Решение № 12361 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Априлци 2008" ЕООД, подадена чрез упълномощения адвокат З. Иванов, против решение 507 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело 258/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването по жалба на дружеството срещу решение 11/312/00232/3/01/04/02 от 17.05.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и Априлци 2008" ЕООД е осъдено да заплати на фонда направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Жалбоподателят оспорва изводите на първостепенния съд за липса на допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на решението за налагане на финансова корекция в срок надвишаващ осем пъти предвидения в чл. 73, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, което според него противоречи на разпоредбите на чл. 6 и чл. 11 АПК. Поддържа, че още в хода на производството по издаване на отменения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ са били създадени порочни документи, които не са годни да инициират процедура по администриране на нередност. Касаторът изразява становище, че никоя от клаузите на сключения договор, възприети от административния орган и от съда като материалноправно основание за налагане на финансовата корекция, не вменява задължение не бенефициера да изпълни финансовите показатели, посочени в представения на етап кандидатстване бизнес план, като задължението за спазване на одобрения проект се отнася само до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се влияят от икономически фактори. Претендира отмяна на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не взема становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно, не страда от пороци, обосновано е и следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователно оспорването по жалба на Априлци 2008" ЕООД срещу решение 11/312/00232/3/01/04/02 от 17.05.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което на дружеството е наложена окончателна финансова корекция в размер на 390 863,17 лева и е определен размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 388 814,29 лева /след приспаднати 2 048,88 лева погасена сума/ по договор 11/312/00232/07.10.2014 г., подлежащи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на решението. За да постанови този резултат, съдът, след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетото по делото заключение по допуснатата съдебно икономическа експертиза /СИЕ/, е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа изложение на фактически и правни основания, и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 73 ЗУСЕФСУ. За констатираното нарушение при издаване на решението след изтичане на срока по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ, съдът е счел, че се касае за инструктивен по характера си срок, изтичането на който не преклудира правомощията на органа да издаде акт за определяне на финансова корекция по основание и размер. Първостепенният съд е преценил, че от съдържанието на акта е видно, че фактическото основание за неговото издаване е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на Априлци 2008" ЕООД приходи и показатели за устойчива заетост. Изрично е посочил, че тези фактически констатации се потвърждават от заключението на вещото лице Н. Русева, като последното е изчислило, че процентът на изпълнение на бизнес плана по отношение на реализираните приходи от субсидираната дейност /нощувки в стая с 2 легла, атракциони, хранене в ресторант/ средноаритметично за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е 10,31 % , а процентът на изпълнението на устойчивата заетост за същите години е бил 52,50 %, съответно този на неизпълнението е 47,80 %. Съдът е счел, че заложените в бизнес плана финансови показатели представляват по своето естество индикатори за изпълнение на одобрения проект /по мерките и подмерките от ПРСР/ и непостигането им води до необходимост от коригиране размера на финансовата помощ, тъй като попада в материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени индикатори. Решаващият съдебен състав е анализирал съдържанието на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2002 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29 от 11.08.2008 г. и Наредбата/ и клаузите на сключения между Априлци 2008" ЕООД договор, въз основа на което е приел, че нарушението е безспорно доказано. Изложил е подробни съображения за това, че за първото констатирано неизпълнение, съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/ обосновано следва да се наложи санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, а за второтоконстатирано неизпълнение, съгласно т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата се следва финансова корекция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора. Обсъдено е приложението на чл. 3, ал. 1 от Правилата и забраната за кумулиране на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от нарушенията. По тези съображения е приел, че при наличието на нередност по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, то обосновано финансовата корекция е наложена на основание т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата. В мотивите на обжалваното решение подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателя за изтекла давност, предвидена в Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, като съдът е приел, че доколкото последният възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на мониторинговия период или 07.10.2019 г., то нередността се прекратява с изтичането на този период. Съответно от 07.10.2019 г. тече 4-годишната давност по регламента, която изтича на 07.10.2023 г. и дори и давността да не е била прекъсвана два пъти, независимо от това би изтекла едва на 07.10.2023 г., което е след издаването на обжалваното решение. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти. Установено е, че жалбоподателят е сключил с ДФЗ договор 11/312/00232/07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, с предмет на инвестицията Изграждане на семеен хотел за селски туризъм в община Априлци, като по подадената заявка за окончателно плащане 11/312/00232/3/01 от 15.10.2015 г. е била изплатена субсидия общо в размер на 390 863,17 лева. С получената финансова подкрепа жалбоподателят е извършил инвестицията, предвидена в бизнес плана. Не спорно също така, че след извършеното плащане на дружеството са били извършвани проверки на място в периода 17.06.2019 г. - 21.06.2019 г., при които е установено неспазване на договорни и нормативни задължения не са били достигнати прогнозните нива на приходите, заложени в бизнес плана, както и не са разкрити и запазени заложените пет работни места - неспазване на разпоредбите на т. 4. 12 и т. 4. 18 от сключения договор, както и чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. За резултатите от извършените проверки е изготвен контролен лист, а констатациите са обективирани в изготвения доклад за нередност 11/312/00232/3/01/17/01 с вх. 01-2600/7623 от 28.08.2020 г. Извършената проверка за нередност е допустима на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ във всеки момент по инициатива на управляващия орган на съответната програма. В случая органите на ДФЗ изпълняват функциите на администриращ и контролиращ орган, извършили са проверка и изготвили доклад за констатираната нередност, с който е сезиран управляващия орган изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът обосновано е съобразил, че съставените във връзка с проверката документи са официални документи, редовни от външна страна и съдържащи съответните реквизити. Същите представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Тези документи се ползват с формална доказателствена сила, която не е била оборена в хода на съдебното производство, съответно установяванията в тях не са били опровергани от настоящия жалбоподател. Дори и да се приеме, че докладът за нередност е входиран след изтичане на периода на мониторинг /5 години от датата на сключване на договора/, а именно на 28.08.2020 г., то проверките на място са били извършени в рамките на този срок, поради което не е налице нарушение на процесуалните правила. Възраженията на касационния жалбоподател досежно характера на коментираните официални документи не се подкрепят от твърденията му във връзка с регламентацията в Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /Наредбата за посочване на нередности/, тъй като същата е неприложима. Касае се за нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ, санкцията за която се определя съгласно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Неоснователно касаторът поддържа, че издаването на решението за налагане на финансова корекция в срок надвишаващ осем пъти предвидения в чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ представлява съществено процесуално нарушение, тъй като противоречи на разпоредбите на чл. 6 и чл. 11 АПК. Константната е практиката на ВАС, обсъдена включително от първостепенния съд, че установеният срок е инструктивен и неговото неспазване не води до незаконосъобразност на постановения акт. Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че поведението на административния орган - да издаде оспорения акт девет месеца след получаването на възражението на бенефициера, действително противоречи на основен принцип на административния процес, а именно бързина и процесуална икономия, регламентиран в разпоредбата на чл. 11 АПК. Дисциплиниращият характер на нормите, установяващи срокове за провеждане и приключване на административните производства, не следва да бъде пренебрегван от компетентните органи при всички случаи, само защото тези срокове не преклудират санкционните им правомощия. Органът трябва да упражнява правомощията си по разумен начин и добросъвестно - чл. 6, ал. 1 АПК, а с дейността си не следва да създава предпоставки за административен произвол, включително да поставя адресатите на актовете си в неоправдано дълго очакване да се произнесе. Независимо от това и както беше посочено по-горе, неспазването на срока по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение за налагане на финансова корекция, при положение че действително е установено неспазване на договорни и нормативни задължения на бенефициера. В случая от доказателствата по делото, включително от заключението на допуснатата и изслушана СИЕ, безспорно се констатира, че процентът на изпълнение на бизнес плана по отношение на реализираните приходи от субсидираната дейност, попаднали в обхвата на проверката на място по години е както следва: за 2016 г. реализирани приходи 29 715,58 лева, при заложени в бизнес плана 294 400,00 лева, като процентът изпълнение е 10,09 %; за 2017 г. реализирани приходи 43 403,12 лева, при заложени в бизнес плана 342 400,00 лева, като процентът изпълнение е 12,68 %; за 2018 г. реализирани приходи 32 297,27 лева, при заложени в бизнес плана 385 600,00 лева, като процентът изпълнение е 8,38 %. Вещото лице е установило, че общо реализираните приходи за трите проверявани финансови години са 105 416,07 лева, при положение че в бизнес плана са заложени 1 022 400,00 лева, а процентът на изпълнение на бизнес плана по отношение на реализираните приходи от субсидираната дейност /нощувки в стая с 2 легла, атракциони, хранене в ресторант/ средноаритметично за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е 10,31 %. Заключението на експерта е категорично и че процентът на изпълнение на заетите лица спрямо заложените параметри за брой заети лица - производствен персонал в бизнес-плана на жалбоподателя е както следва: за 2016 г. - 37,5 %, за 2017 г. - 52,00 %, за 2018 г. - 31,25 %. Средно за трите финансови години реалната заетост - производствен персонал е в размер на 40,25% спрямо заетостта заложена в бизнес плана, а ако се има предвид и заетост на управленското място, то реалната заетост е била 52,20 %. При това положение процентът на изпълнението на устойчивата заетост е бил 52,50 %, а процентът на неизпълнението е 47,80 % , т.е. под 50 %. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са постигнати показателите за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост по проекта и поради това е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. Противно на твърденията на касационния жалбоподател настоящата инстанция намира, че изпълнението на бизнес плана е индикатор за постигане на целите на проекта, респективно ефективността на предоставяне на безвъзмездната помощ. Следователно, при преценката за изпълнението на задълженията на жалбоподателя следва да се съобразяват не само клаузите на договора за безвъзмездна финансова помощ, но и изготвения от самия него бизнес план, включително заложените в плана стойности и финансови показатели. Именно въз основа на този бизнес план проектът е одобрен за финансиране, сключен е договорът и е изплатена субсидията по него. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. Бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. Не може да бъде прието за основателно възражението на касатора, че бизнес плана е с прогнозен характер. В проведеното съдебно заседание касаторът възразява за изтекла абсолютна давност, като счита, че наказанието е наложено далеч след изтичането на петгодишния мониторингов период по договора и след настъпване на абсолютната давност, съгласно чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 80, ал.1, т. 5 от Наказателния кодекс. Възражението не намира правна опора, защото финансовата корекция не е административно наказание, а е административна мярка с възстановителен характер с която се отменя вече предоставено безвъзмездно финансова подпомагане. Административната мярка винаги е насочена към последиците от неправомерното поведение, а не към личността на правонарушителя. Възстановителната мярка се прилага по отношение на този правен субект, който притежава правния инструментариум да я изпълни, защото целта е да се възстанови състоянието от преди правонарушението, т. е. да се възстанови "придобитата незаконно" сума според израза на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. В случая се явява неприложима давността по ЗАНН, доколкото е налице специална уредба в посочения Регламент. Налице е продължаваща нередност, за която не е изтекъл четиригодишният срок по член 3, параграф 1, алинея първа от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95. Изцяло се споделят мотивите на първата инстанция, които подробно, последователно и с конкретно описание съдържат фактическите и правни основания за законосъобразност на решението за финансова корекция и към които настоящата касационна инстанция препраща съобразно чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. По изложените съображения не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение