Решение № 157 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2008 г.

Решение № 157 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение от 19.06.2008 г. по гр. д. № 399/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с г. к., I-ви възз. с-в., с което е отменено решение от 30.01.2008 г. по гр. д. № 2097/2006 г. на Пазарджишкия Районен съд, с което е отхвърлен иск на С. З. К. срещу [община] за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот и вместо това е прието за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот № 6846 по плана на водния синдикат от 1941 г., за което са отредени УПИ I, II, III и IV - общ. от кв. 39 по действащия ПУП на [населено място], одобрен през 1989 и 1996 г., при съседи: от две страни улици и УПИ V и жалбоподателят е осъден за разноски. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост: въззивният съд не е обсъдел доводите на жалбоподателя и в противоречие на закона не е съобразил, че процесните имоти са земеделска земя, която е била внесена в ТКЗС съгласно примерния устав на ТКЗС, а след това е включена в регулация и е станала общинска по силата на разпореждане от № 404 на бюрото на МС от 1968 г. Ответникът в касационното производство С. З. К. оспорва жалбата с доводи за правилност на въззивното решение и за това, че е собственик. ВКС е допуснал касационно обжалване със свое определение от 19.02.2009 г. по въпроса за собствеността на земеделска земя; налице е противоречие с едно от представените решения - № 1002/28.12.2002 г. по гр. д. № 2174/2001 г. IV г. о. на ВКС, в което са изложени съображения, че след като имотът е внесен в ТКЗС, той е подлежал и на възстановяване, съгл. чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ на бившия собственик или на неговите наследници, възстановяването обаче не настъпва по право; за целения реституционен ефект е необходимо провеждане на предвидения в ЗСПЗЗ административен ред пред съответната ПК, решението на която има конститутивно действие (ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г.), което въззивният съд не е съобразил; този въпрос е от значение за спора, защото от него зависи допустимостта или основателността на иска. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното: Ищецът С. З. К. твърди в исковата си молба, че по наследство от баща си (починал през 1980 г.) е собственик на процесния имот, който е земеделска земя - нива, към момента на образуване на ТКЗС е полски имот, а от 1968 г. попада в регулация и за него са отредени парцели като общински за жилищно строителство, не е предприела възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, но владее имота, за който по действащия план са отредени парцели I - общ, II - общ, III - общ и IV - общ. от кв. 39 по плана на [населено място]. На тези твърдения ищецът основава иск да бъде установено по отношение на [община], че ищецът е собственик на процесните УПИ I - общ, II - общ, III - общ и IV - общ. от кв. 39 по плана на [населено място]. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е доказала, че нейният баща е придобил процесния имот през 1946 г. като нива чрез доброволна делба, а след смъртта му ищецът като негов наследник е станала собственик на имота; възражението на ответника, че имотът е станал общински след като е внесен в ТКЗС, а след това по силата на § 1 от ПМС 1/1980 г. - включен в строителните граници на населеното място е неоснователно, защото не са представяни доказателства, че имотът не е внасян в ТКЗС, напротив, според заключението на вещото лице още от 1926 г. имотът е бил включен в кв. 26 по плана на [населено място], по следващия план от 1962 г. конфигурацията му е запазена, а през 1989 г. за част от имота са отредени процесните парцели, със съответните площи, попадащи в кв. 39; отреждането на четирите парцела със заповед № 78/1989 г. е извършено на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 З., установено е, че за отредените парцели няма реализирано мероприятие и не може да се приеме, че планът е приложен. следователно - ищецът е собственик на посоченото правно основание, а ответникът - не е. Доколкото въззивният съд е отразил в диспозитива си и актуалния териториално-устройствен статут на част от имот пл. н. № 6846 по отменен план, настоящият състав намира, че се е произнесъл допустимо (за това и за идентичността и по-долу). Настоящият състав приема, както е отразено и в определението по чл. 288 ГПК, че при твърдения за наличие на придобивно основание на земеделска земя отпреди обобществяването на земеделските земи, на което основава иска си ищецът и защитата си ответникът (като твърдят и други различни един от друг последващи юридически факти), и при действащата редакция на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ съгласно която подлежи на възстановяване и земята, която не е била включена в земеделски стопанства, съдът е следвало да се произнесе по въпроса дали е възстановена собствеността върху земята, като съобрази правилата на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и