Решение № 179 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2014 г.

Решение № 179 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Антоанета Стефанова Андреева с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, "Шаркьой" № 6 срещу решение № 1849/08.08.2014 г., постановено по адм. дело № 2970/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против Ревизионен акт № 161200938/23.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 972 от 03.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът посочва като касационни основания, регламентираните в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Иска се също постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отмени РА. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Антоанета Стефанова Андреева против Ревизионен акт № 161200938/23.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 972 от 03.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че Антоанета Стефанова Андреева не е имала декларирани и получени доходи в размери, които да покриват направените разходи и направените разходи превишават получените от нея доходи. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилно и незаконосъобразно ревизиращият орган прилага нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като без основание е определил за данъчната основа за облагане, в следствие на което, на основание чл. 35 от ЗОДФЛ и по по чл. 48 от ЗДДФЛ, е установено данъчно задължение главница и лихви- общо в размер на 21 447,06 лева, като АС-Пловдив изменя обжалвания РА и променя частично и минимално данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. от 4 885,39 лв. на 4 387,46 лв. и прилежащите лихви от 3 666,26 лв. на 3 292,59 лв. В хода на административното производство, при разпита на свидетелите, както и с оглед заключенията на вещите лица Зайкова и Тороманов се е доказало, че паричните потоци за Антоанета Андреева, определени при ревизията, не отговарят на действителните размери, в следствие на което неоснователно са определени й данъчни задължения. Неточните констатации на ревизиращия орган създават нереална представа за размера на паричните потоци за 2005 и 2006г, на чиято база се определят и съответните задължения за данъци и лихви. Съдът неправилно и незаконосъобразно не е кредитирал допълнителното заключение по приетата съдебно Ч счетоводна експертиза и изчисленията на паричния поток на Антоанета Андреева и би следвало да се извършат корекции, като в разходната му част бъдат включени сумите за консумативни Ч ток и вода, така както са определени от експертизата, което променя размера дължимия данък и лихви. Безспорно се е установило, че по-голямата част от имотите на Антоанета Андреева за периода 2005-2009 г. са отдавани под наем на трети лица, които са заплащали за своя сметка задължения за консумативи - електричество, вода и пр. Представени са договори за наем, от които е видно, че задълженията за плащане на консумативите, свързани с експлоатацията на имотите са за сметка на наемателите. Неправилно и незаконосъобразно AC-Пловдив не e кредитирал и допълнителното заключение на същото вещо лице, което променя и основата за изключване на определени компоненти от пазарната оценка на 1 кв. м СМР за строителството на сградата в гр. Пловдив, в частта на извършените довършителни работи по нея. С оглед на СТЕ на в. л. Ана Зайкова е назначена допълнителна икономическа експертизи на в. л. Тороманов, която e трябвало да констатира, как следва да се промени размера на данъчните задължения на Антоанета Андреева, съобразявайки се с реалната стойност на СМР, определени от в. л. Зайкова. Констатациите в заключението на в. л. Тороманов категорично са доказали, че размера на данъчните задължения, определени с обжалвания ревизионен акт не отразяват обективната истина. В хода на административното производство, при разпита на свидетелите, както и с оглед заключенията на в. л. Зайкова и Тороманов се доказва, че паричните потоци за Антоанета Андреева, определени в хода на ревизията не отговарят на определените размери. Освен това от представения Акт за приемане на конструкцията от 29.11.2002 г. и представените фактури, удостоверяващи плащания в полза на "Арконт М" ООД, направени през 2002 г. за извършените СМР, се доказва, че към 29.11.2002 г. са били вече изплатени и всички разходи за материали за строежа на сградата. Приетото от данъчния орган, че материалите са платени цяла година след доставката, е неправилно и води до неправилно определяне на облагаемия ми доход. От горепосочените факти следва да се заключи, че получените през 2003 г. суми от баща на Антоанета Андреева- Стефан Чакъров, в размер на 74 000 щ. д/получена през 2003 г./, равняващи се на 110 400 лева и 14 000 лева /получена на 10.12.2003 г./, следва да се считат и приемат като налични и използвани за разходи за строителството и довършителните работи, извършени през 2003,2004 и 2005г, в следствие на което и да се промени облагаемата основа и съответните задължения. При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че ревизионният акт, с който се определят допълнително определени дължими суми за довнасяне, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г./; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и лихви.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и лихви и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. следва да бъде отменен. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - Пловдив в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Антоанета Стефанова Андреева против РА, следва да бъде отменено и да бъде отменен ревизионният акт в тази част. Разноски: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично, досежно присъдените разноски в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в размер на 768,91 лв. На касатора следва да бъдат присъдени разноски 1110 лв. за първоинстанционната инстанция и 25 лв. за настоящата. В приложеното по делото пълномощно не е посочен размер на адвокатски хонорар, предвид на което и такъв не следва да бъде присъждан. В полза на Антоанета Стефанова Андреева е присъдена сума в размер на 57.53 лв. пред първата инстанция, поради което понастоящем следва да се присъди разликата от 1077,47 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,