Решение № 3386 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 655, ал. 3 от Търговския закон и във вр. с чл. 23, ал. 3 от Наредба 3/27.06.2005 год. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. Образувано е по касационна жалба на М. И. К. чрез процесуален представител адв. М. Събева от АК Бургас против Решение 386/12.01.2024 год. постановено по адм. дело 1088/2023 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед СД-06-7/30.03.2023 год. на министъра на правосъдието, с която същият е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон. В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат възражения по всички точки от оспорваната пред административния съд заповед на министъра на правосъдието, част от които първоинстанционната съдебна инстанция е приела за основателни и е счела, че няма извършени нарушения по тях. Твърди се, че при постановяването на обжалваното решение съдът не е взел предвид, дори е отрекъл, неспазването на общите правила по Административнопроцесуалния кодекс за производството по издаване на административен акт при постановяване на оспорваната заповед на министъра на правосъдието. Освен това касаторът счита за незаконосъобразен извода на съда, че тъй като сроковете за извършване на проверка не са регламентирани в Наредба 3 за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, нито са регламентирани в Търговския закон, то не следва да се приемат за основателни оплакванията за съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съобразно въведения в чл. 11 от АПК принцип, процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, поради което следва да се приеме, че макар в Наредба 3 да не е посочен срок, в който административният орган е длъжен да се произнесе с индивидуален административен акт в резултат на проверката, в случая са приложими относимите разпоредби на АПК и ЗАНН, а именно чл.57 АПК и чл.32, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо постановявайки обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата срещу оспорваната заповед на министъра, издадена повече от 7 месеца след изтичането на процедурата по назначената проверка и депозирания отговор от синдика, съдът на практика е потвърдил същественото нарушение на административнопроизводствените правила, поради което заповедта, респективно потвърждаващото я съдебно решение, са незаконосъобразни. На следващо място е посочено, че е нарушен принципът за съразмерност установен в чл. 6 и сл. от АПК, създаващ задължение за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Касационният жалбоподател твърди, че атакуваната заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона, видно от събраните по делото доказателства, които доказателства свидетелстват за действия и поведение като синдик, които не са в разрез със закона, а напротив съответстват на повелята и духа на закона и добрите търговски практики. Моли за отмяна на оспорваното съдебно решение, отмяна на заповедта на министъра на правосъдието и присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът министърът на правосъдието чрез пълномощниците си П. Николова и И. Савов главни юрисконсулти в дирекция Правни дейности оспорва основателността на касационната жалба и твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в допълнителна молба релевира възражения за прекомерност по претендираните от касационния жалбоподател разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. След като прецени наведените в касационната жалба доводи и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на Заповед СД-06-7/30.03.2023 год. на министъра на правосъдието, с която М. И. К. е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със Заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик ЛС-04-72/21.02.2006 год. /ДВ, бр.16 от 2006 год./ на министъра на правосъдието. За да отхвърли сезиралата го жалба първоинстанционният съд е аргументирал теза, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на законово регламентираните му правомощия, в писмена форма и отговаря на формалните изисквания за форма и съдържание, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, като са изложени фактическите и правни основания за издаването й и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността й. Подчертано е, че са спазени общите изисквания на АПК за издаване на административен акт, както и специалните правила по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 3/2005 год. Относно сроковете за извършване на проверката е преценено, че такива не са регламентирани нито в посочената наредба, нито в ТЗ, поради което изложените съображения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила се явяват неоснователни. Изводът на съда е, че в случая министърът е действал в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и издадената от него заповед не представлява нецелесъобразен акт по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на АПК. На следващо място Административен съд Бургас приема, че административният орган е действал съобразно нормативно регламентираните правомощия, като е упражнил последните в съответствие с целта на закона да се гарантира изпълнението на правомощията на синдика в производството по несъстоятелност само от лица, които освен че отговарят на изискванията на закона по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ и изпълняват дейността си в съответствие със закона. Макар законът да не изисква нарушението да е тежко в случая органът е отчел релевантните обстоятелства като вида на допуснатите нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, както и отношението на лицето към тях. