Решение № 91 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6123/2007 г.

Решение № 91 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6123/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 73, ал. 2 от Закона за ч. с. изпълнители /ЗЧСИ/. Образувано е по подадената в срок жалба на С. Д. К. от гр. В., частен съдебен изпълнител с рег. № 718 по регистъра на КЧСИ, против решението от 27.05.2007 г. по дисциплинарно дело № 1/2006 г. на Д. комисия при КЧСИ, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ й е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 2 000 лв. Поддържа, че то е неправилно поради нарушение на закона и процесуалните правила и моли за отмяната му. В писмената защита се поддържат и оплаквания за изтекла давност и явна несправедливост на наложеното наказание. Министърът на п., чрез пълномощника му, в представената писмена защита оспорва жалбата, а К. на ч. с. изпълнители не е взела становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди представените доказателства във връзка с доводите на страните, приема следното: Дисциплинарното производство е образувано по решение на С. на К. ЧСИ, по повод подадена жалба от "Г" АД, гр. С. във връзка с извършени действия от жалбоподателката, в качеството й на ЧСИ по изп. д. № 2* решение № 223 от 28.02.2007 г. по гр. д. № 1191/2006 г. на Варненския окръжен съд същите са отменени в производство по чл. 332, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.). Наложеното дисциплинарно наказание в обжалваното решение е за нарушение на разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ, вменяваща на частния съдебен изпълнител задължението за изпълнение на професионалните му задължения по закон и правилата на У. на КЧСИ, като е образувала производство по принудително изпълнение и извършила действия по предаване на заложеното имущество без да е налице изпълнително основание, удостоверяващо изпълняемото право на взискателя "В" ЕООД, в случая - извлечение от Ц. регистър на особените залози за вписване на договора за особен залог върху търговското предприятие на длъжника по изпълнението "Г" ООД и за пристъпване към изпълнение. Горното представлява нарушение на чл. 35, ал. 1 Закона за особените залози /ЗОЗ/, в редакцията му от Д. в. бр. 43/2005 г., като в обжалваното решение то е посочено и оплакването в тази насока е неоснователно. Не е спорно, а е видно и от представените доказателства, че на 15 и 16.05.2006 г. жалбоподателката е осъществила принудителното изпълнение по предаване на заложеното имущество, поради което и наличието на вина като психическо отношение към тези действия е обективирано в тях. Задълженията на ЧСИ при пристъпване към изпълнението са уредени и в чл. 19 ЗЧСИ, поради което и доводите за липса на практика или различно тълкуване на разпоредбите на ЗОЗ са неотносими към предмета на настоящия спор, тъй като те касаят законосъобразността на извършените действия. По този въпрос ГПК съдържа уредено производство по обжалването им, което е приключило с отмяната им, и доводите в жалбата за липса на обусловеност на дисциплинарното производство от изхода по обжалването на действията на съдебния изпълнител по принцип са правилни. В случая обаче дисциплинарната отговорност е обусловена от нарушението на чл. 67, във вр. с чл. 19 ЗЧСИ и чл. 35 ЗОЗ, а не от решението на окръжния съд по жалбата против действията на съдебния изпълнител, както неоснователно се поддържа. А обстоятелството, че дисциплинарното производство е отложено до произнасяне на окръжния съд по жалбата срещу действията на частния съдебен изпълнител не води до неправилност на обжалваното решение, тъй като съставът е преценил преюдициалността му по отношение на спора, както и с оглед допустимостта на всички доказателства от значение за делото - чл. 71, ал. 4 ЗЧСИ. Неоснователен е и доводът за неспазване на визирания в чл. 72, ал. 1 от с. з. едномесечен срок от възлагане на делото за разглеждането и решаването му, тъй като решението е постановено в този срок от разглеждането на делото в заседанието на дисциплинарния състав на 27.04.2007 г., с оглед отлагане на разглеждането му до постановяване на решението по жалбата против действията на съдебния изпълнител. Дори и да се приеме тълкуването на тази разпоредба в смисъла, вложен от жалбоподателката, то и в този случай неспазването на срока не би довело до твърдения порок на решението с оглед неговия инструктивен характер. Спазени са и сроковете по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ за констатиране на нарушението, основанията за образуване на дисциплинарно производство и за налагане на дисциплинарното наказание за него, поради което и поддържаните в писмената защита оплаквания в тази насока са неоснователни. В заключение, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като реализирането на дисциплинарната отговорност е съобразно разпоредбите на ЗЧСИ и определеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и е в границите на предвидените от закона размери, като е определено под средния размер. Доводът за поддържаната в писменото становище явна несправедливост на наказанието не е подкрепен с доказателства, поради което и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 и ал. 6 ЗЧСИ, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение