Решение № 685 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 90/2010 г.
ВКСI гражданско отделение26.10.2010 г.докладчик т Костадинка Арсова
Диспозитив
НЕ УВАЖАВА МОЛБАТА НА Г. К. Я. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решение от 12.05.2004 г. по гр. д. № 108 от 2003 г. на С. градски съд в частта, с която е признато за установено по отношение на П. Г. П., Г. Х. М., ОСЗГ "С." и ОСЗГ "В.", че Л. К. М., М. К. С., Г. К. Я., Й. К. Д., Т. В. Д. и К. В. Д., че Н. С. Т. към момента на смъртта си на 3.12.1948 г. е бил собственик на нива от 3 700 кв. м. в м. "Б. е.", землището на [населено място] при съседи: река, река, Г. М. В. и блок за земеразделяне, представляващ имот пл. № 1243, к. л. - 684 по кадастралния план от 1950 г. като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 685 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 90/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Г. К. Я. е подала молба за отмяна на решение от 28.08.2002 г. постановено по гр. д. № 8092 от 1998 г. по описа на Софийския районен съд, което е влязло в сила на 1.07.2004 г. след постановяване на решение от 12.05.2004 г. по гр. д. № 108 от 2003 г. на С. градски съд в частта, с която е признато за установено по отношение на П. Г. П., Г. Х. М., ОСЗГ "С." и ОСЗГ "В.", че Л. К. М., М. К. С., Г. К. Я., Й. К. Д., Т. В. Д. и К. В. Д., че Н. С. Т. към момента на смъртта си на 3.12.1948 г. е бил собственик на нива от 3 700 кв. м. в м. "Б. егрек", землището на [населено място] при съседи: река, река, Г. М. В. и блок за земеразделяне, представляващ имот пл. № 1243, к. л. - 684 по кадастралния план от 1950 г. В молбата се позовава на нови доказателства - н. а. 95, т. 05, рег. № 095, н. д. № 838 от 1944 г. Протокол на Комисията по чл. 11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС от 4.11.1948 г.; Протокол от 8.11.1948 г. копие от емлячен регистър - 3 л. Получени от Държавния архив на 12.02.2009 г., които счита, че ако бяха представени по делото щяха да формират други крайни изводи по спорното право. Ответника П. Г. П. оспорва молбата и излага аргументи относно нейната недопустимост и при условията на евентуалност - неоснователност. Ответника Г. Х. М. не е взел становище. Ответниците ОСЗГ "С." и ОСЗГ "В.", Л. К. М., М. К. С., Й. К. Д., Т. В. Д. и К. В. Д. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Съдилищата са уважили предявеният от П. Г. П., Г. Х. М. срещу ОСЗГ "С." и ОСЗГ "Витоша", че Л. К. М., М. К. С., Г. К. Я., Й. К. Д., Т. В. Д. и К. В. Д. за нива от 3 700 кв. м. в м. "Б. е.", землището на [населено място] при съседи: река, река, Г. М. В. и блок за земеразделяне, представляващ имот пл. № 1243, к. л. 684 по кадастралния план от 1950 г. като са приели, че тя е била собственост на техния общ наследодател Н. С. Т. към момента на смъртта си на 3.12.1948 г., а не на неговата дъщеря Т. Н. Т. и нейния съпруг К. Д. Б., които са наследодатели на ответниците - физически лица. В днешното съдебно заседание са представени доказателствата н. а. 95, т. 05, рег. № 095, н. д. № 838 от 1944 г. Протокол на Комисията по чл. 11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС от 4.11.1948 г.; Протокол от 8.11.1948 г. копие от емлячен регистър - 3 л., които установяват, че към 1944 г. К. Д. Б. е закупил нива от 6 дка в землището на с. "С.", м. "Ш.". През 1948 г. част от 2,3 дка от тази нива с площ от 6 дка е включена в кооперативен блок № I, район № I "Б. е." и е заменена с друга нива, а останалата част от 3,7 дка е останала в ТКЗС без да е заменяна, поради което при възстановяването следва да се върне на наследниците на Б. Тези доказателства са съществували при разглеждане на делото през цялото време макар да не са били преценяване при формирането на крайните изводи по спора. Настоящия състав намира, че те са относими към установяването на спорното материално право за собственост към момента на образуването на ТКЗС. Решението обаче не следва да бъде отменено тъй като молителката е следвало да положи грижа при тяхното намиране и представяне още повече, че е съществувала възможност да бъдат издирени от Държавния архив, достъпа до който е свободен, в предходният период от 12 години, в който делото се е разглеждало в различни съдебни инстанции. Непредставянето на посочените доказателства не се дължи на пропуск на съда, а на процесуално бездействие на страната, поради което същата не може да черпи права от това поведение. По изложените съображения ВКС, състав на Първо отделение