Решение № 6827 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12009/2019 г.

Решение № 6827 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12009/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по две касационни жалби против Решение № 5332 от 09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 6123/2017 г. от Административен съд София-град.

В касационната жалба на Министерството на здравеопазването, подадена чрез юрисконсулт Л. Любомирова, се оспорва решението в осъдителната му част с твърдения, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалвания акт, алтернативно иззменение в частта за присъденото обезщетение и претендира заплащане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на Х. Хрисимова, подадена чрез адв. Х. Николова - САК, се оспорва решението в частта досежно присъдения размер на обезщетението и в частта за разноските, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира заплащането на разноски за настоящата инстанция.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество касационната жалба на Х. Хрисимова е частично основателна, в който смисъл моли съда да се произнесе.

Настоящият състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими.

Пред Административен съд София-град Х. Хрисимова, като наследник на Г. Хрисимов, е предявила иск срещу Министерство на здравеопазването (МЗ), с който претендира да й бъде присъдено обезщетение за понесени неимуществени вреди, оценени на 500 000 лева, представляващи преживените от нея стрес, напрежение, притеснения, тревога, чувство на безсилие, гняв, вина и озлобление в периода от 22.07.2016 г. до 08.11.2016 г., настъпили вследствие незаконосъобразно действие/бездействие на служители на ответника, изразяващо се в необосновано забавяне на произнасянето по заявление за финансово подпомагане на лечение в чужбина - белодробна трансплантация, подадено на 22.07.2016 г. от съпруга й Г. Хрисимов (поч на 11.01.2017 г.).

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел иска за допустим и основателен и е осъдил Министерството на здравеопазването да заплати на Х. Хрисимова - наследник на Г. Хрисимов, сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в МЗ във връзка със заявление вх. № 95-00-48 от 22.07.2016 г., подадено от Г. Хрисимов; отхвърлил е иска й в останалата част до пълния предявен размер от 500 000 лв., като неоснователен и недоказан, и е осъдил МЗ да заплати разноски по делото, съобразно уважената част от иска, в размер на 226 лева.

За да постанови този правен резултат съдът от първата инстанция, въз основа на анализа на доказателствата по делото е приел, че са налице комулативно изискуемите предпоставки на приложимата правна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно бездействие на служители при аминистративния орган, при изпълнение на нормативно вменени им задължения, от което за ищцата са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди, в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се реши по същество на базата на събраните доказателства.

От фактическа страна безспорно е установено следното:

1. Г. Хрисимов е бил диагностициран с тежко и бързо прогресиращо заболяване на белите дробове [диагнози], за което са представени писмени доказателства от Токуда болница – София, МБАЛ " Св. Иван Рилски" ЕАД – София, клиника по ревматология; Университетска болница "Александровска" и Болница Лозенец, като в последната е установено влошаване на състоянието, дължащо се на прогресия на заболяването, независимо от провежданото консервативно лечение, изчерпване на терапевтичните медикаментозни възможности и единствена алтернатива - белодробна трансплантация. В тази връзка на 14.07.2016 г. Болница "Лозенец" е направила предложение за включване на пациента в регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ - епикриза за ИЗ № 2759/21.07.2016 г.).

2. По предложението ИАТ се е произнесла като е включила незабавно Г. Хрисимов в служебния регистър за лицата, нуждаещи се от трансплантация на бял дроб.

3. На 22.07.2016 г. Г. Хрисимов е подал заявление до Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) за финансиране със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването с всички изискуеми приложения по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (сега отм.), вкл. оферта, на немски език, от Медицинския университет – Виена, Катедра "Гръдна хирургия", с който семейството му лично е осъществило контакт и която клиника била едниствената по онова време, приемаща български пациенти за белодробна трансплантация.

4. Тъй като към заявлението, в нарушение на изискванията на като чл. 21, ал. 2 от Наредба № 12 в приложимата редакция на текста, е била представена на чужд език оферта от лечебното заведение, в което ще се извърши трансплантацията, на осн. чл. 23, ал. 2 от Наредбата, с писмо изх. № 95-00-48/27.07.2016 г., подписано от зам. министъра на здравеопазването, от заявителя е поискано да отстрани тази нередовност като в 14-дневен срок представи на български език оферта, съдържаща логото на лечебното заведение, разбивка на разходите за лечение; периода, в който то ще бъде проведено, евентуалната дата на хоспитализация и банкови атрибути. На писмото е отговорено на 08.08.2016 г.

5. Независимо от констатираната нередовност в документите, председателят на КЛЧ, на осн. чл. 24, ал. 3 от Наредбата, е изпратил заявлението на пациента и приложенията на Профилната комисия по трансплантология (ПКТ) за изготвяне на доклад, в изрично посочен 7-дневен срок от датата на получаването й, удостоверено с приемо-предавателен протокол от 26.07.2016 г. Доклад е изготвен с дата 09.08.2016 г. Втори доклад по същата преписка на Профилната комисия по трансплантология е изготвен на 13.09.2016 г. с предложение ""... национален консултант по гръдна хирургия да даде становище къде (у нас или в чужбина) да се извърши трансплантацията", при положение, че до 2019 г. в Република България такива тарнсплантации не са извършвани.

6. Първото заседание по преписката на Г. Хрисимов Комисията за лечение в чужбина е провела на 15.08.2016 г. На това заседание е взела решение, съдържащо принципно положително становище по заявлението и на основание чл. 26а от Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (отм. ДВ, бр. 26/2019 г., в сила от 01.04.2019 г.) е изискала от ИАТ да представи оферта/оферти от лечебни заведения от държави от ЕС.

7. В изпълнение на решението до ИАТ е изпратено писмо от 19.08.2016 г. с изискване на данни за заявителя - дали е включен в служебния регистър на лицата, чакащи трансплантация на орган; датата на последната актуализация на необходимите изследвания и информация за отсъствие на обстоятелства по чл. 8 и 9 от Наредба № 17 от 2004 г. за условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи, в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация и за подбор на конкретен реципиент на орган, тъкан или клетка (обн., ДВ, бр. 56 от 2004 г.; изм., бр. 39 от 2007). Изпълнителната агенция по трансплантация е предоставила отговор на 23.08.2016 г., към който е приложена детайлна оферта от МУ – Виена от 04.08.2016 г.

8. С друго писмо от 19.08.2016 г. до изпълнителния директор на ИАТ е изискана информация за Г. Хрисимов, а именно включен ли е в служебния регистър на ИАТ, дата на последната актуализация на последните изследвания и информация за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 17/2004 г. за условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи в служебния регистър на ИАТ. Отговорът е постъпил в МЗ на 23.08.2016 г., като е посочено, че Хрисимов е включен в служебния регистър на 14.07.2016 г. и последната актуализация е от 28.07.2016 г.

9. Второ заседание на КЛЧ по преписката е проведено едва на 20.09.2016 г., на което отново е взето принципно положително становище за финансиране на лечението на Г. Хрисимов, като на осн. чл. 26 а, ал. 1 от Наредба № 12/2011 г. е взето решение да се изиска отново от ИАТ да представи втора оферта за лечение в чужбина, независимо от факта, че към заявлението е представена такава, както и към отговора на ИАТ от 23.08.2016 г., в превод на български език.

10. С писмо изх. № 95-00-48/29.09.2016 г. на зам. министъра на здравеопазването от ИАТ е изискано, освен офертата на МУ – Виена да приложат и други оферти, от други трансплантационни центрове от държави – членки на ЕС, "например трансплантационните центрове в гр. Хановер и гр. Есен, Германия. " Освен това е изискана и кореспонденцията с "всички лечебни заведения от Европейския съюз", с които ИАТ е във връзка "... за намиране на оферти за лечението на пациента". Писмото съдържа и уведомление, че на осн. чл. 26, ал. 4 от Наредбата "... до получаване на отговора административното производство се спира".

11. Следва писмо на ИАТ изх. № 04-01-97/30.09.2016 г. с приложена кореспонденция с лечебни заведения в Германия, които или не отговарят или отказват прием по причина, че не предлагат лечение на чужди граждани, като насочват пациента към клиниката на МУ – Виена, отделение по гръдна хирургия, проф. В. Клепетко.

12. Третото заседание на КЛЧ по преписката на Г. Хрисимов е проведено на 07.10.2016 г., на което е съставен Протокол № 5 от същата дата. Обсъдена е преписката на пациента, както и подадената от съпругата му до министъра на здравеопазването жалба с вх. № 95-00-48/05.10.2016 г. Взето е решение "... да се предложи финансиране на белодробна трансплантация в АКН – Виена; да се издаде формуляр S2 за период от 60 дни, считано от 12.10.2016 г.; да се зипрати писмо до АКН – Виена с искане за обяснение какво се включва в посочената в офертата парична вноска от 30 000 евро, която трябва да се заплати извън S2... ", с пояснение, "... че S2 ще покрие необходимите дейности на пациента по трансплантацията му в рамките на хоспитализация до 60 дни без ангажимент за никакви допълнителни плащания". Издаден е и формуляр S2 за период от 60 дни, считано от 12.10.2016 г.

13. С писмо от 11.10.2016 г. на зам. -министъра на здравеопазването е изискана информация от МУ - Виена - какви дейности са включени в паричната вноска от 30 000 евро, на което е отговорено на 24.10.2016 г.

14. Ново обсъждане на преписката КЛЧ е провела на 18.10.2016 г. като в протокола от заседанието е посочен като причина факта, че към отговора на ИАТ от 17.10.2016 г. са приложени получени от г-жа Хрисимова отговори от специализирани клиники по органна трансплантация и не е получен отговор от клиниката във Виена, проф. Клепетко. В тази връзка е взето решение "... да се изпрати писмо до ИАТ с въпрос защо предоставя на МЗ кореспонденция на съпругата на пациента с лечебни заведения в чужбина, а не собствената си кореспонденция с тези лечебни заведения. Да се изиска ИАТ да предостави собствената си кореспонденция с тези лечебни заведения. Да се напомни на ИАТ, че следва да изпълнява разпоредбата на чл. 26 а от Наредба № 12 и също така да изпраща подробна медицинска информация за пациентите на лечебните заведения в чужбина, от които търси оферти".

15. Окончателното си решение – да предложи на министъра на здравеопазването да издаде заповед за авансово плащане на сумата от 30 000 евро за транспорт, такса регистрация и специални грижи по време на хоспитализацията, без други допълнителни разходи в АКН Виена, Комисията за лечение в чужбина е взела на 28.10.2016 г. В протокола от заседанието се съдържа и ново искане АКН – Виена да обясни каква е стойността на лечението (белодробна трансплантация) с формуляр S2 и каква е стойността на всяка от дейностите включени в общата сума от 30 000 евро. В тази връзка е изготвено и изпратено писмо изх. № 95-00-48/03.11.2016 г. на зам. министъра на здравеопазването, съдържащо уведомление, че "... докато не бъде изпратена исканата... точна разбивка" не може да се пристъпи към конкретни плащания. Отговор е получен на 04.11.2016.

16. Едва на 08.11.2016 г. председателят на КЛЧ е изготвил доклад до министъра на здравеопазването, придружен с проект на заповед и проект на договор. На същата дата е издадена Заповед № РД-20-22/08.11.2016 г., с която се отпуска сумата от 30 000 евро авансово за заплащане на МУ Виена, съобразно оферта от 04.08.2016 г. и е подписан договор № РД-20-23/08.11.2016 г. за осигуряване на средства за лечение на г-н Хрисимов в МУ - Виена. С нареждане за свободен валутен превод № 17-00-469/10.11.2016 г. сумата от 30 000 евро е преведена на МУ Виена.

17. С молба от 22.11.2016 г. ищцата е искала удължаване на срока на действие на формуляр S2, доколкото до този момент не е била извършена трансплантацията. Издаден е нов формуляр рег. № 95-00-48/13.12.2016 г. с период на валидност от 11.12.2016 г. до 08.02.2017 г.

18. На 28.11.2016 г. Виенската клиника изпраща програма за белодробна трансплантация и определя час за първи опознавателен преглед с възможна най-ранна дата 20.12.2016 г., на който е установено, че показателите на пациента са влошени – не е намалено теглото му, не са спрени кортикостероидите и той е върнат обратно в България с указания. На 04.01.2017 г. Г. Хрисимов постъпва в Болница Лозенец поради влошаване на състоянието; на 05.01.2017 г. изследванията му са били готови и Университетската болница – Виена е заявила готовност да го включат в списъка на Евротрансплант, но на 11.01.2017 г. той умира.

При тази фактическа установеност настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето в приложимата редакция на текста към исковия период: "Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването". Условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето са подробно уредени от действащата, в процесния исков период, от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. (отм.);.

Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 по реда на Наредба № 12 се заплаща трансплантацията на органи и клетки в лечебно заведение на територията на държава-членка на ЕС и Европейското икономическо пространство и Швейцария и в страни, с които Република България има сключени договори за това при условие, че такава не се извършва в страната или не може да се извърши своевременно. По смисъла на § 1 от ДР на Наредба № 12 "своевременно" е обичайно необходимото време за получаване на съответно необходимо лечение в страната, като се има предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. Преценката за своевременността се извършва въз основа на официално предоставена от Изпълнителната агенция по трансплантация до Комисията за лечение в чужбина информация за обичайно необходимото време за получаване на съответното лечение (чл. 2, ал. 4). За да се поеме финансовата тежест по трансплантация на органи и клетки е необходимо да се установи, че: 1. трансплантация на съответните органи не се извършва, или не може да се извърши своевременно, в страната и 2. че пациентът е включен в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ).

За осъществяване на дейностите по наредбата, като консултативен орган към министъра на здравеопазването е създадена Комисия за лечение в чужбина (КЛЧ) в състав от 7 члена – компетентни медицински специалисти, в т. ч. и председателя, определени със заповед на министъра, като единият от членовете е заменяем, тъй като в случай на обсъждане на заявление за трансплантация на негово място в заседанията участва задължително член на експертния съвет по трансплантология, създаден съгласно чл. 6 а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, или друг лекар с професионален опит в областта на трансплантологията.

Задължение на Комисията е да разглежда заявленията за заплащане на дейности по чл. 1, ал. 2, вкл. такива за трансплантация на органи и клетки, и да прави предложения до министъра на здравеопазването, в които да изразява своето положително или отрицателно становище (чл. 7, ал. 1, т. т. 1 и 2, б. "а" и б. "б"); да предприема действия по договаряне на механизми и облекчен ред за сътрудничество и обмяна на информация с други органи, институции, организации и лица, в т. ч. и заявителите, които имат отношение към работата й по конкретните заявления чл. 7, ал. 2); да поддържа информационна база данни (чл. 8, ал. 1); да публикува на интернет-страницата на МЗ информация за конкретния етап, до който е достигнала процедурата по движение на заявленията и сроковете за изпълнението му (чл. 8, ал. 2) и др.

По предложение на председателя на КЛЧ министърът здравеопазването определя със заповед списъка на външните експерти по отделни медицински специалности и състава на Профилната комисия по трансплантология (ПКТ), които подпомагат дейността на КЛЧ. Профилната комисия се състои от трима медицински специалисти - имунолог, трансплантолог и хематолог, определени от министъра на здравеопазването, и двама представители на признатите представителни организации за защита правата на пациентите (чл. 16, ал. 1 и ал. 2, предл. първо). За външни експерти и/или членове на профилната комисия по трансплантология могат да бъдат определяни и национални консултанти (ал. 3 на текста). Външните експерти и профилната комисия по трансплантология: 1. разглеждат възложените им заявления за заплащане на дейност по чл. 1, ал. 2; 2. оценяват допустимостта и основателността на исканията; 3. изготвят доклади по разгледаните заявления; 4. при необходимост участват лично в заседанията на КЛЧ като докладчици; 5. дават консултации на КЛЧ и на нейния председател при нужда (чл. 18).

За заплащане на дейност по чл. 1, ал. 2 лицата подават до председателя на КЛЧ заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат точно и изчерпателно изброените в чл. 21, ал. 1, т. 1 – т. 13 документи на български език, в оригинал или заверено копие, а в случай че се представят документи на чужд език, същите трябва да бъдат придружени с превод на български език, заверен от българското посолство или консулство в съответната държава, от Министерството на външните работи или от лицензиран преводач, сключил договор с Министерството на външните работи (ал. 2). Когато заявлението е за трансплантация на органи, КЛЧ изисква служебно информация от Изпълнителната агенция по трансплантация дали заявителят е включен в служебния регистър на лицата, чакащи трансплантация на орган, датата на последната актуализация на необходимите изследвания и информация за отсъствие на обстоятелства по чл. 8 и 9 от Наредба № 17 от 2004 г. за условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи, в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация и за подбор на конкретен реципиент на орган, тъкан или клетка (обн., ДВ, бр. 56 от 2004 г.; изм., бр. 39 от 2007). Изпълнителната агенция по трансплантация предоставя информацията по ал. 3 в 3-дневен срок (чл. 21, ал. 3 и ал. 4).

Заявлението се разглежда в 3-дневен срок от постъпването му от технически сътрудник/ци, определен/и от секретаря, който/които го проверява/т и в случаите, когато не са подадени необходимите документи с изискваните съдържание и форма или са налице неясноти или непълноти в съдържащата се в документите информация, а също и при необходимост от представяне на допълнителен относим документ, председателят на КЛЧ уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняване на недостатъка в 14-дневен срок. В правомощията на КЛЧ е при неотстраняване на недостатъка в определения срок, както и при констатиране на наличие на акт или производство по ал. 1, т. 4 и 5 заявлението да не се разглежда и преписката да се връща на заявителя (чл. 23, ал. 1 и ал. 4). В случай, че е необходимо решаването на въпрос по ал. 1, т. 6, председателят на КЛЧ отправя запитване до този орган, за което уведомява заявителя. В този случай органът по ал. 1, т. 6 се уведомява да се произнесе в срок не по-дълъг от 14 дни от получаването на запитването (чл. 23, ал. 3), като след представянето им новите документи се разглеждат в 3-дневен срок (чл. 23, ал. 5).

Съгласно чл. 24, ал. 2 вр. ал. 1 от наредбата в случаите, касаещи трансплантация, председателят на КЛЧ предава преписката на Профилната комисия по трансплантология, а при преценка - и на един или повече външни експерти, в тридневен срок от изтичане на сроковете по ал. 1, респ. ал. 5 с приемо-предавателен протокол.

Външният експерт/профилната комисия по трансплантология е длъжен/длъжна да разгледа преписката по заявлението и да изготви доклад по случая в 14-дневен срок от получаването й, а при спешни случаи председателят на КЛЧ може да определи по-кратък срок. Той/тя е длъжен/длъжна да се свърже със заявителя при нужда, включително за да извърши преглед на пациента и да изиска допълнителни документи и изследвания. Докладът трябва да съдържа изчерпателно посочените в чл. 25, ал. 2 от наредбата реквизити, а когато ПКТ разглежда заявление за финансиране на трансплантация в доклада си тя трябва да отрази още: 1. дали съответното лечебно заведение от посочената държава има разрешение да извършва определената трансплантация съгласно действащото й законодателство и 2. дали лечебното заведение има готовност да хоспитализира заявителя и да извърши трансплантацията в предварително определения срок.

По всяко подадено заявление за финансиране на трансплантация КЛЧ изисква Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) да представи оферта/оферти от лечебни заведения от държави по чл. 1, ал. 2, т. 1 в срок до един месец независимо от наличието или липсата на приложена към заявлението оферта като отправя искане само ако при разглеждане на заявлението установи, че са налице основания да изрази положително становище по него. В тези случаи в протокола от заседанието на КЛЧ се посочва принципното положително становище по заявеното финансиране.

След получаване на доклада на Профилната комисия по трансплантация и посочените от ИАТ оферта/оферти от лечебни заведения от държави по чл. 1, ал. 2, т. 1, председателят на КЛЧ насрочва заседание на Комисията не по-късно от 14 дни от датата на протокола или по изключение в по-дълъг срок, но с мотивирана писмена резолюция (чл. 26, ал. 1 и ал. 2). До получаване на отговора на ИАТ производството се спира (чл. 26 а, ал. 1, ал. 3). Комисията за лечение в чужбина разглежда заявлението отново и взема окончателно становище по него на първото си заседание, след като получи отговор от Изпълнителната агенция по трансплантация (чл. 26 а, ал. 4). В случаите по ал. 4 на заседанието си КЛЧ може да вземе решение да изиска от заявителя актуални документи при необходимост, като за представянето и разглеждането им се прилагат сроковете по чл. 23, ал. 2 и 5 (чл. 26 а, ал. 5).

Комисията за лечение в чужбина провежда редовни заседания най-малко 4 пъти в месеца по график, изготвен от председателя. Когато състоянието на пациент, за който е постъпило заявление, е спешно и не е възможно да се изчака провеждането на редовно заседание на комисията, председателят може да свика извънредно заседание (чл. 30, ал. 1 и ал. 2). Въз основа на становищата на КЛЧ секретарят на комисията или определен от него технически сътрудник изготвя проект на заповед на министъра на здравеопазването незабавно след заседанието, на което е разгледано заявлението, който, или оправомощено от него лице, въз основа на предложението на КЛЧ в 3-дневен срок от заседанието по ал. 1 издава заповед, с която разрешава/отказва заплащане на дейност по чл. 1, ал. 2.

Безспорно от данните по делото и анализа на нормативната уредба е, че Комисията за лечение в чужбина не е изпълнила, в посочените от законодателя срокове, нормативно установеното задължение да се произнесе с акт по заявеното искане за финансово подпомагане, с което е препятствала правото на пациента да приключи своевременно процедурата по подаденото от него заявление, поради което първоинстанционният съд обосновано е направил заключение за наличие на незаконосъобразни действия на компетентния административен орган, които фактически са довели до противоправен резултат - преписката на Г. Хрисимов е била необосновано забавена, той не е получил отговор в нормативно и императивно установените срокове по чл. 21, ал. 3 и ал. 4; чл. 23, ал. 5; чл. 25, ал. 1 и ал. 3; чл. 26, ал. 1 и ал. 2; чл. 26 а, ал. 1 и ал. 4; чл. 30, ал. 2; чл. 34, ал. 2 и § 1 от ДР на Наредба № 12/2011 г. (отм.); , поради което той не е имал възможността, до 20.12.2016 г., да бъде установено здравословното му състояние от клиниката във Виена, поела ангажимент за трансплантация. Заболяването на Г. Хрисимов е било тежко, бързо прогресиращо и с предизвестен фатален изход при отсъствие на трансплантация. Тези обстоятелства са били ясни какато на лекуващите, така и на специалистите от ИАТ, КЛЧ, Профилната комисия и МЗ. Именно затова, а и по причина, че консервативното лечение не е давало резултат з атози пациент, лекуващият екип от Болница "Лозенец" е направил предложение до ИАТ да бъде включен служебно в регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантация, което е направено на 14.07.2016 г. До този момент трансплантации на бял дроб у нас, от каквато е имал нужда, не са извършвани, а българските граждани, нуждаещи се от такава са лекувани единствено в МУ - Виена. Първата трансплантация на бял дроб у нас на болен със същата диагноза е извършена в Болница "Лозенец" на 27.10.2019 г.

На 22.07.2016 г. Г. Хрисимов е подал заявление до Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) за финансиране по реда на Наредба № 12/22.12.2011 г. с всички изискуеми приложения по чл. 21, ал. 1, но с една нередовност – представил е офертата, визирана в нормата на чл. 21, ал. 1, т. 6, от Медицинския университет – Виена, Катедра "Гръдна хирургия", с който съпругата му лично е осъществила контакта на немски език. Независимо от тази нередовност, която зам. Министърът на здравеопазването е процедирал по реда на чл. 23, ал. 2 от наредбата, преписката е изпратена на Профилната комисия по трансплантология, на която е даден кратък 7-дн. срок за изготвяне на доклад като административният орган е използвал правомощието си по чл. 25, ал. 5 от Наредба № 12/2011 г., т. е. приел е случаят за "спешен".

Профилната комисия по трансплантология, в която не е присъствал трансплантолог, не само не е изготвила доклада си в определения от зам. министъра 7-дневен срок, а в срока по чл. 25, ал. 1 от наредбата - на 09.08.2016 г.), но този доклад няма изискуемото по чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от подзаконовия нормативен акт съдържание, както обосновано и правилно е установил съдът. Вторият доклад по същата преписка, изготвен на 13.09.2016 г., от Профилната комисия по трансплантология, в която са взели участие проф. д-р П. Панчев - уролог; проф. Е. Наумова - клиничен имунолог и П. Белчев - член на Сдружение на Деца с онкохематологични заболявания, освен, че не отговаря напълно на изискванията за състав по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 12/2011 г. (имунолог, трансплантолог и хематолог), но и не съдържа изискуемите реквизити по чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от наредбата, което го прави негоден за ползване от КЛЧ.

От своя страна КЛЧ също е в нарушение на нормативно установените й задължения. С писмото от 19.08.2016 г. комисията, на осн. чл. 21, ал. 3 от наредбата е изискала служебно информация от Изпълнителната агенция по трансплантация - дали заявителят е включен в служебния регистър на лицата, чакащи трансплантация на орган; датата на последната актуализация на необходимите изследвания и информация за отсъствие на обстоятелства по чл. 8 и 9 от Наредба № 17 от 2004 г. за условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи, в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация и за подбор на конкретен реципиент на орган, тъкан или клетка (обн., ДВ, бр. 56 от 2004 г.; изм., бр. 39 от 2007). И Агенцията е депозирала своя отговор в срока по чл. 21, ал. 4 в КЛЧ - на 23.08.2016 г., като към него е приложена оферта от МУ – Виена от 04.08.2016 г., съдържаща необходимите финансови разходи – комбинация от формуляр S2/Е112 (за минимум 12 месеца валидационен период, който се попълва в точките 2. 2 само във "Виенската общинска болница") и финансов депозит от 30 000 евро или само с финансов депозит от 120 000 евро, както и указания за какви разходи ще бъдат използвани тези средства – "регистрация в списъка на чакащите, транспорт от чужбина до Виенската обща болница за трансплантация, болнични такси, следоперативна грижа до изписването, както и редовни следоперативни прегледи в нашата амбулаторна клиника в рамките на поне първата година след трансплантацията, необходимите лекарства и медицинско оборудване". Изрично е посочено, че: "действителните разходи ще бъдат изчислени след като пациентът бъде изписан от болницата" и уверрение, че: "Разбира се всички неизползвани парични средства ще бъдат върнати".

След като заявителят е отстранил недостатъците на заявлението си, представяйки офертата от МУ – Виена в превод на български език на 08.08.2016 г.; Профилната комисия е изготвила доклад, който е приет от КЛЧ без забележки, на 09.08.2016 г.; В изпълнение на решенията на КЛЧ, взети на заседанието й от 15.08.2016 г. ИАТ е предоставила служебно изискуемата по чл. 21, ал. 3 от наредбата информация на 23.08.2016 г. и случаят е бил приет като "спешен", Председателят на Комисията за лечение в чужбина е следвало да насрочи следващо заседание за разглеждане на заявлението на Г. Хрисимов най-късно в 14-дневен срок от получаване на протокола на Профилната комисия по арг. от чл. 26, ал. 1 или (в случая) в 3-дневен срок от получаване на информацията от ИАТ, съгласно чл. 23, ал. 5 от Наредба № 12, те. е най-късно на 26.08.2016 г. Насрочване на заседание след срока по ал. 1 "става само по изключение с мотивирана писмена резолюция на председателя на КЛЧ", съгласно императивното разпореждане на чл. 26, ал. 2 от наредбата, като таксава резолюция липсва. Това обосновава извод, че порведените след посочената дата заседания на КЛЧ са в нарушение на нормативно установено задължение да се произнесе по преписката като направи предложение до министъра на здравеопазването да допусне или да откаже финансиране. Затова действията на КЛЧ, извършвани в периода до 08.11.2016 г., когато е разрешен авансов превод на сумата от 30 000 евро за финансиране на лечението на Г. Хрисимов са в разрез с изискванията на подзаконовия нормативен акт, с установените правила за спешност, бързина и "своевременност" на търсената финансова помощ. От друга страна, от опита си с други пациенти, изпратени на лечение във МУ - Виена, която е била и единствената болница, приемаща български пациенти за трансплантация на бял дроб, на КЛЧ безусловно служебно е известено, че в нашата страна към този момент белодробни трансплантации не са се извършвали и че други клиники от ЕС не приемат български пациенти за белодробни трансплантации, както и обстоятелството, че трансплантацията в случая е била животоспасяваща за пациента, който "своевременно" по смисъла на § 1 от ДР на Наредба № 12/2011 г. трябва да получи отговор, бил той положителен или отрицателен.

При така изложените мотиви, извода на решаващия съд, че е налице първият от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата материално-правна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия, водещи до фактическо бездействие, на административния орган е обоснован и законосъобразен.

По отношение на втория елемент – наличие на неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че такива безусловно са налице не само за пациента, но и за семейството му и тези вреди са доказани от допуснатите до разпит свидетели, писмените доказателства, вкл. жалбата на г-жа Хрисимова от 05.10.2016 г. до министъра на здравеопазването, готовността й на протестни действия в защита на правото на живот – уведомление да Кмета на СО с вх. № СОА16-СГ01-463/08.11.2016 г., неуморните й усилия да подпомогне работата на КЛЧ и да ускори произнасянето по заявлението на съпруга й. Не се нуждаят от доказване болките и страданията (душевни и физически), напрежението, гнева, разочарованието и др. под., след като се касае за живота на един млад човек, съпруг и баща, които никакво обезщетение не може да "поправи".

По реда на специалния закон обаче правото на иск срещу държавата за всички понесени лично неимуществени и имуществени вреди, вследствие незаконосъобразната административна дейност, принадлежи на увреденото от незаконосъобразния акт, действие или бездействие лице. Неимуществените вреди не засягат имуществената сфера на увредения, а накърняват него чисто лични или морални интереси на лицето, което ги изпитва лично. Особенният им личен характер е предизвикал особен начин на поправянето им, като с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е предвидено изрично, че се определя обезщетение по справедливост, тъй като всъщност болките и страданията, неудобствата и др. под. не се поправят. Личният характер на неимуществените вреди ги изключва от наследимостта и поради това изключва и възможността на наследниците да търсят обезщетение за тях в това си качество. Това е така, тъй като наследниците не изпитват болките и страданията на наследодателя си, от една страна. От друга, обезщетяването се дължи на този, на когото са причинени вредите. В този смисъл само увреденият от незаконосъобразната административна дейност има лично право на иск и с упражняването му той създава имуществен ефект от неимуществените си вреди, който, имайки вече материален израз, може да бъде предмет на права за наследниците. Те могат да встъпят в процеса, воден от наследодателя, ако той не го е завършил и да получат дължимото му обезщетение. Наследниците на увреденото лице нямат свое право на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за неимуществените вреди, претърпени от наследодателя им, защото непредявената от него приживе лична претенция за поправяне на такива вреди няма имуществен характер и не може да бъде обект на наследяване. В това се състои правилото на чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ, което гласи: "При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. ". С други думи защитата срещу незаконосъобразните проявления на дейността на органа е винаги конкретна и се реализира от правния субект, чиято правна сфера е пряко засегната от административното правоотношение.

В случая ищец по делото е Х. Хрисимова, която претендира да бъде обезщетена за понесените от нея самата страдания във връзка с незаконосъобразните действия/бездействия на служители от администрацията на МЗ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от специалния закон ЗОДОВ: "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. ". Затова лицето, което претендира обезщетение трябва да докаже, че вредата е настъпила за него лично и в пряка връзка с незаконосъобразен акт, действие/бездействие на ответника или негови длъжностни лица при осъществяване на административната дейност. Х. Хрисимова обаче не е страна във възникналото между съпруга й и МЗ административно правоотношение. На нея МЗ не дължи произнасяне, нито финансово подпомагане, тъй като тя не е субекта, който се нуждае от лечение в чужбина. Като съпруга на заявителя тя безспорно е понесла неимуществени вреди, описани в исковата молба неизчерпателно, но тези нейни преживявания - стрес, напрежение, притеснения, тревога, чувство на безсилие, гняв, вина и озлобление са свързани със състоянието на съпруга й, с невъзможността й да му помогне и в крайна сметка с неговата смърт и тези преживявания са нормално съпътстващи една толкова тежка и фатална диагноза на близък човек. Но те не са в една причинно следствена верига с действията и, в крайна сметка, бездействието на административния орган, доколкото това бездействие засяга пряко само нуждаещият се от лечение пациент. Не е налице пряка и непосредствена причинна връзка, която е един от елементите на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но при остъствието на който искът се явява неоснователен. Каса е се за безвиновна, обективна отговорност на държавата, която се реализира само при наличието на трите елемента от фактечския състав на законовата норма. За потърпевшите е налице друг ред на защита, по който могат да защитят правата си - общия исков ред.

Като е приел иска за основателен и доказан съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени, а делото – да се реши по същество с отхвърляне на исковата претенция.

При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на МЗ за заплащане на разноски е основателна до размера на 100 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 и 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,