Решение № 9519 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община против решение 3563/27.05.2022г. постановено по АД 345/2022г. на Административен съд София град. С обжалваното решение е отменено Разрешение за строеж 249/1.12.2021г. на Главния архитект на Столична община. Касаторът навежда доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Представлява се в проведеното съдебно заседание. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Министерство на здравеопазването, чрез процесуален представител, в писмени бележки и пледоарията по същество, оспорва жалбата. Излага доводи в подкрепа на атакуваното решение. Липсва искане за разноски. Ответникът УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С решението предмет на касационен контрол Административен съд София град е отменил Разрешение за строеж 249/1.12.2021г. на Главния архитект на Столична община. За да стигне до този резултат съдът приема, че УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД, по чието искане и в чиято полза е издадено разрешението за строеж, не притежава качеството на възложител. В полза на посоченото дружество не било учредено право на надстрояване и пристрояване, поради което не били налице предпоставките на чл. 161 от ЗУТ по отношение него. Решението е правилно. Не е спорно между страните, че ПИ с идентификатор 68134.1001.892 по КК на град София с площ от 25 630 кв.м. е публична държавна собственост, и за същия имот е съставен Акт за публична държавна собственост 10429/ 17. 01. 2020 г., утвърден от областния управител на област София град. На Министерството на здравеопазването е предоставено управлението на посочения имот. В имота са изградени редица сгради. Една от тях е сграда с идентификатор 68134.1001.892.5, която е включена в капитала на УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД видно от Акт за частна държавна собственост 04708а/30.03.2005г. Със заявление от 1.12.2021г. УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД е поискало издаване на разрешение за строеж за обект: надстройка, реконструкция и разширение на оперативен блок на седмия етаж към клиниката по неврохирургия. Главният архитект на Столична община е издал исканото разрешение за строеж. По жалба на Министерството на здравеопазването Административен съд София град е отменил издаденото разрешение с решението предмет на касационен контрол в настоящото производство. Разрешението за строеж се издава на възложителя /чл. 148, ал.4 ЗУТ/. Възложител, съгласно легалната дефиниция на чл. 161, ал.1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Нормата на чл. 182, ал.1 от ЗУТ предвижда, че строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда. В случая правата на собственик на земята /публична държавна собственост/ се упражняват от Министерството на здравеопазването. Това министерство нито е подавало заявление за издаване на разрешение за строеж, нито е учредявало право на строеж /надстрояване и пристрояване/ в полза на болничното заведение подало заявлението, което би придало на последното качеството възложител. Като се е произнесъл по заявление, подадено от субект, който не имал право да стори това, Главният архитект на Столична община е постановил порочен административен акт, който правилно е отменен. Неоснователен е и основния довод на касатора, че в случая не се касаело за изграждане на нов самостоятелен обект, а за увеличаване на обема на съществуващия операционен блок с няколко нови помещения. Без значение е дали посредством пристрояването/надстрояването ще се образува нов самостоятелен обект или не. Основното е, че съществуващият към настоящия момент обем на сградата построена върху чужда земя, ще бъде увеличен. За да породи своите правни последици и в частност за да стане болничното заведение собственик и на новия обем, в полза на същото следва да се учреди право на надстрояване и пристрояване по реда на чл. 7, ал.5 от Закона за държавната собственост. Учредяването на такова право, би придало на УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД качеството възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ и съответно правото да иска издаване на разрешение за строеж. Такова право към 1.12.2021г. дружеството не е притежавало. Отменяйки обжалваното пред него Разрешение за строеж 249/1.12.2021г. на Главния архитект на Столична община, Административен съд София град е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,