Решение № 4458 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2017 г.

Решение № 4458 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - П., срещу решение № 404 от 16.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2453/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001615007879-091-001 от 27.07.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 669/28.09.2016 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-П.. С отменения ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит в размер на 79 774.12 лв. на "Б." ЕООД, за данъчни периоди месец август и месец септември на 2015 г. В касационната жалба се твърди, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е направил изводи, които не съответстват на приложимите материално правни разпоредби. Събраните по делото доказателства са обсъдени едностранно, като необосновано е даден превес на тези, които са представени от ревизираното лице. Макар и да са констатирани несъответствия по отношение на представени документи, същите не са обсъдени в мотивите на решението. Въз основа но подробно описана в касационната жалба фактическа обстановка се иска да бъде отменено постановеното съдебно решение, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 6000 лв. Ответникът по касационната жалба - "Б." ЕООД, в писмен отговор поддържа, че оспорването е неоснователно. Подробно и мотивирано съдът е приел, че реално са осъществени фактурираните доставки, поради което е възникнало право на данъчен кредит. Пред настоящата инстанция се заявява искане да бъде оставено в сила съдебното решение, като на дружеството бъдат присъдени сторените разноски съгласно приложен списък на същите. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. В подробно становище по делото обосновава крайния си извод за липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като предлага решението на Административен съд - П. да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. П. е бил ревизионен акт № Р-16001615007879-091-001 от 27.07.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 669/28.09.2016 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-П.. С него на "Б." ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 79 774.12 лв. по фактури, издадени от доставчиците "Д. д." ЕООД и "А. Б. г." ЕООД за данъчни периоди месец август 2015 г. и месец септември 2015 г. При осъществената проверка относно законосъобразността на ревизионния акт, АС-П. е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма по чл. 120 от ДОПК и при липса на допуснати съществен и нарушения на съдопроизводствените правила. Не са споделени обаче, изводите на ревизиращите органи относно липсата на доказателства за произхода на малините у "Д. д." ЕООД и "А. Б. Г." ЕООД и съответно постановения отказ за право на данъчен кредит. В мотивите на решението е посочено, че е безспорно доказано, че площите върху които са произвеждани малините са били под непрекъснат контрол от 2011 г., до края на ревизирания период и на тях са отглеждани малини. Доставчиците са били проверявани многократно без да се констатират нередности относно отглеждането на насажденията. От доказателствата по делото е установено, че "Д. д." ЕООД и "А. Б. Г." ЕООД, са разполагали с процесните малини. Установена е и последващата реализация на същите, както и извършените плащания за това. След задълбочен и подробен анализ на доказателствата АС-П. е приел, че процесните данъчни фактури отразяват позитивно проявени като юридически факти облагаеми доставки, които се субсумират в хипотезата на чл. 6, ал. 1, чл. 689, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. Позовал се е на практика на СЕС, относно липсата на знание у ревизираното лице, че е участвало в данъчна измама, тъй като по делото не се съдържат каквито и да е доказателства жалбоподателят да е знаел или да е следвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане, са част от данъчна измама извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Административен съд-П. е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Даденото разрешение на спорните въпроси е направено въз основа съвкупния анализ на всички относими доказателства и доказателствени средства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. В този смисъл са неоснователни твърденията в касационната жалба, че мотивите на съда са едностранчиви и са ценени само доказателствата представени от ревизираното лице. Фактическата обстановка е установена пълно. Не е спорна реалността на извършените доставки на стоки - малини, както и редовното им осчетоводяване при получателя и неговите доставчици. От изслушаната по делото ССчЕ е установено, че процесните фактури са спазвани разпоредбите на ЗСч, счетоводството на ревизираното лице е водено коректно и са налице и доказателства за плащания между контрагентите, както по доставката, така и при последващата реализация на стоките. Експертът е констатирал и съответствие между закупената суровина и продадената продукция по количество и качество. При така установената фактическа обстановка съдът правилно е приел, че изводите на приходните органи за недоказаност на доставките по процесните фактури издадени от "Д. д." ЕООД и "А. Б. П." ЕООД, са необосновани. Тези заключения на приходните органи са в противоречие със събраните доказателства и установените въз основа на тях релевантни за спора факти. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В чл. 6, ал. 1 ЗДДС е посочено, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Необосновано органите по приходите са извели извод за липса на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС за процесните фактури. Във всички случаи за издадени данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 ЗДДС с начислен в тях данък, който се претендира като данък с право на данъчен кредит, регистрираното по закона лице, в качеството на получател следва да докаже възникването на основанието по чл. 25 ЗДДС, а именно данъкът по този закон е станал изискуем, съответно, че е възникнало задължение този данък да бъде начислен по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС. С. правилно е съобразил наличието на годни доказателства, които оборват констатациите на органа по приходите. Приходните органи са се позовавали на липсата на доказателства относно начина, по който са брани малините предмет на доставка, а не са обсъдили доказателствата от които е видно, че доставчиците на ревизираното лице са разполагали със стоката - малини от конкретен сорт и качество и са я предали надлежно, а за това са съставени необходимите документи. Липсата на договори за наем на техника у предходни доставчици не може да обоснове отказ от правото на данъчен кредит. Правилно, с оглед изложеното административният съд е приел, че за целите на облагането по ЗДДС, в случая е възникнало данъчно събитие и е налице основание за начисляване на ДДС от доставчиците, съответно и право на приспадане на данъчен кредит. Събрани са достатъчно и безпротиворечиви доказателства, че е налице реалност на доставката. Оплакванията направени с касационната жалба са идентични с мотивите въз основа на които в ревизионния акт и потвърждаващото го решение е отказано право на данъчен кредит, но не намират основание в събраните по делото доказателства. Направените от съда изводи са изцяло в съответствие със събраните доказателства, преценени съвкупно и при съобразяване на доказателствената им сила съобразно действащите процесуални принципи. Фактическите изводи са логически издържани и обосновани, направените въз основа на тях правни изводи - законосъобразни. Налице е доказаност на осъществяването на спорните доставки на малини от посочените доставчици в полза на ревизираното лице, като по отношение на него възниква право на приспадане на данъчен кредит. Обосновано АС П. е посочил, че от страна на приходните органи не са въведени твърдения за участие на ревизираното лице в данъчна измама. В решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. само е отразено, че при липса на извършена двустранна сделка, каквато се явява доставката по смисъла на ЗДДС, нормално и логично знание за това да има и при двете страни по тази сделка, което прави неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в конкретния случай е доказана добросъвестността на ревизираното дружество. Други обстоятелства и обосноваване на твърдение за наличие на участие на РЛ в данъчна измама няма изложени и в решението на решаващия орган. Както нееднократно е постановявал СЕС, "ако все пак, поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи - въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави, - че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери". Следователно, правилно съдът е отменил РА като материално незаконосъобразен, като доводите на касационния жалбоподател се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено сила. В полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, в размера за който са представени доказателства. От договора за правна защита и съдействие, в едно с пълномощното за касационната инстанция, който е приложен по делото е видно, че договореното възнаграждение между страните е в размер на 6500 лв. и е платено в брой. Съгласно специалната разпоредба на чл. 161, ал. 2 ДОПК, приложима при съдебно обжалване на ревизионен акт, какъвто е предметът на настоящото производство, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, представляващи възнаграждение за адвокат, когато са прекомерни, без оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая съдът не намира, че е налице основание за намаляване на уговорените и заплатени от страната разноски за възнаграждение за един адвокат. Заплащането на договореното възнаграждение е доказано и претенцията за заплащане на разноски в производството е направена своевременно, като е приложен и списък на същите. Настоящата инстанция намира, че не са налице основания за намаляване на претендираните и заплатени разноски, които в пълен размер следва да се присъдят на ответника в производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение