Решение № 12458 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2014 г.

Решение № 12458 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Ник Ауто Груп ООД, с управител Николай Тодоров Стефанов, чрез процесуалния си представител адв. Емил Василев обжалва решение № 4776/10.07.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. № 1012/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 9600-0392 от 24.10.2013 г. на началника на митница Столична, потвърдено с решение № 612/10.12.2013 г. на директора на Агенция Митници. В касационната жалба са посочени всички основания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните доводи са за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 84а и сл. от ЗМ . Касаторът счита, че повторната проверка на доказателства за произход на стоката е следвало да бъде извършена по реда на Закона за митниците. В тази връзка твърди, че приложението на международните актове, в това число и Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и техните държави - членки и Конфедерация Швейцария, не освобождава българските митнически органи от задължението им да прилагат вътрешното законодателство на Република България. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. С молба от 24.04.2015 г., уточнена с молба от 30.10.2015 г. от Ник Ауто Груп ООД е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург по следния въпрос: Дали нормите на международноправните актове (Митнически кодекс на ЕС, Регламент за прилагане на Митническия кодекс на ЕС - регламент на Съвета 2454/93, Споразумението за свободна търговия между РБ и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и техните държави - членки и Конфедерация Швейцария и Протокол № 3 към него), уреждащи митническото сътрудничество и обмена на информация между страните - членки и в частност Република България и Конфедерация Швейцария, следва да се прилагат приоритетно пред вътрешните нормативни актове и по-специално българския Закон за митниците, в частта му за повторна митническа проверка на вече внесени и обмитени в миналото стоки - чл. 84в, ал. 1, ал. 4, ал. 6 и ал. 7, чл. 84а, ал. 5, чл. 84к, ал. 1 от ЗМ, чл. 84л, ал. 1 и ал. 4 от ЗМ. Ответникът - началник на митница Столична, чрез процесуалния си представител юрк. Осенов оспорва касационната жалба и искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС и моли да се отхвърлят като неоснователни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване изразява становище, че е необосновано и немотивирано, тъй като митническият орган е извършил проверката по реда на чл. 78 от Митническият кодекс на Общността и чл. 247 от Регламент ЕИО 2454/93. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е било решение № 9600-0392 от 24.10.2013 г. на началника на митница Столична, потвърдено с решение № 612/10.12.2013 г. на директора на Агенция Митници, с което е извършена корекция на декларацията по отношение на стока № 1 по ЕАД № 12BG005800H003000 от 21.03.2012 г. както следва: в кл. 36 - от код 300 "Тарифна преференция" на код 100 "Нормално тарифно третиране", в кл. 44 "Допълнителна информация, представени документи, сертификати, разрешителни" е заличен код № 954 "Сертификат за движение ЕUR. 1" и са определени допълнителни публични задължения като е коригирана кл. 47 "Изчисляване на вземания" за стока № 1. Определените допълнителни задължения са за мито в размер на 151.51 лева и ДДС - 30.30 лева. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ във връзка с чл. 205 от ЗМ, в предписаната от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Искането за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267 ДФЕС, настоящият състав намира за неоснователно, поради следното: Поставеният от Ник Ауто Груп ООД въпрос е дали нормите от конкретно посочени международноправни актове се прилагат приоритетно пред нормите от вътрешните нормативни актове и по-специално българският Закон за митниците, в частта му за повторна митническа проверка на вече внесени и обмитени в миналото стоки - чл. 84в, ал. 1, ал. 4, ал. 6 и ал. 7, чл. 84а, ал. 5, чл. 84к, ал. 1 от ЗМ, чл. 84л, ал. 1 и ал. 4 от ЗМ. Като международноправни актове от страна на жалбоподателя са посочени - Митническият кодекс на Общността, Регламент № 2454/93, Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и техните държави - членки и Конфедерация Швейцария и Протокол № 3 към него, както и Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). В тази връзка следва да се посочи, че Митническият кодекс на Общността (МКО), приет с регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, както и регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността са актове вторичното право на ЕС. Съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Принципът за примата на нормите от общностното право, респективно правото на ЕС пред националните разпоредби на държавата - членка, е формулиран еднозначно още в решението на СЕО по делото Costa c/Enel (1964 г.). Този принцип е приложим и по отношение на приетите от Общността/ЕС международни договори, които са част от правото на ЕС. Предвид изложеното постановеният от жалбоподателя въпрос за приоритетното прилагане на нормите от правото на ЕС пред националния Закон за митниците, се явява идентичен с този по цитираното решение на СЕО, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отхвърли като неоснователно. Предимството на сключените от Република България международни договори, пред нормите на вътрешното законодателство се преценява съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следното: От фактическа страна съдът е установил, че с ЕАД № 12BG005800H003000 от 21.03.2012 г. Ник Ауто Груп ООД е поставило под митнически режим "допускане за свободно обращение - крайно потребление" употребяван автомобил, внос от Швейцария. При оформяне на митническия режим дружеството е декларирало преференциално тарифно третиране на база представен сертификат за движение на стоките EUR. 1 за произход на стока № 1 от Швейцария, съгласно предвиденото в Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и Конфедерация Швейцария. Българските митнически власти са извършили проверка на достоверността на представеното доказателство за произход на основание чл. 32 от Протокол Б, към Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от ЕАСТ, подписано на 29.03.1993 г. в Женева относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество (Споразумението). От швейцарските митнически органи е извършена проверка по чл. 32, т. 3 от Протокол Б за достоверност на представения сертификат EUR. 1 и е установено, че износителят не е издавал и не е подписвал такъв документ като е прието, че доказателствата за произход следва да се счита невалидни, а автомобилът да се счита за стока с неопределен произход. Невалидността на сертификата за произход е послужила като фактическо основание за издаване на оспореното митническо решение. Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт на основание чл. 146, т. 3 АПК, поради нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени за извършване на последващ контрол по чл. 84а и сл. ЗМ, съдът е отхвърлил като неоснователно. В тази връзка е изложил мотиви, че проверката на документите за произход е извършена от митническите органи на основание чл. 32 от Протокол Б към Споразумението, която разпоредба регламентира последващи проверки на доказателствата за произход. Според съда за така извършената проверка са неприложими общите правила за последваща проверка или последващ контрол по чл. 84 и сл. от ЗМ. От събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че процедурата за обмен на информация и проверка на представени документи за произход при внос, предвидена в Протокол Б и Протокол № 3 към Споразумението е спазена. Доводите за нарушение на чл. 34, ал. 1 от АПК също са отхвърлени като неоснователни. Изводите на съда в тази връзка са мотивирани с данните по преписката, че дружеството е надлежно уведомено за образуваното административно производство, а твърденията му, че е искало достъп до документите и такъв му е отказан, са отхвърлени като недоказани. По материалната законосъобразност на акта, съдът се е обосновал с материалната доказателствена сила на отговора на швейцарските митнически власти относно невалидността на сертификата за произход в качеството му на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 АПК, която не е оборена по предвидения процесуален ред от жалбоподателя. При наличните по преписката доказателства е прието, че не са налице предпоставките по чл. 21, т. 3 от Протокол Б за преференциално тарифно третиране на внесения от жалбоподателя автомобил и е направен извод за законосъобразност на извършените корекции в митническата декларация и установените допълнителни задължения за мито и ДДС. Решението е правилно постановено. По делото няма спор по фактите. Установената от първоинстанция съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Основният аргумент на Ник Ауто Груп ООД за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поддържан пред административния съд и в касационната жалба, е по чл. 146, т. 3 АПК - за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неспазване на процедурата за провеждане на последващ контрол на декларацията по чл. 84а и сл. ЗМ при издаването на акта. Касаторът твърди, че е следвало да бъде издадена заповед по чл. 84в, ал. 1 от от ЗМ за възлагане на проверката и такава не му е връчена, не е спазен срокът, предвиден в чл. 84а, ал. 5 ЗМ, нарушена е нормата на чл. 84к, ал. 1 от ЗМ като не е проведено заключително обсъждане, не е изготвен заключителен доклад по чл. 84л, ал. 1 и ал. 4 ЗМ. Настоящият състав намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че установените от чл. 84а и сл. ЗМ общи правила за извършване на последващ контрол, не намират приложение в процесния случай, който касае последваща проверка на доказателствата за произход на стока, за която е деклариран и ползван преференциален режим по Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и Конфедерация Швейцария, като стока с произход от страна ЕАСТ. Този преференциален режим се ползва при условията на чл. 16 от Протокол Б към Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от ЕАСТ, подписано на 29.03.1993 г. в Женева относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество (Споразумението). В този смисъл е и нормата на чл. 48 от ППЗМ, според която преференциалният произход на стоките - предмет на тарифните преференции по международните споразумения за въвеждане на преференциални тарифни мерки, по които Република България е страна, се определя с правилата за произход, предвидени в съответните споразумения. Поради това за проверката на доказателства за произход е приложим специалния ред, предвиден в чл. 32 от Протокол Б към Споразумението, както е прието и в обжалваното решение. От друга страна, за да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 84а и сл. от ЗМ, което съгласно чл. 146, т. 3 АПК да представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, то нарушението следва да е засегнало правото на защита на лицето или да е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаване на акта. В процесния случай жалбоподателят не е оспорил документите, удостоверяващи невалидност на сертификата за произход, представен от него при деклариране на стоката. Не е ангажирал други доказателства, в това число и в хода на съдебното производство за установяване на произхода на стоката от Швейцария. Административният орган е установил фактическите основания за издаване на оспорения акт, чрез събрания в хода на административното производство официален документ от митническите власти на страната на износа. От изложеното следва, че дори и да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя за приложимост на процедурата по чл. 84а и сл. от ЗМ, то допуснатото нарушение в конкретния случай няма за последица различни изводи по фактите относно произхода на процесната стока Правото на защита на дружеството - вносител също не е засегнато, тъй като то е било надлежно уведомено за образуваното административно производство и му е осигурена възможност да вземе участие съгласно чл. 34 от АПК и да представя доказателства във връзка с декларирания преференциален режим. В случая това право не е упражнено, включително и в съдебното производство. По наличните по делото доказателства правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон и решението, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да се остави в сила. при този изход на спора следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,