Решение № 786 от 4.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2008 г.

Решение № 786 от 4.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение № 25 от 10.01.2008 г., постановено по гр. дело № 1762/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* на Варненския районен съд, ХХХ-ти състав от 5.06.2007 г. по гр. дело № 7729/2006 г. за осъждане П. К. Ц., ЕГН ********** и В. И. Ц., ЕГН **********-двамата от гр. В., ж. к. "В" бл. 308, вх. 1, ет. 3, ап. 9 да предадат на Л. Г. С., ЕГН ********** от гр. В., ул. "З" № 28 владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., землището на кв. Владиславово, СО"Б", кадастрален район № 5* с идентификационен № 322 по ПНИ, с площ от 733 кв. м., при граници: ид. № 3* и 320, възстановен й с влязла в сила на 16.08.2005 г. заповед № 0582/27.07.2005 г. на кмета на Община В., въз основа на признато й с решение № 812/23.08.2001 г. на ПК-Варна право на възстановяване, на основание чл. 108 от ЗС. Недоволни от въззивното решение са касаторите П. К. Ц. и В. И. Ц., представлявани от адвокат Н от АК-Варна, които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че искът по чл. 108 ЗС е недопустим понеже административният ред за реализиране на правото не е приключен съгласно § 30, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ, а решенията на двете инстанции са неправилни поради противоречие на разпоредите на § 4в и § 4л ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 6 ППЗСПЗЗ, при което липсва произнасяне по възражението за право на задържане до заплащане на находящите се в имота подобрения - създаване на лозово насаждение за периода 1980-1987 г. и ограждане на имота от наследодателя им, на стойност 1 200 лева. От ответника по касация Л. Г. С., представлявана от адвокат Е от АК-Варна е постъпило възражение/отговор/ по чл. 218г ГПК (отм.) със становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот по силата на завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ: позитивно решение на ПК и заповед на кмета на общината по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, което е безспорно между страните. Съобразено е направеното възражение за недопустимост на ревандикационния иск поради неприключване на процедурата по заплащане на твърдяните подобрения в имота, която административна процедура по § 31 ППЗСПЗЗ е несъотносима към предмета на производството по чл. 108 ЗС. Взето е предвид, че безспорно ответниците упражняват и фактическата власт върху имота. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Взето е предвид, че са налице трите кумулативно предвидени предпоставки на разпоредбата на чл. 108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск, да е установено по несъмнен начин, че ищцата е собственик на имота - предмет на иска, че имотът се намира във владение или държане на ответната страна и че последната владее или държи имота без основание. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Взето е предвид, че на праводателя на ответника/касатор/ П. К. Ц. - П. П. Я., починал на 17.03.1989 г., съгласно препис извлечение № 83 от 30.06.1992 г. на ОНС-Варна и въз основа на решение № 4/ХIХ от 18.10.1967 г. на ИК на ОНС, на т. т. 9 и 11 от 21 ПМС от 31.01.1963 г. е възложено безвъзмездно за вечно ползване 1 дка от процесната земя като пустееща, при което не е оспорено правото на собственост на ищцата, а изрично е заявено, че "държат имота, изчаквайки приключването на законоустановената процедура за заплащане на подобренията". Съобразена е завършилата реституционна процедура с кумулативно наличие на позитивно решение на Поземлената комисия и заповед на кмета на Общината, издадена по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а дали е инициирана и на какъв етап е административната процедура по оценка на извършените подобрения по § 31 ППЗСПЗЗ е преценено правилно, че е неотносимо към ревандикационното производство. При условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение