Решение № 13161 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. П., подадена чрез адвокат М. Пандов, против Решение 13650/19.04.2025 г., постановено по административно дело 4486/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед П-108/10.04.2024 г., поправена със Заповед П-109/11.04.2024 г. на Министъра на финансите, прекратяваща служебното й правоотношение от длъжността Директор на дирекция Човешки ресурси и административно обслужване в Министерство на финансите. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесната заповед. Жалбата се поддържа от адвокат Пандов, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна, Министър на финансите се представлява от главен юрисконсулт Григоров, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила по съображения съдържащи се в писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената от М. В. П. заповед е прекратено служебното й правоотношение на длъжност Директор на дирекция Човешки ресурси и административно обслужване в МФ, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, като назначена при неспазване на условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. При правилно извършени фактически установявания, които не са спорни между страните, съдът е възприел законосъобразни правни изводи за материална законосъобразност на заповедта, които се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че преди да бъде назначена на процесната длъжност, която е първата й държавна служба, М. П. е работила като технически сътрудник в Адвокатска къща Рила консулт ЕООД за периода от 07.02.2013 г. до 25.01.2021 г. и в НКЖИ на длъжност главен експерт Икономически анализи за периода от 25.01.2021 г. до 01.06.2021 г. и главен експерт Контрол на процедурите и договорите от 01.06.2021 до провеждане на конкурса, на който е била назначена в МФ. Установено е също така, че основните функции, възложени на Директор на дирекция Човешки ресурси и административно обслужване в МФ според длъжностната характеристика за тази длъжност за управленски и организационни, свързани организация и контрол на разработване на вътрешни актове, общо ръководство, координация и контрол по дейностите, свързани със системата на заплащане на допълнителни възнаграждения, с изготвянето и актуализирането на длъжностно и поименно разписание на длъжностите, организация и контрол на дейностите, свързани със законосъобразното изготвяне на актове, свързани със служебните правоотношения и т.н. При така установените факти, правилен е изводът на съда за това, че заповедта е издадена при спазване на изискванията на приложимата правна уредба. Съгласно т. 13 от Класификатора на длъжностите в администрацията, изискванията за заемане на длъжността директор на дирекция в администрацията на министерството е образователно ниво магистър и наличие на 6 години професионален опит. Определение на понятието професионален опит се съдържа в чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, според който това е времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Няма спор, че М. В. П. е имала над 9 години трудов стаж към момента на заемане на процесната длъжност, спорът е свързан с това дали този стаж следва да се счита за професионален опит по смисъла на закона. Правилно съдът е приел, че опитът й като сътрудник в адвокатска кантора и като експерт по трудово правоотношение в НКЖИ не може да се счита за професионален такъв. Налице са съществени различия между задълженията и функциите, които е изпълнявала на тези длъжности със основните функции, вменени с длъжностната характеристика на Директор дирекция Човешки ресурси и административно обслужване в Министерство на финансите. Преди да заеме тази длъжност оспорващата е осъществявала предимно техническа и подпомагаща дейност по изготвянето на различни документи, свързани с подготовката на договори, дела и поръчки, която е различна и няма връзка с дейността по управление и ръководство в сферата на човешките ресурси и административното обслужване в министерството. Процесната длъжност е ръководна, свързана с цялостната организация, ръководство, контрол, координиране и надзор на дирекция Човешки ресурси и административно обслужване, която област съществено се различава от областите на дейност, в които оспорващата е натрупала своя трудов стаж, поради което не може да се приеме, че е притежава необходимия професионален опит за заемане на длъжността. Обстоятелството, че е била допусната и спечелила проведен конкурс за заемане на длъжността е неотносимо към настоящия правен спор, доколкото се касае за различни административни производства, респективно преценката на конкурсната комисия и органът по назначаване, възприел нейното становище не е обвързваща за преценката на фактите по приложението на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл в настоящото административно и съдебно производство. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са доводите за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Не се установиха нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Министерство на финансите следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение