на 18.01.2020 г. По този начин погасителната давност по чл. 105, ал. 2 от КСО не е изтекла. При установеното от фактическа и правна страна е постановено решението с указанията към административния орган за разрешаване на въпроса по същество. Решението е валидно, допустимо и правилно. В жалбата на директора на ТП на НОИ се поддържат неоснователни доводи за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Тълкуването на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от административния съд се споделя в основни линии от настоящата инстанция. Възникването на правото на пенсия и вземането на сумите по нея следва да се преценява съгласно приложимата разпоредба на чл. 105, ал. 2 КСО. За определяне началото на давностния срок се прилага разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от КСО, съгласно която вземането за пенсия се погасява с изтичане на 3 години, считано от първи януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Спорът по делото, разрешен правилно като краен извод от административния съд относно датата, на която вземането е станало изискуемо, намира своето логично нормативно разрешение в разпоредбите на чл. 8-19 от Закона за лицата и семейството и охранителното производство по Глава 51 от ГПК. Легитимирани да предявят искане по реда на ГПК, вр. с чл. 9 и чл. 14 ЗЛС са всички заинтересовани лица и прокурорът. Под заинтересовани лица следва да се разбират всички лица, за които установяването на смъртта или обявяването на отсъствието ще се отрази благоприятно в тяхната правна сфера. С предявяването на молба по чл. 549 и сл. от ГПК не се засяга правната сфера на предполагаемите наследници, тъй като те разполагат с всички права по Закона за наследството, вкл. да приемат наследството, да откажат наследство или да го приемат по опис. Предвиден е и специален исков ред за защита правата на всички засегнати от охранителното производство, т. е. едва с влизане в сила на решението за обявяване смъртта на лицето възниква правото на иск, свързан с надлежната легитимация на страните в процеса, тяхната дееспособност и извършването на валидни процесуални действия в рамките на исковото производство. От гореизложеното може да бъде направен обоснован извод, че с влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена смъртта на наследодателя възниква и правото на вземане на пенсия, защото именно решението, с което се обявява смъртта, се ползва с обвързваща доказателствена сила спрямо всички относно установения с него факт на смъртта на посочената дата, каквато е и идеята на законодателя- да се постигне правна сигурност и установеност. Решението на съда поражда същите правни последици като тези, произтичащи от действителната смърт. По начина, по който в доктрината и в съдебната практика се приема, че от момента на съставяне на акта за смърт на изчезналото лице /който се съставя въз основа на влязлото в сила решение/ се счита за открито наследството на починалото лице, така и по аналогия следва да се приеме, че субективното право на пенсия възниква по силата на съдебното решение, което в настоящия случай не е погасено. По изложените съображения, решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение