Решение № 89 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 717/2009 г.

Решение № 89 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 717/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 3 от ГПК. Образувано е на к. жалба на КУПИППД, Т. д. гр. Пловдив срещу решение № 19 от 13.02.2009 г по гр. дело № 1210/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 578 от 9.10.2008 г на Пазарджишки окръжен съд по отхвърлен иск на комисията срещу ответниците Р. Д. В. и "В" О. за отнемане на имущество придобито от престъпна д. в полза на държавата. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът оспорва възприетия от съдилищата критерии коя стойност следва да се преценява като значителна спрямо придобитото имущество при обстоятелствата по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД. Поддържа се тълкуване на празнота в уредбата, прилагане на аналогии за да се приеме, че при възмездните сделки законът има предвид действителната пазарната стойност, определена чрез съдебна експертиза и установената от Комисията в производството по ЗОПДИППД, а не посочената от страните по конкретната сделка придобивна цена на недвижимите имоти в нотариалния акт. Искът неправилно е отхвърлен, като за определяща е сборувана стойността по придобивни документи за да се направи извод, че същата е не е значителна и е под размера на § 1, т. 2 ЗОПДИППД от 60 000 лева. Съображения са развити и в жалбата и в съдебно заседание от инспектори М. и Ч., юристи на комисията. Ответниците Р. Д. В. и "В" О., , чрез процесуалния си представител, оспорват да е законосъобразен метода за определяне на стойността на придобито недвижимо имущество чрез вещи лица и така да се игнорира отразеното в нотариалните актове, както и действителните отношенията между страните по сделките, които в една част са сключени между роднини и в тази насока са ангажирани свидетелски показания. Съображения са развити в съдебно заседание от адв. П. С определение № 504 от 9.05.2009 г на ВКС, III г. по жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалния въпрос за стойността на имуществото при иск за отнемането му, с оглед квалификацията на стойността като значителна по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, с оглед съпоставката на тази величина с дохода при преценката за законен източник по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД и с оглед необходимостта от тълкуване коя стойност има предвид закона - придобивната, по документи за собственост, или реалната пазарна цена, както и проекцията на този въпрос върху доказателствената тежест в процеса с оглед значението на нотариалния акт като документ. Наблюдаващият прокурор от В. к. п. счита, че касационната жалба е основателна. По жалбата на КУПИППД, Т. д. гр. П., с оглед основанието на чл. 291, т. 3 от ГПК по изведените в нея въпроси, Върховен касационен съд намира следното: В обжалваното решение Пловдивски апелативен съд е разгледал случай, при който Пазарджишки окръжен съд е отхвърлил иска за отнемане на имущество в полза на държавата, доколкото общата стойност на придобитото имущество на лицето, включващо недвижими имоти, леки автомобили, суми от отчуждени имоти, и сметки, по придобивни цени е било в размер на 48 050,37 лв., а заедно с дяловете в ответното дружество - 50 550,37 лева. Макар по делото да е било установено, че съобразно момента на всяка конкретна придобивна сделка сборът от стойности на придобитото е над посочения в § 1, т. 2 от ЗОПДИППД размер от 60 000 лева и по пазарни цени, заедно с дяловете в дружеството, стойността възлиза на 99 628,21 лева, въззивният съд е приел, че няма как без да е оборена материалната доказателствена сила на официалните документи, съдът да приеме цена различна от посочената в нотариалните актове, нито има основание да се прилагат по аналогия други закони при определяне стойността на придобитото имущество, за да се имат предвид пазарните стойности към момента на придобиването му. Тълкуване на чл. 3, ал. 1 вр. § 1, т. 2 ЗОПДИППД е изведено в смисъл, че ако законодателят е искал да игнорира материалната доказателствена сила на официалните документи, е следвало изрично да регламентира начина, по който да се определя цена на имуществото, различна от посочената в нотариален акт, както е направил в гл. III на отменения ЗСГ. След като е приел да не е налице първата от трите изискуеми материални предпоставки на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД, а именно придобитото да е на значителна стойност, въззивният съд не се е занимал с останалите предпоставки и не е обсъждал наличието им по същество, нито е изследвал въпроса за конкретното основание по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД спрямо процесните придобивни и прехвърлителни сделки, в която насока страните са поддържали спорни твърдения. Даденото от Пловдивски апелативен съд тълкуване на закона е неправилно . Докато придобивната цена при закупуването на недвижим имот е величината, по отношение на която страните по сделката са постигнали съгласие и същата е пряко обусловена от субективната им воля, то стойността на имуществото, предмет на същата сделка, независимо от формата на нейното легализиране, е величина обективна. Обвързвайки правното основание за отнемане на имущество в полза на държавата със стойностен критерии, законът налага тълкуването му като обективен, тъй като се касае за уредба на фактически състав. Не е необходимо да се прибягва до аналогия с други закони, за да бъде изведен този смисъл, нито се касае за празнота. Фактът от действителността, който следва да бъде подведен под хипотезата на чл. 3, ал. 1, предл. първо на ЗОПДИППД, е стойността на имуществото за проверявания период като обективна величина, а не цената по отделните сделки като показател за приход на конкретното лице. Критерият на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД се отнася до придобитото имущество като цяло през проверявания период, а не до всяка отделна имуществена единица. Стойността е сборна, но е пазарната, реално съобразена към момента на придобиване на процесната движимост или недвижимост, а стойността на парите е номиналната, т. е за всеки елемент от актива на имуществото се преценява по отделно този показател, за което и комисията в предварителното производство, а и съда след предявяване на иска, е правилно да ползват заключение на вещи лица икономисти. По аргумент от чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД същата величина съставлява сбор от стойността на придобитото, относима и съпоставима към една друга обективна, подлежаща на конкретна преценка и доказване величина, а именно доходите от законен източник към съответния момент на придобиване, на базата на съотношение в брой минимални работни заплати за страната. За обстоятелство, изключващо стойностен признак в това съотношение, може да става дума единствено когато държавата е прехвърлила възмездно на лицето определено имущество. В този случай приоритет следва да има правилото, че като страна по сделката държавата не може да се ползва срещу ответника от твърдения за друго правно положение, освен вече установеното между тях във връзка разменната стойност, въпреки критерия на специалния закон. Различно е положението при заявената като платена и получена в нотариален акт цена по възмездна сделка между лицето ответник по иска за отнемане и друг гражданскоправен субект. Държавата нито участва в сделката им, нито закон я обвързва да счита отразената цена за официално удостоверение. Официално удостоверени от нотариуса са единствено частните изявления на явилите се пред него лица. В тази връзка нотариалният акт не съставлява официален документ за стойността на сделката, за да е нужно законодателят изрично да извежда специално правило за целите на друг закон, по презумпция или като средство за оборване на официално удостоверени обстоятелства при облекчена тежест. Поначало неправлилно въззивният съд е извел съображения по тълкуване на материален закон от процесуалната норма на чл. 179 от ГПК (чл. 143, ал. 1 от ГПК (отм), без да съобрази ограниченото приложно поле на обвързващата доказателствена сила. Щом ЗОПДИППД е въвел критерии за "значителна стойност" на имуществото, касае се за величина извън волята на страните по прехвърлителните сделки и извън съдържанието на нотариалните актове във връзка с придобивната цена като съществен елемент на договора, предмет на официално удостоверени волеизявления на частни лица. Предвид гореизложеното, касационната жалба на КУПИППД, Т. д. гр. Пловдив е по същество основателна и решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено. Пловдивски апелативен съд не е обсъдил по същество основанието на иска, което е съществено процесуално нарушение. Нарушението е допуснато поради неправилния извод, че имуществото на ответника е под прага, въведен от закона като "значителна стойност". Това налага връщане на делото на въззивния съд, за ново разглеждане. Изложените в настоящето решение съображения по тълкуването и прилагането на закона, въззивният съд следва да има предвид при разрешаването на спора във връзка с отнемане в полза на държавата на лично придобито и вложено в дружествено участие движимо и недвижимо имущество на ответника Р. Д. В., което имущество е на значителна стойност и следва да се обсъдят доказателствата, доводите и възраженията на страните по основанието на чл. 4, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1, по реда на чл. 28, ал. 1 вр. от ЗОПДИППД (дв, бр. 19 от 1.03.2005 г.) Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.