Решение № 1925 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4157/2012 г.

Решение № 1925 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4157/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Димчо Атанасов Димов от гр. Ямбол, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 30 от 23.02.2012 г., постановено по адм. дело № 500 от 2011 г. по описа на Административния съд - Ямбол. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - полицейски орган при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол (ОД на МВР) в представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Димов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от рег. № 48 от 29.11.2011 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР от служител - инспектор в РУП Ямбол в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед рег. № 48 от 29.11.2011 г., същият е задържан на 29.11.2011 г. в 10,45 часа, като заподозрян в извършване на престъпление по ДП № 502/2011 г. по описа на ОД на МВР Бургас. Правилно съдът, въз основа на представените доказателства е установил, че от постановлението за образуване на досъдебно производство срещу "виновните лица" за престъпление по чл. 321, ал. 1 и 2 вр. с чл. 93, т. 20 НК (образуване, ръководене и членуване в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 и чл. 256 НК, и пр. л. 46) постановлението за възлагане на следствени действия по делегация (л. 53) и разрешенията за извършване на претърсване и изземване от съдия в ОС - Бургас (л. 48-52) се съдържат данни за съпричастност на жалбоподателя по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а в оспорената заповед е посочено основанието за задържането, което кореспондира с тези данни. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционният съд, в заповедта се съдържат достатъчни мотиви с оглед на изискванията на чл. 63, ал. 2 ППЗМВР, тъй като в същата е посочено основанието за задържането. Не е предвидено нормативно изискване за излагане на конкретни обстоятелства като основания за задържане на лицето. Неоснователен е наведеният довод, че в случая наказателното производство е образувано срещу "виновни лица", а не конкретно срещу Димов, предвид това, че за приложение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно наличието на данни, че съответното лице е извършило престъпление. Законодателят не е поставил допълнително условие тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение