Решение № 11313 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12249/2017 г.

Решение № 11313 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12249/2017 г., V о., докладчик председателя Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на А. Мичева, подадена срещу заповед № 8121К-6203/27.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл на длъжността главен експерт (недвижима собственост) в сектор "Логистика" към отдел "Управление на собствеността" при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, считано от 10.08.2017 година. Жалбоподателката счита, че спрямо нея не е приложим едногодишния срок за изпитване с оглед на обстоятелството, че преди заемането на тази длъжност има прослужено време на кадрова военна служба. Поради това иска отмяна на министерската заповед като незаконосъобразно издадена. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се отхвърли по съображения в писмени бележки. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и при наличие на правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Със заповед № 8121К-3131/12.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи Мичева е назначена на посочената по-горе длъжност на основание чл. 9 и чл. 10д, ал. 10 от ЗДСл за неопределено време след проведен конкурс, като е встъпила в длъжност на 22.08.2016 година. Установява се, че в периода 2.09.1994 г. - 10.08.1999 г. жалбоподателката е била курсист на кадрова военна служба във ВВИСУ "Любен Каравелов" - София, а от 11.08.1999 г. до 18.02.2000 г. е служила в Строителни войски на щатна офицерска длъжност. Спорният въпрос по делото е дали това прослужено време и придобит от нея стаж водят до неприложимост на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която разпоредба когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Според настоящия съдебен състав органът по назначаването в случая законосъобразно е прекратил служебното правоотношение на държавната служителка Мичева, като е приложил чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, а възраженията й в тази насока са неоснователни. Непосочването на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл в заповедта за назначаване е без правно значение за приложението на разпоредбата, както и заемането на предходни длъжности по силата на договор за кадрова военна служба. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон. Даденото определение поставя акцент върху няколко елемента от същността на понятието за държавен служител, а именно, че се касае за лица, заемащи длъжност в администрацията, която е платена, възниква въз основа на назначаване с административен акт и е във връзка с подпомагане на орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Така дадените характеристики се допълват и от основанието за изрично предвиждане със специален закон на определени длъжности като такива за държавни служители, макар и за тях да не са налице всички изброени материалноправни предпоставки. С чл. 2, ал. 2 от ЗДСл е направено уточнението, че длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник". Изясняването на съдържанието на понятието държавен служител законодателят е извършил, като с чл. 3 от ЗДСл е посочил кои лица не са държавни служители по смисъла на закона. Що се касае до военната служба, тя е особен вид държавна служба, която по съдържание и смисъл не се покрива от държавната служба като държавен служител. Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България изрично отграничава военната служба като държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжената защита на страната. Съгласно чл. 133 от ЗОВСРБ гражданите, приети на военна служба, са военнослужещи и същите имат различен статут от статута на цивилните служители по служебно правоотношение, който на основание чл. 283, ал. 1 от ЗОВСРБ се урежда от ЗДСл. Липсва изрична законова разпоредба, която да приравнява стажа, придобит на длъжност, заемана по силата на договор за кадрова военна служба със стажа, придобит на длъжност, заемана по силата на служебно правоотношение. Позоваването на жалбоподателката на § 2, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗДСл е неотносимо за настоящия спор, а и видно е, че при назначаването й е присъден минимално предвиденият ранг, без отчитане на предходен опит на държавна служба. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на процесната заповед и жалбата следва да се отхвърли. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателката следва да се осъди да заплати на МВР сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,