Решение № 3783 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10527/2013 г.

Решение № 3783 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10527/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Таня Марчева Владева от гр. Бургас чрез процесуалния й представител адв. Красимир Мутафов срещу решение № 1351/19.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2671/2012 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 021201067/11.09.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 437/10.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за начислен ДДС за периода 01.12.2010 г. - 30.11.2011 г. в размер на 12 135,97 лв., ведно с прилежащите лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че за да може една или няколко разпоредителни сделки да се облагат с ДДС е необходимо те да представляват независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС без значение какви са целите, които се преследват с нея и постигнатите вследствие на това резултати. Касаторът е изложил доводи, свързани с прилагането на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, че за да е налице независима икономическа дейност е необходимо дейностите, посочени в цитираната разпоредба да се извършват редовно и по занятие. В тази връзка касаторът твърди, че разпореждането с имущество, което е частна собственост на физическото лице (а не придобитото от него като ЕТ) в режим на СИО не е независима икономическа дейност. Твърди, че в този смисъл е и практиката на СЕС в Люксембург - С-291/92, С-415/98, С-269/00, С-72/05, С-25/03 и др., както и се позовава на практика на Върховния административен съд - решение по дело № 2642/2011 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Установено е от Бургаския административен съд, че Таня Владева и съпругът й Красимир Владев през 2004 г. са придобили в собственост 5127 кв. м. от УПИ в ж. к. "Меден рудник" - гр. Бургас - нотар. актове № 66/07.10.2011 г. и № 157/16.12.2004 г. Установено е по делото и, че през 2005 г. с нотар. акт № 1058/27.12.2005 г. съпрузите Владеви са учредили право на строеж на "Екотермал строй-1" ЕООД върху придобития имот през 2004 г. за изграждане на седем блока със собствени средства, материали и труд на дружеството, като собствениците на имота - сем. Владеви са си запазили право на собственост върху определени обекти. Съдът от доказателствата по делото е приел, че през 2007 г. учредителите на правото на строеж и приобретателя са извършили замяна за част от обектите, а на 05.11.2007 г. са сключили договор за доброволна делба, а с нотар. акт № 67/07.11.2007 г. е извършена поправка на нотар. акт № 146/27.12.2005 г. Вследствие на извършените сделки е установено, че съпрузите Владеви са придобили в собственост 39 бр. апартаменти, 2 гаража, 5 магазина и 9 избени помещения и ресторант. Съдът е възприел установеното по време на ревизията, че за периода от 01.04.2007 г. до 28.02.2008 г. жалбоподателката е реализирала оборот в размер на 90 041,23 (1/2 от СИО), представляващи приходи от продажби по 3 бр. нотариални актове - на два апартамента и един ресторант и е прието, че е достигнат оборот за регистриране по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, но тъй като е установено, че за периода от 01.03.2008 г. - 31.08.2009 г. не са отчетени приходи, ревизията е приела, че е отпаднало основанието за регистрация по ЗДДС. Съдът е приел въз основа на представения по делото договор за наем от 01.03.2010 г., с който съпрузите са отдали под наем на "Айтосфарма" ЕООД партерен етаж в бл. 4 за аптека за срок от 7 години и наемна цена от 1 000 лв., както и с оглед продажбите на апартаменти с нотар акт № 12/06.06.2010 г. и № 93/28.10.2010 г., е извършвана независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и от 01.03.2010 г. до 31.10.2010 г. е реализиран оборот за регистрация по ЗДДС от 62 712,95 лв. (1/2 от СИО). При установено по делото, че Таня Владева е имала фирма като ЕТ "Манчини-Таня Владева", с решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт е счетено, че не е следвало да се извършва регистрация по ЗДДС и на физическото лице по чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. В решението на директора на дирекция "ОДОП" е прието, че ДДС е следвало да се начисли не по чл. 102, ал. 3, т. 2, а по чл. 86, ал. 1 ЗДДС в общ размер на 22 671,44 лв., но с оглед забраната за влошаване положението на ревизираното лице по чл. 155, ал. 3 ЗДДС е потвърдена установената от ревизията сума като задължение по ЗДДС в размер на 12 135,97 лв. Първоинстанционният съд е споделил констатациите на ревизиращите органи и приетото в решението на директора на дирекция "ОДОП", като е приел, че жалбоподателката е извършвала независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС е счетено, че законосъобразно е начислен ДДС в размер на 12 135,97 лв. Според съда независимо от различните качества, които има лицето, става въпрос за едно и също физическо лице, поради което след като е налице регистрация