Решение № 14337 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1075/2017 г.

Решение № 14337 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1075/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Имотека" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "С. Н." .№..., ет. ..., чрез процесуален представител, срещу решение № 7200 от 18.11.2016 г., постановено по адм. дело № 8576/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 665/25.07.2016 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, противоречие с приложимия материален закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По развитите в касационната жалба доводи се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново такова, с което спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед. Ответникът - председателят на КЗП, чрез процесуалния си представител юрк. Ахмед, оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Счита постановеното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становище, че оспореното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Пледира, че описаното пазарно поведение на касационния жалбоподател представлява нелоялна търговска практика. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Имотека" АД срещу заповед № 665/25.07.2016 г., издадена от председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на КЗП по т. 7 от протокол № 18/14.07.2016 г. е забранено използването на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП при сключване на договор за посредничество с клиента във връзка с осъществяването на основната търговска дейност по предлагане и продажба на недвижими имоти. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че производството пред административния орган е образувано по повод постъпила жалба на потребители, придобили апартамент № 15 в гр. С., ж. к. "Манастирски ливади", на ул. "И. С." .№.... Посредник по сделката е бил брокер от агенция "Т. К.", на който е заплатено и съответното възнаграждение за посредничество. О. в същата сграда, но на друг апартамент е извършен и чрез брокер на "ИМОТЕКА" АД, по силата на сключен посреднически договор, в изпълнение на който на купувача са представени 8 броя имоти, сред които и ап. ..., собственост на "БЪЛГЕРИЪН КЪМЪРШЪЛ ПРОПЪРТИС" ООД. По време на огледа на 24.11.2015 г. е присъствал представител на собственика-продавач, като се предлагало да бъде извършен оглед и на апартамент № 15, което предложение купувачите отказали. С писмо до потребителите "ИМОТЕКА" АД сочи възникнало към 22.12.2015 г. задължение на купувача да заплати възнаграждение по сключения договор за посредничество от 11.11.2015 г. на стойност 3 % от продажната цена на закупения от тях имот ап. № 15. Твърди се, че е реализирана хипотезата от договора за посредничество - т. 4.3, във връзка с т. 6, тире 3-то, а именно: "КУПУВАЧЪТ се задължава да заплати на ИМОТЕКА еднократно възнаграждение при придобиване на имот, предоставен от ИМОТЕКА в деня на сключване на предварителен договор, а ако такъв не се подписва в деня на придобиване на имота, представен от ИМОТЕКА (чрез сключване на окончателен договор или по друг начин)"; "имот, представен от ИМОТЕКА е имот, представен в Регистър на предложените имоти, в Отчет за пазарното предлагане (изготвен от ИМОТЕКА и изпратен на КУПУВАЧА) или по друг начин, а също идеални части от такъв имот или ограничено вещно право върху такъв имот, както и другите имоти, собственост на същия продавач или свързано с него лице в сградата, в която се намира такъв." Комисията е счела, че са осъществени предпоставките на разпоредбата на чл. 68г ал. 1 ЗЗП, като със заповед № 665 от 25.07.2016 г. на председателя на КЗП се забранява на "ИМОТЕКА" АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. АССГ е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предписаната форма, като съдържа фактически и правни основания, в достатъчна степен конкретизирани, за да се възприеме обективираната в разпоредителната му част воля на административния орган. Решението е неправилно. По делото няма спор за факти. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им досежно наличието на фактическия състав на нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68в ЗЗП. Противно на възприетите от първоинстанционния съд изводи за законосъобразност на оспорения акт, настоящият касационен състав счита, че в случая търговското поведение на проверявания субект не може да бъде подведено под хипотезата на цитираните текстове от специалния закон. В контекста на уредената в Глава четвърта, раздел IV ЗЗП защита на потребителите от нелоялни търговски практики, за да е налице нелоялна търговска практика е необходимо наличието на три кумулативни предпоставки: 1) използването на търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ДР на ЗЗП, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и 3) да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Анализът на данните по делото сочи, че правните изводи на АССГ за законосъобразност на административния акт не кореспондират на фактите по случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна уредба в областта на защитата на потребителите. Необосновано е заключението на първостепенния съд, че описаните в оспорвания акт факти субсумират състава на нелоялната търговска практика. В настоящия случай, административният орган е изложил подробно мотиви, обосновавайки недобросъвестно поведение на търговеца по смисъла на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, но заповедта не съдържа аргументи за наличието на последната предпоставка, визирана в дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП - използваната търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. В заповедта не е посочено как се променя или как точно би могло да се промени и то съществено, икономическото поведение на средния потребител или казано по друг начин, какво търговско решение е взел или би взел средният потребител в резултат на тази практика и което не би взел, ако тя не беше осъществена. Отделно от това в акта е посочено, че търговската практика е заблуждаваща, без същата да е квалифицирана в някоя от хипотезите по чл. 68д - 68ж ЗЗП. Противно на извода на решаващия съд, актът на председателя на КЗП не съдържа в достатъчна степен конкретизирани фактически и правни основания, за да се възприеме обективираната в разпоредителната му част воля на административния орган. Диспозитивът на заповед № 665/25.07.2016 г. инкорпорира волята на органа да забрани на дружеството прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Разпоредителната част на акта съдържа описание в какво се изразява недобросъвестността на търговеца, но не постановява забрана за приложение на конкретна нелоялна политика от страна на дружеството. Забраняваната търговска практика следва да е формулирана в диспозитива на решението на Комисията, а не да се извежда от мотивите му. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК с разпоредителната част на акта се определят правата или задълженията, както и начинът и срокът на изпълнението им. Разпоредителната част обективира волята на административния орган. Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното административно производство. И т. к. именно тя създава права или задължения или отнема права, разпоредителната част на акта трябва да бъде пределно ясна, точна и да не поражда каквито и да било съмнения относно отнетите права или създадените задължения. От диспозитива на процесната заповед не стават ясни задълженията на адресата на акта, нито начинът, по който да ги изпълни. Налице е недостатъчно индивидуализиране на разпоредените задължения, представляващо липса на разбираемо изразена воля на административния орган. В контекста на предвижданията на материалноправната уредба, като е счел, че е реализиран фактическият състав, възприет като основание за издаване на акта и че същият отговаря на изискванията за необходимо съдържание, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и незаконосъобразната заповед на председателя на КЗП. Разноски не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,