Решение № 1740 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10103/2010 г.

Решение № 1740 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10103/2010 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Областната дирекция на МВР гр. Варна срещу решение № 1097/31.05.2010 г. постановено по адм. д. № 677/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена негова Заповед № К-97/4.03.2010 г. Със същата на Пламен Димитров Георгиев - кат. Е-III, ст. - младши автоконтрольор I степен в група "Пътен контрол" е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години" на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 2 ППЗМВР. В касационната жалба са изложени доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост, свеждащи се до неправилно приетото от съда, че деянието на Георгиев не е доказано и че е наложено наказание в нарушение на материалния закон. Твърди се, че тези изводи са необосновани, тъй като са налице безспорни доказателства за допуснатото нарушение - спрени проверки на МПС и недокладване на оперативния дежурен за спрените проверки и взетите мерки по отношение на проверените водачи на МПС. Поради това счита, решението за неправилно и моли да се отмени. Ответникът - Пламен Георгиев не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за основателна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, и е основателна. За да отмени цитираната заповед на министъра на вътрешните работи, съставът на Административния съд - гр. Варна е приел, че министърът е приложил неправилно материалния закон, защото е наложил дисциплинарно наказание, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. Съдът е приел, че независимо от разпоредбата на чл. 233 от ЗМВР, където е посочено, че жалбите срещу заповеди за налагане на дисциплинарно наказание не спират изпълнението им, това е относимо и свързано със самото изпълнение, а не с налагането на друго наказание. Освен това е счел, че дисциплинарното нарушение не е доказано по безспорен начин, тъй като е доказано, че връзката на патрула е била лоша и затова ответника не е разбрал дали съобщенията му са чути от ОДЧ. Постановеното решение е незаконосъобразно. Съдът е установил фактическата обстановка по спора, но е направил необосновани изводи в нeсъответствие с данните по делото и материалния закон. Видно от събраните по делото в хода на съдебното производство и приложените по административната преписка доказателства, безспорно се установява, че заповед № 746/17.11.2009 г. на директора на ОД на МВР Варна, с която е наложено наказание "порицание" е била обжалвана и не е влезнала в сила. Наложеното с нея наказание "порицание" и обжалването му по съдебен ред и наличието на висящ процес е преценено като пречка да се наложи наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". Този извод съдът е извел от разпоредбата на чл. 233 ЗМВР според, която правна норма обжалването не спира изпълнението на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая правилно наказващия орган, отчитайки, че Георгиев в срока на наложено наказание "порицание" е извършил повторно нарушение, за което се предвижда същото наказание е наложил съответстващото на провинението наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен, за срок от една до три години". Видно от свидетелските показания на св. Василев и св. Захариев се установява, че ответника по касационната жалба като старши на патрула не е изпълнил задълженията си да докладва по радиостанцията за спрените за проверка МПС и взетите мерки по отношенията на водачите. Необоснован е извода на съда, че е била налице лоша връзка по радиостанцията, още повече че св. Василев в с. з. на 3.05.2010 г. е посочил, че същия ден заедно с проверяващите са извършили проверка, като са отишли на същото място където е бил патрула и са установили добра връзка и по двете радиостанции. Този факт се установява и от справка рег. № 629 от 13.01.2010 г. приложена по делото. От приложените по делото копия на 2 бр. "глоба фиш" е видно, че ответника по касационната жалба е спирал за проверка МПС и е санкционирал водачите им, което оборва твърдението му, че патрула се е установил на ул. "Др. Железкова" с цел попълване на документи. Тези противоречия в доказателствата не са обсъдени от съда и не става ясно, кои от тях съдът приема и кои не, което води до необоснованост на съдебното решение. С оглед изложеното следва да се приеме, че е основателно и възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните правила. Видно от доказателствата по делото направено е искане за спиране на производството по делото до решаване на производството по предишното по което предмет на съдебен контрол е заповедта с което е наложено наказанието "порицание ". Вярно е, че се касае до две съдебни производства във връзка с извършени две дисциплинарни нарушения, всяко от което е самостоятелно, но в случая е налице връзка между делата, която е свързана с налагане на наказанието. Ето защо съдът е бил длъжен при направеното искане да събере доказателства във връзка с предишното производство, след което да направи преценка за необходимостта от спиране на производството. Това е така, тъй като изхода от първото производство е свързан с преценката за правилното приложение на материалния закон при налагане на наказанието за второто дисциплинарно нарушение. Противното би довело до невъзможността да се наложи наказание за допуснато дисциплинарно нарушение тъй като биха изтекли сроковете за санкционирането му по чл. 225 от ЗМВР. С оглед на това основателни са възраженията за необоснованост на решението и допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,