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие с чл. 6 от АПК. Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата. Крайният извод на съда е неправилен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Касационният жалбоподател е вписан в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със заповед ЛС-04-72/21.02.2006 год. (ДВ, бр. 16/2006 г.) на министъра на правосъдието. Със заповед ИЗСВ-01-119 от 19.05.2022 год. министърът на правосъдието е разпоредил извършване на тематична планова проверка на дейността на синдиците назначени в производствата по несъстоятелност за 2020 год. по описа на Окръжен съд Бургас. С докладна рег. 92-11-28-22#2 от 03.08.2022 год. гл. инспектор при Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ представил пред министъра на правосъдието доклад за резултатите от възложената проверка. Досежно синдика М. К., в раздел V, т. 1 от доклада е посочено, че в производството по търговско дело 419/2020 год. по описа на Окръжен съд Бургас (длъжник Рисайклинг България ЕООД) са установени следните нарушение в дейността на синдика: липсват данни за воден дневник на синдика по чл. 659, ал. 2 от ТЗ; липсват приложени по делото ежемесечни отчети по чл. 659, ал. 2 от ТЗ; липсва списък на предявени вземания, който следва да бъде изготвен от синдика съгласно чл. 686 от ТЗ; липсва декларация по чл. 656, ал. 2 от ТЗ; липсва застраховка по чл. 663а от ТЗ. В раздел V, т. 3 от доклада е посочено, че в производството по търговско дело 9/2020 год. по описа на Окръжен съд Бургас (срещу Южна Лоза ЕООД) са констатирани следните нарушения на синдика К.: липсват данни за воден дневник на синдика по чл. 659, ал. 2 от ТЗ; липсват приложени по делото ежемесечни отчети по чл. 659, ал. 2 от ТЗ; липсва подадена декларация по чл. 656, ал. 2 от ТЗ; липсва застраховка по чл. 663а от ТЗ. Съгласно раздел V, т. 8 от доклада проверяващите са констатирали следните нарушения в дейността на синдика М. К. по търговско дело 357/2020 год. по писа на Окръжен съд Бургас (срещу Южно вино АД): липса на данни за дневник на синдика по чл. 659, ал. 1 от ТЗ; липса на ежемесечни отчети по чл. 659, ал. 2 от ТЗ; липсват декларации по чл. 656, ал. 3 от ТЗ; липса на застраховка по чл. 663а от ТЗ; липса на депозиран отговор от синдика на въпроси поставени с молба вх. 3575/17.03.2022 г. от НАП, с което е нарушен чл. 659, ал. 3 от ТЗ. В заключение по доклада е формиран извод, че по трите горецитирани съдебни производства по несъстоятелност са установени идентични нарушения на синдика М. К., установена е системност в нарушенията на синдика липса на ежемесечни отчети, липса на дневник, липса на застраховка, липса на декларации. Докладът е утвърден с резолюция Да от министъра на правосъдието. На 29.08.2022 год. препис извлечение от доклада е изпратен до Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ и до М. К.. На 16.09.2022 год. К. представил писмени обяснения против констатациите по извършената тематична планова проверка като по всяко от изброените три търговски дела обосновал конкретно възраженията си. Проверяващият инспектор представил пред министъра на правосъдието доклад с рег. 92-11-28 от 27.02.2023 год., в който детайлно били обсъдени възраженията на К. и същите били приети за неоснователни. Въз основа на горното на 30.03.2023 год. със Заповед СД-06-7, издадена на основание чл. 655, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 7 от ТЗ във вр. с чл. 23, ал. 3, предложение 1 от Наредба 3, министърът на правосъдието изключва М. И. К. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани да синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон. В заповедта са установени следните нарушения: По т.д. 9/2020 год. - 1. нарушение на чл. 656, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ТЗ липсва декларация относно последващо назначаване на М. К. като синдик по т.д. 357/2020 г. и по т.д. 419/2020 г.; 2. нарушение на чл. 659, ал. 1 от ТЗ липса на дневник; 3. нарушение на чл. 659, ал. 2 от ТЗ липса не ежемесечни отчети; 4. нарушение на чл. 663а от ТЗ във връзка с чл. 22 от Наредбата липса на застраховка. По т.д. 357/2020 г. - 1.нарушение на чл. 656, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ТЗ липсва декларация относно последващо назначаване на М. К. като синдик; 2.Нарушение на чл. 659, ал. 1 от ТЗ липса на дневник; 3.Нарушение на чл. 659, ал. 2 от ТЗ липса на ежемесечни отчети; 4.Нарушение на чл. 659, ал. 3 от ТЗ - липса на депозиран отговор от синдика на въпроси поставени с молба вх. 3575/17.03.2022 г. от НАП; 5.Нарушение на чл. 663а от ТЗ във връзка с чл. 22 от Наредбата липса на застраховка. По т.д. 419/2020 г. - 1.Нарушение на чл. 656, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ТЗ липсва декларация относно последващо назначаване на М. К. като синдик; 2.Нарушение по чл. 658, ал. 2 от ТЗ неизпълнение на разпореденото с Определение 261602/08.10.2021 г. действие по представяне на отчет на дейността на синдика; 3.Нарушение на чл. 659, ал. 1 от ТЗ липса на дневник; 4. Нарушение 659, ал. 2 от ТЗ липса на отчет; 5. Нарушение на чл. 663а от ТЗ във връзка с чл. 22 от Наредбата липса на застраховка; 6. Нарушение на чл. 686, ал. 1 във връзка с ал. 2 ТЗ неспазване на законоустановения срок за представяне на списък с приети вземания. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед на чл. 655, ал. 3 от ТЗ, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че заповедта е и в съответствие с материалния закон. Твърдяните в заповедта нарушения са доказани с изключение на нарушенията по чл. 659, ал. 3 и чл. 658, ал. 2 от ТЗ. Решението е неправилно. По касационния довод за неосъществяване на релевираните нарушения, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира следното: По нарушението на чл. 663а: съгласно текста на цитираната правна норма синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Съгласно алинея 2 задължението се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност. Задължението за застраховка е законова гаранция за защита на интересите на кредиторите и на длъжника. Касаторът не оспорва, че не е изпълнил задължението си по чл. 663а, ал. 1 ТЗ и чл. 22, ал. 1 във вр. с ал. 5 от Наредба 3, тъй като не е представил застраховка за времето, през което е назначен за синдик, но твърди, че доказателствата по делото не доказват извършването на другите, визирани в акта нарушения, като само по себе си неизпълнението на задължението за застраховка счита, че не обоснова изключването от списъка. От доказателствата по делото и признанието на касатора е безспорно, че той не е изпълнил задължението си по чл. 663а от ТЗ за сключване и представяне на застраховка в съдебните производства по т.д. 419/2020 год.; 9/2020 год.; 357/2020 год. по описа на Окръжен съд Бургас. По отношение на нарушението на чл. 656, ал. 3, допуснато и по трите процесни дела на Окръжен съд Бургас касаторът не е представил доказателства, че е уведомил конкретния съд по несъстоятелността за промяната в обстоятелствата назначаването му впоследствие за синдик на Рисайклинг ЕООД и Южно вино АД, респ. яма данни, че и по т.д. 419/2020 год. и т.д. 357/2020 год. от синдика К. са били представени уведомления за последващото му назначаване като синдик в горепосочените дружество. Нормата на чл. 656, ал. 3 от ТЗ е императивна и след като синдикът не е изпълнил задължението си, то административният орган правилно е ангажирал отговорността му. Досежно нарушението на чл. 659, ал. 1 от ТЗ изразяващо се в непредставяне на дневник, правилно първоинстанционният съд е приел, че и по трите търговски дела по описа на Окръжен съд Бургас не са представени такива нито в хода на осъществената от административния орган проверка, нито в хода на развилото се пред Административен съд Бургас съдебно производство. Доказателствената тежест за установяване на редовното изпълнение на задължението на синдика по чл. 659, ал. 1 ТЗ е на касатора, защото именно той би черпил права от доказването на този факт. Непредставянето на доказателства, които надлежно да доказват изпълнението на задължението, прави довода на касатора за липса на нарушение по чл. 659, ал. 1 от ТЗ неоснователен. Следва да се посочи, че задължението за водене на дневник е проявление на задължението за отчетност и следователно на принципа за публичност на производството по несъстоятелност и дейността на синдика. Воденето на дневник изисква редовно и точно вписване в него на данни за цялостната дейност на синдика. Макар редовно воденият дневник да няма доказателствената сила на официален свидетелстващ документ, редовното му водене е важен източник на информация за дейността на синдика и следователно за осъществяването на контрол върху дейността му. С оглед на горното доводите на касатора за необоснованост на извода на съда за осъществяване на нарушение на чл. 659, ал. 1 от ТЗ са неоснователни. По отношение на нарушението на чл. 659, ал. 2 от ТЗ касаторът сочи, че и за трите търговски дела по описа на Окръжен съд Бургас липсват конкретизиращи нарушенията белези, а именно периоди в които не са представяни отчетите, както и установяване налице ли е дейност на синдика, която да бъде отчитана. В подкрепа на касационните си доводи не са посочени никакви конкретни доказателства. Следва да се отбележи, че пред първоинстанционния съд са представени доклади от текуща дейност на длъжника и опазване на неговото имущество, доклад за изчерпване на масата на несъстоятелността, доклад за извършено изпълнение на окончателна сметка за разпределение и доклад за действия по подготовка осребряване на масата на несъстоятелността, но изброените не удовлетворяват законовото изискване на чл. 659, ал. 2 от ТЗ. Доказателствената тежест за твърдяното изпълнение на задължението по чл. 659, ал. 2 от ТЗ е на касатора, защото органът твърди отрицателен факт.Липсата по делото на доказателства за изпълнение на задължението за представяне на ежемесечни отчети прави обоснован извода на съда за допуснато нарушение на чл. 659, ал. 2 от ТЗ. Налице е неизпълнение на императивно законово задължение на синдика и то на задължение, което е гаранция за изпълнението на задължението на синдика за отчетност, което само по себе си също е проявление на принципа на публичност на производството по несъстоятелността и на действията на синдика. Следва да се посочи, че касаторът не е изпълнил задължението си за представяне на ежемесечни отчети и след изрично нареждане на съда по несъстоятелността направено с определение 1001. Следователно, доводите на касатора досежно нарушението на чл. 659, ал. 2 от ТЗ са неоснователни. Правилен е изводът на първоинстанционният съд и по повод констатираното нарушение на чл. 686, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ТЗ, изразяващо се в неспазване на законоустановения срок за представяне на списък с приетите вземания. Касационният жалбоподател не оспорва установеното закъснение. Вместо това твърди, че срокът по чл. 686, ал. 1 от ТЗ не е преклузивен. Правилно административният съд е акцентирал върху особената значимост на дейността на синдика по съставяне на списък с кредиторите, с оглед охраняване на техните интереси и съобразяване на последващите им действия свързани с датата на оповестяването на тези списъци. Целта на предписаните от закона кратки срокове е именно охрана на техните интереси и несъобразяването с тях съставлява нарушение на синдика и е индиция за отсъствие на изискваната от него дължима грижа на добър търговец. По нарушението на чл. 659, ал. 3 от ТЗ, административният орган е приел, че синдикът К. не е депозирал отговор на въпроси поставени с молба с вх. 3575/17.03.2022 год. от НАП в качеството на агенцията на кредитор на длъжника по т.д. 357/2020 год. по описа на Окръжен съд Бургас. Касационният жалбоподател твърди отрицателния факт, че уведомлението за такова писмо не е получавано от него, т.е. в случая доказателствената тежест е за административния органи и той следва да докаже, че писмото от НАП е било получено от синдика. Пред съда не са представени подобни доказателства, което навежда на извод, че не може да се твърди, че синдикът не е положил процесуална активност при изпълнение на задълженията си. Правилно Административен съд Бургас е приел, че визираното нарушение на чл. 659, ал. 3 от ТЗ не е извършено от синдика К.. По нарушението на чл. 658, ал. 2 от ТЗ, първоинстанционният съд правилно е приел за неправилен извода на административния орган за извършено от К. нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпореждане на съда по несъстоятелността по т.д. 419/2020 год. по описа на Окръжен съд Бургас, да бъдат предприети действия по отношение на установени вещи. В изпълнение на Определение 261602/08.10.2021 год. по същото дело синдикът е представил окончателен доклад и доклад за извършени разпределения по чл. 733 от ТЗ, включително относно вещите, служещ като обезпечение по договор за особен залог. В представен от синдика доклад е обобщена информация относно извършените разпределения на суми, събрани при осребряването и останалите неплатени вземания. Видно от изложеното първоинстанционният съд правилно е приел за доказани нарушенията на чл. 659, ал. 1, чл. 659, ал. 2, чл. 686, чл. 663а и чл. 656, ал. 3 от ТЗ. От друга страна правилно съдът е приел, че касаторът не е осъществил нарушението по чл. 659, ал. 3 и по чл. 658, ал. 2 от ТЗ посочени в административния акт. При така установените нарушения, за да е правилно обжалваното съдебно решение е необходимо да се провери правилността на извода на съда за пропорционалността на мярката, установена с оспорената заповед. Както сочи и първоинстанционният съд законодателят не е въвел законови критерии за характера и тежестта на нарушенията, обосноваващи изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици. Това значи, че законодателят е предоставил на органа преценката на нарушенията, които обосновават необходимостта от изключване от списъка. Компетентността на административния орган, упражнявана при условията на оперативна самостоятелност, не е изключена от контрола за законосъобразност. Съгласно чл. 169 от АПК съдът извършва контрол за законосъобразност на акт, издаден при оперативна самостоятелност, като провери дали органът е разполагал с такава и дали е спазил изискването за законосъобразност на акта. От разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ е видно, че органът разполага с оперативна самостоятелност, за да прецени кои нарушения във връзка с дейността на синдика могат да бъдат основание за неговото изключване от списъка. Границите на оперативната самостоятелност на министъра при упражняване на правомощието му по чл. 655, ал. 3 от ТЗ, макар да не са изрично определени в закона, се извеждат именно от него. При извършени от синдика нарушения във връзка с дейността му, независимо дали са установени от съда по несъстоятелността, т.е. при доказани нарушения, свързани с дейността, границите на оперативната самостоятелност на органа са: 1) характера на дейността на синдика като особено деликатна, с оглед на доверителната си природа и високите професионални качества и очакваната точност на лицата, които я упражняват (Kostova v Bulgaria, no 36181/05, §62), т. е. преценката за пропорционалност трябва да се прави при отчитане на публичните функции и отговорности на синдика и с оглед на това на завишените изисквания за добросъвестност, коректност, отговорност, надеждност, почтеност при изпълнение на професионалните функции; и 2) целта на производството по несъстоятелност да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника съгласно чл. 607, ал. 1 от ТЗ. Така очертани границите на оперативната самостоятелност на органа ясно установяват и изискванията за пропорционалност на мярката изключване от списъка на синдиците. Установените нарушения извършени от синдика във връзка с дейността му трябва да са такива, че да поставят под съмнение постигането на целта на производството по несъстоятелност и доверието и добросъвестността, които синдикът би следвало да гарантира на лицата с права и интереси в производството по несъстоятелност. От доказаните по делото нарушения е видно, че с действията си касаторът е нарушил задължението си за отчетност чл. 659, ал. 1 и 2 от ТЗ, задължението за застраховка чл. 663а от ТЗ, задължението си за водене на дневник чл. 659, ал. 1, задължението си по чл. 686 от ТЗ и по чл. 656, ал. 3 от ТЗ, но касаторът не е извършил твърдяните от органа нарушения на чл. 659, ал. 3 и чл. 658, ал. 2 от ТЗ. При така установеното и с оглед на оперативната самостоятелност на органа при определяне на вида на нарушенията, които обосновават необходимостта от изключване на един синдик от списъка, съдът неправилно е приложил материалния закон, регламентиращ неговата компетентност, като е приел, че при недоказани две от твърдяните от органа седем нарушения е налице пропорционалност на мярката. Фактически, въпреки изрично приетото, че органът действа в условията на оперативна самостоятелност при определянето на вида на нарушенията, обосноваващи изключване от списъка, съдът е встъпил в правомощията на органа и вместо него е приел, че при недоказаност на две от твърдяните нарушения, останалите нарушения обосновават необходимост от изключване на синдика. Възможно е това да бъде преценката на органа с оглед на характера на доказаните извършени от касатора нарушения, но съдът не може вместо органа, когато той действа в условията на оперативна самостоятелност, да се произнесе и да определи дали доказаните нарушения обективират необходимост от изключване. Това, което съдът може, е да прецени дали твърдяните от органа нарушения, но в своята съвкупност, са пропорционални на мярката. При недоказаност на част от нарушенията в правомощието на органа е да извърши преценка необходима и пропорционална ли е мярката изключване от списъка /практика на ВАС по сходен казус решение 2823/06.03.2018 год. по адм.д. 10917/2017 год. по описа на ВАС/. Като е нарушил материалноправната разпоредба на чл. 173, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 169 от АПК и не е отчел разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от АПК съдът е постановил неправилно съдебно решение в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което съдът следва да отмени оспорената Заповед СД-06-7/30.03.2023 год. Предвид факта, че административното производство не е започнало по инициатива на касатора, а на административния орган, съдът не следва да връща преписката на органа за ново произнасяне. С оглед изхода на спора своевременно заявената от касатора претенция за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции се явява основателна. Следва да се осъди Министерство на правосъдието да заплати на М. К. разноски за касационната инстанция в размер на 70 лева държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар и за производството пред Административен съд Бургас разноски в размер на 10 лева държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар. Възражението наведено от страна на процесуалния представител на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценя от настоящата инстанция като неоснователно. Видно от представените договори за правна защита и съдействие за всяка от инстанциите е договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 лева. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева . Т.е. определеният между страните адвокатски хонорар е в минимален размер, поради което не е прекомерен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,