по ЗДДС на ЕТ "Манчини-Таня Владева", не е необходима регистрация по ЗДДС и на физическото лице, но извършваната от него независима икономическа дейност - продажба на недвижими имоти и отдаване под наем на такъв, реализира доходи, поради което според съда правилно с ревизионния акт е начислен посочения размер ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС дефинира, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В процесния случай правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че Таня Владева и нейния съпруг са осъществявали такава дейност. При установено по безспорен начин по делото обстоятелство на продажба на част от притежаваните от съпрузите Владеви 39 апаратамента и ресторанта, както и доход от наем на първи етаж от бл. 4, законосъобразни са изводите от приходните органи и от първоинстанционния съд, че те са осъществявали именно такава дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗДДС. Реализирането на доходи от такава дейност несъмнено подлежи на облагане по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. В съдебната практика на ВАС се приема, че отдаването под наем на недвижимо имущество представлява експлоатация на същото с цел получаване на доходи от него, което води до облагането им по ЗДДС (вж. решения по адм. дело № 1224882008 г. и № 1675/2013 г. на ВАС, I отделение). Правилно първоинстанционният съд е приел, че позоваването на Таня Владева на решение по адм. дело № 2642/2011 г. на ВАС, VIII отделение е неотносимо, тъй като то касае друга фактическа обстановка, при която касационната инстанция е приела, че продадения от Борис Йосифов апартамент е бил дълги години семейното му жилище и затова не може да се приеме, че единствено с неговата продажба е извършена независима икономическа дейност, за разлика от случая по настоящия казус, при който е установено по категоричен начин, че Владева и съпругът й са придобили 39 апартамента, 2 гаража, 5 магазина и един ресторант, поради което разпореждането с част от тях - продажба и отдаване под наем правилно е обусловило и приходните органи и първоинстанционния съд да приемат, че доходите на Владева за част от тези имоти (1/2 от СИО) представлява дейност по чл. 3, ал. 2 ЗДДС и законосъобразно е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС в размер на 12 135,97 лв. Позоваването от касатора на Директива 2006/112/ЕО принципно е правилно, но следва да се посочи, че в чл. 9 от нея се съдържа дефиниция за независима икономическа дейност, като чл. 3, ал. 2 ЗДДС напълно съответства на нея. В чл. 9 от Директивата изрично е посочено, че всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за "икономическа дейност", както и че експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност. Правилно решаващият съд е изложил мотиви, че според практиката на СЕС дълготрайните активи могат да бъдат включени в имуществото на предприятието на данъчно задължените лица или да ги запазят в личното си имущество, като по този начин се изключат от системата от облагане с ДДС. Законосъобразни са в тази връзка мотивите на съда, че в случая под "своето предприятие" се има предвид всяко търговско предприятие, вкл. и извършване на независима икономическа дейност, а не само предприятието на ЕТ, още повече в настоящия случай се касае за множество недвижими имоти, които са придобити от Владева и съпругът й и не може да се приеме, че всички те ще се ползват за задоволяване на личните им нужди, като се има предвид, че те са придобили 39 апартаменти 2 гаража, 5 магазина, 9 избени помещения и един ресторант. В съдебната практика на СЕС - напр. решение по дело С-153/11 съдът е приел, че когато имотът, който е придобит от данъчнозадълженото лице ще се използва за икономическата му дейност, то има право на незабавно приспадане на платения при закупуването му ДДС, а такова право няма да има, ако стоката се използва за лични нужди. Разликата обаче с настоящия казус е в това, че в цитираното решение на СЕС в главното производство е установено, че става въпрос за придобит един недвижим имот от дружество и затова в него се третира въпросът дали този имот е заприходен като актив в предприятието или не, за да се прецени за каква дейност ще се използва, а в процесния случай, както вече неколкократно се посочи, съпрузите Владеви са придобили множество имоти, за които не може да се приеме, че всичките се използват за лични нужди, тъй като не може да се приеме, че 39 апртамента са семейни жилища. Извън предприятието на ЕТ, каквото притежава Таня Владева, по категоричен начин по делото се установява, че тя и като физическо лице извършва дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, която разпоредба не се интересува от това дали лицето, което я е извършва е предприятие (ЕТ или дружество) или физическо лице. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания, сочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски, въпреки изрично направеното искане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,