Решение № 2478 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2011 г.

Решение № 2478 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Гюлтен Рашидовна Ахмед от гр. Завет, обл. Разград, действаща чрез пълномощника адв. Борисов, против решение № 18 от 13.07.2011 г. на Административен съд - Русе по административно дело № 153/2011 г. по описа на съда, с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу решение № ПОВН-42/23.03.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Русе, с което е оставена без уважение жалбата й и е потвърдено разпореждане № 42/21.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Русе, за внасяне в приход на ДОО на сумата 1306.60 лв. общо, от които 657.14 лв. главница и 649.46 лв. лихва; 2) Гюлтен Ахмед е осъдена да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 150 лв. за разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Русе, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърденото при осъществения административен контрол от директора на ТП на НОИ - Русе, разпореждане № 42 от 21.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е наредено Гюлтен Ахмед да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 01.09.2006 г. до 05.01.2007 г., парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО в размер на 657.14 лв. главница и 649.46 лв. лихва или всичко 1306.60 лв. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Гюлтен Ахмед срещу решението на директора на ТП на НОИ - Русе не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Русе (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода 01.09.2006 г. - 05.01.2007 г., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Роденият на 05.01.2005 г. Онур Тунджай Исмет, син на Гюлтен Ахмед, е бил приет по молба на майка си в ОДЗ "Слънчо" гр. Завет (в яслената група), на 01.09.2006 г. и не е бил отписан от това ОДЗ до 05.01.2007 г., когато е навършил двегодишна възраст, за които над четири месеца на майка му са изплатени общо 657.14 лв. парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентацията в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. За процесния период на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. От решаващо значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че при настаняването на детето в детското заведение жалбоподателката не е подала декларация за промяна на обстоятелствата. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Инвокираните от касаторката възражения са неоснователни. В случая не става въпрос за разширително тълкуване от първоинстанционния съд на приложимата норма на чл. 53, ал. 4 от КСО. За процесния период е в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 от КСО - ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., когато текстът "на пълна държавна издръжка" вече е отпаднал от цитираната разпоредба. С оглед на това фактът, че за настаняването на детето в детското заведение се плаща месечна такса и то не е настанено на пълна държавна издръжка, не изключва задължението да се възстанови неправомерно полученото от майка му парично обезщетение, защото става въпрос за наличие на приложното поле на чл. 53, ал. 4 от КСО в относимата за казуса редакция, а не на чл. 54, ал. 3 от КСО. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира едноличният административен орган, издал оспореният пред съда акт, Русенският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,