Решение № 11610 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Устройство на територията при Община Бургас, подадена чрез процесуалния представител юрк. Димитров, срещу решение 5870 от 27.06.2025 г., постановено по адм. дело 742/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е обявена нищожността на отказ за издаване на заповед по чл. 134, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, обективиран в писмо изх. 94-01-25752/7/04.03.2025 г. на директора на Дирекция Устройство на територията при Община Бургас, административната преписка е изпратена на кмета на Община Бургас за произнасяне и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, доколкото издателят на акта е бил оправомощен със заповед 4029/01.12.2023 г. на главния архитект на Община Бургас. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго решение, с което делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане по същество. Ответникът А. Т. А., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Станчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на А. А. срещу отказ за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ план за регулация и застрояване /ПРЗ/, на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ в частта за УПИ III-94, кв. 11 по плана на в. з. Росенец, гр. Бургас, обективиран в писмо изх. 94-01-25752/7/04.03.2025 г. на директора на Дирекция Устройство на територията при Община Бургас. За да прогласи нищожността на оспореният отказ първоинстанционният съд е приел, че доколкото издаването на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ по заявлението на жалбоподателя е от компетентността на кмета на общината, то отказът на директора на Дирекция Устройство на територията е постановен при липса на материална компетентност на административния орган. Позовавайки се на свое определение 3939/28.04.2025 г., с което е разпределил доказателствената тежест между страните, съдът е приел също така, че административният орган не е проявил активност и не е доказал компетентността на издателя на акта. Предвид установената нищожност съдът не е разгледал останалите наведени доводи в жалбата, както и останалите основания за законосъобразност на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, обосноваващ извод за нищожност на оспорения акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорения отказ за издаване на заповед, с която да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП, обективиран в писмо изх. 94-01-25752/7/04.03.2025 г. на директора на Дирекция Устройство на територията при Община Бургас, е нищожен акт, доколкото същият е постановен от некомпетентен орган. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове, но безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган. Разпоредбата на чл. 135 от ЗУТ регламентира реда за изменение на устройствените планове, като в ал. 1 от същата норма изрично са посочени компетентните органи, които могат да разрешат или откажат да се изработи проект за изменение на плана, между които е и кмета на общината. С нормата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ се регламентира възможността за делегиране на това правомощие от страна на кмета на общината, т. е. с цитираната разпоредба е изрично разписана възможността кметът на общината да преотстъпва свои функции както на заместниците си и главния архитект, така и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация. Тази норма не визира ограничения за кмета на общината при предоставянето на негови функции на други длъжностни лица от общинската администрация, а понятието функции безспорно включва и законово предоставени правомощия. В конкретния случай обаче, както и правилно приема административният съд, от представените по делото писмени доказателства не се установява материалната компетентност на издателя на оспорения отказ, доколкото липсва нарочно издадена заповед, с която кметът на Община Бургас, при съобразяване на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, да е делегирал правомощията си по чл. 135, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗУТ, на директора на Дирекция Устройство на територията. Този извод не се променя и от представената пред настоящата инстанция заповед 4029/01.12.2023 г. на главния архитект на Община Бургас, с която последният е предоставил на директора на Дирекция Устройство на територията законовото си правомощие да дава становища по законосъобразността на искането за изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ /т. I.2 от заповедта/. Това е така, тъй като от една страна заповедта за делегиране на правомощия е издадена от главния архитект на Община Бургас, който не е компетентния орган по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, а от друга страна с нея на основание § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ се делегира правомощие не за издаване на заповед за разрешаване на устройствена процедура или отказ за разрешаване, а правомощие по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ за даване на становище от главния архитект до кмета на общината преди издаване на заповедта. В тази връзка следва да се има предвид също така, обратно на изложеното в касационната жалба, че видно от съдържанието на оспореното писмо изх. 94-01-25752/7/04.03.2025 г. на директора на Дирекция Устройство на територията, същото по съществото си представлява отказ за допускане на устройствена процедура по заявление, подадено от А. А., изрично адресиран до заявителя, а не даване на становище по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. При така установеното законосъобразен е извода на решаващия съд, че оспорения отказ е издадена извън кръга на правомощията на директора на Дирекция Устройство на територията, както и при липса на делегирани такива от компетентния по силата на чл. 135, ал. 3, във вр. с ал.1 от ЗУТ, административен орган кмета на Община Бургас. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда за нищожност на процесния отказ, което от своя страна прави и безпредметно обсъждането на останалите основания по чл. 146, т. 2 т. 5 от АПК. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 300 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 19.08.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,