т. 1 на ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. ОСГК на ВКС, съгласно което решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници са юридически факти с гражданскоправно действие и конститутивно действие. В. съд е приел, че наследодателят на ищеца е придобил през 1946 г. нива (стр. 2, абз. 3) и че не са представяни доказателства, че имотът не е внасян в ТКЗС (стр. 3), т. е. че имотът е бил внесен в ТКЗС. При тези изводи въззивният съд не е обсъдил дали при липсата на постановено в полза на ищеца решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тя има право на собственост върху земята, за която твърди, че е била земеделска преди обобществяването. С това е допуснал нарушени на материалния закон - на посочените разпоредби от закона и правилника, както и на приетото с тълкувателното решение разрешение. Нарушението се е отразило на правилността на решението. По реда на чл. 291, ал. 1 настоящият състав обявява за правилна практиката на съдилищата, която съответства на приетото с решение № 1002/28.12.2002 г. по гр. д. № 2174/2001 г. IV г. о. на ВКС за това, че щом като един земеделски имот е внесен в ТКЗС, той е подлежал и на възстановяване съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ на бившия собственик или на неговите наследници. Правилни са и съдебните решения, които в съответствие с т. 1 на ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. ОСГК на ВКС приемат за възстановени собственици на земя, която е била земеделска към момента на кооперирането, независимо дали по-късно е била обобществена, лицата, в чиято полза са постановени решения по чл. 18ж, ал. 1 (и по чл. 27, ал. 1) ППЗСПЗЗ. Установеното нарушение на материалния закон налага разглеждането на спора по същество. Тъй като ищецът не твърди да е предприела административна процедура за възстановяване правото и на собственост върху обобществена земеделска земя и предвид обсъденото правило, следва да се приеме, че тя не е възстановен собственик на процесните имоти. Настоящият състав намира, че ищецът не е доказала пълно и главно и че нейният баща е бил собственик на имота. Тя е представила протокол от съдебно заседание на Пазарджишкия околийски съд по гр. д. № 1999/1946 г. (л. 6), с който е одобрена спогодба, по силата на която (III.) в дял на нейния баща З. Г. Д. се предоставят отделни земеделски имоти, между които и нива в землището на [населено място], местността "А." с площ 5.7 дка, а измерена - 4 дка, с посочени съседи, между които път и имена на хора. П. способ преди делбата не се сочи, нито се представят доказателства за собственост (съсобственост), на които да се основава извод за съсобственост и за валидно придобиване чрез делба. Този имот не е индивидуализиран по никакъв план, не се сочи никакъв негов номер. Никакви доказателства не го свързват с посочения имот № 6846 по плана на Водния синдикат "Е. дере" - П. от 1941 г., на който е представена скица (л. 8), освен отбелязаното, че той също граничи с път. Поради което и не може да се направи извод за идентичност, каквато въззивният съд необосновано предполага и на която основава всичките си следващи изводи. Липсата на идентичност обуславя неоснователност на иска. Вещото лице също няма за задача и не изследва наличието на идентичност между имота от делбения протокол и имот пл. н. 6846, а само какво е положението на имот пл. н. 6846 по скицата на водния синдикат от 1941 г. в отделните планове на местността и в заключението си (л. 36 и сл.) потвърждава, че квартал 26, в който той се намира е бил заснет по плана от 1926 г., после по плана на водния синдикат от 1941 г., със заповед от 1968 г., с който е одобрен действащият план на селото, част от имотите от бившия кв. 26, сега кв. 2, са извън регулация, а по плана от 1989 г., тези имоти са в кв. 39 и за тях са образувани парцели от I до V, а с регулация от 1996 г. е изменено уличното трасе, при което е намалена площта на някои от парцелите. Вещото лице е заключило, че сега части от имот пл. н. 6846 попадат в земеделска земя, в четирите процесни УПИ (от I до IV), в улично пространство и др. Т. е - че има само частична идентичност между площта на имот пл. н. 6846 и процесните УПИ. От скицата към заключението е видно, че нито един от процесните парцели не е образуван само от площ от бившия имот пл. н. 6846, а от части от този имот. Поради което и да беше установено, че ищецът е бил собственик на бившия имот пл. н. 6846 (ищецът не твърди придобивен способ за части от съседни имоти) следва, че е необоснован и неправилен и следващият извод на въззивния съд, че ищецът е индивидуален собственик на целите процесни парцели (УПИ) по наследство. От изложеното следва, че ищецът не е доказал, че е собственик на процесните имоти (УПИ), поради което съдът не следва да се занимава със защитата на ответника (с доводите му, че собственик е той). Тъй като основанието за отмяна не налага извършването на съдопроизводствени действия и на основание чл. 293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение