Решение № 1392 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6059/2016 г.

Решение № 1392 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6059/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. В., чрез пълномощника му адв. П. П., срещу решение № 46 от 08 април 2016 г., постановено по адм. дело № 318/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е отменено решение № 44, взето по протокол № 5 от 22 май 2015 г. на Общински съвет В. и е осъдена община В. да заплати на И. Н. Т. направените по делото разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1. 2 и 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и платежно нареждане за внесено адвокатско възнаграждение. О. И. Н. Т., чрез пълномощника си адв. И. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Другият ответник - Общински съвет В., не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на И. Н. Т. срещу решение № 44, взето по протокол № 5 от 22 май 2015 г. на Общински съвет В., на осн. чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 22, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ, чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е одобрил проект на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за преструктуриране на ж. к. "Панония" - гр. В., ведно с план - схема по част Водоснабдяване и канализация и план - схема по част Електроснабдяване. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразно. Решението е валидно като постановено от съд в пределите на правораздавателната му власт и в надлежен състав, и допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена от лице с право на оспорване и в съответния законов срок. Решението е неправилно. Административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила още при проверка за редовността на оспорването и предмета на спора по реда на чл. 218, ал 3 от ЗУТ (нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26 ноември 2012 г., доп., бр. 13 от 2017 г.), съобразно която когато административният акт по ал. 1 е оспорен частично, съдът с определение посочва тази част като предмет на делото, въз основа на което се определя съдържанието на съобщението по ал. 2, т. 1 на чл. 218 от ЗУТ. В разглеждания случай правният интерес на И. Н. Т. да оспори решението на общинския съвет произтича от правото й на собственост по отношение на засегнатия от одобрения ПУП - ПРЗ нейн собствен недвижим имот и може да обжалва решението на общинския съвет само в тази му част. В жалбата до първоинстанционния съд изрично е посочено на кой имот е собственик оспорващата, като е представила и съответните доказателства за това - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том VII, рег. 7233, нот. дело № 1119 от 2006 г. и договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 04 август 2011 г., вписан в Службата по вписванията под № 133, том XII, рег. 4225 от 05 август 2011 г. Въпреки това и обстоятелството, че с определение от 14 септември 2015 г. е допусната поправка в петитума на жалбата на И. Т., съдът е приел, че решението на общинския съвет се оспорва в цялост, поради което не е определил предмета на оспорване така, както изисква разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗУТ. Видно от данните по делото съобщението за оспорването в "Д. вестник" съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗУТ е обнародвано, като е посочено оспореното решение в цялост. Съдът е следвало да определи предмета на делото при съобразяване на посочената норма. Цитираното определение от 14 септември 2015 г. няма съдържанието и реквизитите на такова по чл. 218, ал. 3 от ЗУТ. Административният съд е следвало да осъществи контрол по допустимост чрез уточняване предмета на спора - И. Т. има правен интерес да оспорва одобрения проект на ПУП единствено в частта, засягаща нейния имот. Вместо това, съдът е извършил процесуални действия, събирал е доказателства и е дал ход на делото по същество в съдебно заседание на 16 март 2016 г., без да е установил предмета на спора. В решението не са изложени обстоятелствата, въз основа на които е прието, че е допустимо Т. да оспорва изцяло решението на общинския съвет. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила обуславят извод за неправилност на обжалваното решение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на определяне предмета на спора. При новото разглеждане на делото следва да се индивидуализира оспорената част от одобрения ПУП - ПРЗ и да се определи допустимата за оспорване част от административния акт чрез точно посочване на частта от него, засягаща имота на И. Н. Т. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд, с оглед правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,