Решение № 10133 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 707/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Ш. А., подадена чрез адвокат Д. Попов от АК Хасково срещу Решение 5034/ 25.11.2024 г., постановено по административно дело 1077/ 2024г. по описа на Административен съд - Хасково. В касационната жалба се излагат твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че жалбоподателят в протокола от проведеното интервю дава информация по отношение на основателен страх за живота в Сирия. Обръща внимание, че водените сражения в тази страна са динамични, като това, че в областта на местоживеене на жалбоподателя няма ясно изразен конфликт не означава, че такъв няма да има в бъдеще. Иска се отмяна на решението на а дминистративния съд, като се върне на административния орган преписката за ново произнасяне, след събиране на относимата към случая информация. Касационният жалбоподател- Х. Ш. А. в открито съдебно заседание лично и чрез адв. Лютфиева, поддържа жалбата и моли да се отмени атакуваното решението, като неправилно и незаконосъобразно Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез ст. юрисконсулт Кръстева, моли да се отхвърли подадената касационна жалба. Иска да се постанови съдебен акт, с който се остави в сила първоинстанционното решение на АС Хасково, като правилно и законосъобразно издадено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че не са налице законовите предпоставки за предоставяне на търсената закрила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Х. Ш. А., гражданин на Сирия, против Решение 10741/ 11.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. Формирал извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето- Х. Ш. А., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. Преценил, като правилен формираният от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено, като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По същият начин е оценен изводът, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/. В заключение преценил, че оспореното решение на ДАБ е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на Х. Ш. А., била отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е ПРАВИЛНО. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. В съответствие с процесуалните изисквания решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- 5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. В интервюто жалбоподателят е заявил, че проблемите, които е имал са само социално- битови. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия, заради войната и лошия живот, както и липсата на работа. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в жалбата, че не е налице пълна и обхватна преценка в страна по произход. Съобразно приложената по делото справка, след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата, което сочи подобряване във вътрешната сигурност. Страната излиза от външната изолация и подобрява външните отношения, като за пръв път от 14 години Сирия отново изнася легално суров петрол. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви на лицето да живее в Република България и Европейския съюз не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,