Решение № 3184 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2010 г.

Решение № 3184 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 233 и сл. от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК е образувано по жалба на Росен Костов Колев от гр. Аксаково против заповед № К-9061 от 30.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Изложени са доводи, че заповедта е издадена при нарушение на съществени административнопроизводствени правила и в нарушение на приложимия материален закон. Поддържа се също, че не е установено деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Цонева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, приема, че е подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Обжалваната заповед е издадена в законоустановената писмена форма, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 269, т. 2 от ППЗМВР в нея изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Спазена е и разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, като в обжалвания индивидуален административен акт са посочени извършителят, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В заповедта е посочено изрично кои етични правила за поведение е нарушил жалбоподателят и от кой етичен кодекс са те. При издаването на оспорвания индивидуален административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Повод за образуване на дисциплинарното производство по смисъла на чл. 231 от ППЗМВР е предложение рег. № 21311 от 19.05.2010 г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, в което са изложени данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение от инспектор Росен Колев. На основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и чл. 230, ал. 2 от ЗМВР със заповед рег. № К-6355 от 31.05.2010 г., съдържаща всички необходими реквизити по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР, министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство срещу Колев, открил е дисциплинарно дело и е определил дисциплинарно разследващ орган. В съответствие с чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР жалбоподателят е запознат с тази заповед на 4.06.2010 г., видно от саморъчно положеното от него отбелязване. В изпълнение на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР във връзка с чл. 229, ал. 1 от ЗМВР с покана рег. № 12328 от 4.06.2010 г. по описа на сектор КАТ - РДВР - гр. Варна, дисциплинарно разследващият орган е призовал служителя в срок до 8.06.2010 г. да даде обяснения по случая, като представи и доказателства за твърдените от него факти. Поканата е връчена на Р. Колев на 4.06.2010 г. срещу подпис. Жалбоподателят е депозирал обяснения рег. № 12474 от 07.06.2010 г. по описа на сектор КАТ - РДВР - гр. Варна. Резултатите от разследването са обективирани в обобщена справка рег. № 14199 от 25.06.2001 г. по описа на сектор "ПП" при ОД на МВР - гр. Варна. В съответствие с чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР на 29.06.2010 г. Р. Колев се е запознал със справката, видно от положените от него отбелязване и подпис върху нея. На основание чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР жалбоподателят е депозирал възражение рег. № 14324 от 30.06.2010 г. От приложените по делото доказателства не се установява да е била изпълнена разпоредбата на чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР - дисциплинарно разследващият орган да е приключил производството, като е изготвил становище до органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР, в което е обсъдил депозираното от дисциплинарноотговорното лице възражение в съотношение със събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства и да е взел отношение по възражението на служителя. Липсват доказателства да е била изпълнена процедурата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР. При така установената фактическа обстановка издадената заповед е незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Както се посочи по-горе, по делото липсват данни това да е било сторено. Не е доказано също така, че пропускът се дължи на отказ от страна на служителя да упражни гарантираното му по закон право на защита. Неизслушването на служителя, необсъждането на неговите обяснения и липсата на доказателства за разисквания по тези обяснения и за събиране на доказателства по тях от страна на дисциплинарно наказващия орган имат за последица отмяна на заповедта, без спорът да бъде разглеждан по същество, т. е. относно съставомерността на извършеното деяние и правилното прилагане на материалния закон. Вярно е, че в обжалваната заповед е посочено, че са били приети писмените обяснения на служителя (рег. № 12474 от 7.06.2010 г.) и възраженията му (рег. № 14324 от 25.05.2010 г.), но настоящият тричленен състав приема, че те нямат характера на изискваните от чл. 229, ал. 1 ЗМВР изслушване или приемане на писмени обяснения на държавния служител. Това е така, защото те са били дадени в хода на дисциплинарното производство - обяснението е дадено от служителя във връзка със заповед № 6355 от 2010 г. на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство, а възражението е направено срещу изготвената обобщена справка (чл. 233, ал. 3 ППЗМВР). Освен това следва да се посочи, че те са били входирани в сектор КАТ - РДВР - Варна, а не са били адресирани до органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР. Следва да се посочи, че целта на изслушването и приемането на обясненията от дисциплинарно наказващия орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е да даде последна възможност на служителя и да му се осигури такава да изрази своето отношение към установените в хода на разследването/проверката обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. Посочените по-горе "обяснение" и "възражение" не може и не следва да бъдат приети за писмено обяснение по смисъла на чл. 229, чл. 1 от ЗМВР, тъй като съставянето им е сторено във фазата на разследването. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1200 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,