Решение № 518 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5018/2008 г.

Решение № 518 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5018/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по молба на Е. Г. Е. от гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 343 от 23.07.2008 г. по в. гр. дело № 466/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 178 от 19.03.2008 г. по гр. дело № 1915/2007 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на иска за отмяна на дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение", наложено със заповед № Р* от 03.08.2007 г. от директора на териториално поделение на "Б. пощи"-Велико Т. Поддържа се, че атакуваното решение е основано на нормативен акт, а именно: Постановление № 65 от 25.03.1998 г. на Министерския съвет за приемане на национални счетоводни стандарти и национален сметкоплан /ДВ, бр. 36 от 31.03.1998 г., изм. ДВ, бр. 22 от 2002 г./, което е отменено с П. на МС № 46 от 21.03.2005 г. за приемане на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия /ДВ, бр. 30 от 07.04.2005 г., в сила от 01.01.2005 г./. Ответникът по молбата за отмяна "Б. пощи"Е., чрез Т. поделение-гр. Велико Т. е на становище, че молбата за отмяна е недопустима поради неспазване на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена от заинтересувана страна и в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК. Атакуваното решение е влязло в сила като необжалваемо от деня на постановяването му - 23.07.2008 г., а молбата е подадена с вх. № 6* на 21.10.2008 г. в рамките на тримесечния срок. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК решението следва да е било основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Второто основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася за случая, когато решението е било обусловено от задължителната сила на индивидуален административен акт. Отмяната на такъв акт с обратна сила събаря основите, на които е изградено решението. Законът изисква административният акт, на който е основано решението да е индивидуален, а не нормативен. Отмяната с обратна сила на нормативен акт създава ново правно положение, обосноваващо нов иск, а не отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК. На следващо място, чл. 303, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК изисква индивидуалният административен акт, на който е основано решението да е бил отменен впоследствие, т. е. след влизане на същото решение в сила. В случая, не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК, тъй като атакуваното решение е основано на нормативен административен акт - П. № 65 от 25.03.1998 г. на Министерския съвет за приемане на национални счетоводни стандарти и национален сметкоплан /ДВ, бр. 36 от 31.03.1998 г., изм. ДВ, бр. 22 от 2002 г./, отменен с § 1 от заключителните разпоредби на П. № 46 от 21.03.2005 г. на Министерския съвет за приемане на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия /ДВ, бр. 30 от 07.04.2005 г., в сила от 01.01.2005 г./. При това, освен че не се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК, а за нормативен акт, последният е бил отменен още преди да е била издадена атакуваната заповед за дисциплинарно наказание от 03.08.2007 г., респ. преди приключване на устните състезания по делото, след които е влязло в сила необжалваемото въззивно решение, предмет на молбата за отмяна. В обобщение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.