Решение № 3304 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 188/2009 г.

Решение № 3304 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 188/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Саид Шамилович Хучбаров (Кадзоев, принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци, гр. София, кв. Бусманци против решение № 10727/20.10.2008 г. по адм. д. № 7549/2008 г. на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответната по касационната жалба страна, Комисията за защита от дискриминация(КЗД), гр. София счита същата за неоснователна. Директорът на Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), гр. София, Министърът на вътрешните работи, Директорът на Дирекция "Миграция" - МВР не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. За да отхвърли оспорването, Върховният административен съд, тричленен състав приема, че решение № 88/22.04.2008 г. по преписка № 49/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Осъществено е обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното от чл. 9 от Закона за защита от дискриминация правило за разпределение на доказателствената тежест. Установените фактически обстоятелства са проверени и преценени съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК и в изпълнение на чл. 35 от АПК след задълбочено обсъждане на обясненията и възраженията на страните. Точно са приложени материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция По делото е установено, че на 21.10.2006 г. лице без документи за самоличност, представящо се като Саид Шамилович Хучбаров, роден на 11.02.1979 г. в Република Чечня, гр. Грозни, е задържано от органите на МВР, Главна дирекция "Полиция", Регионална гранична служба - Елхово. Със заповеди № 3465, № 3467 и № 3469, издадени на 22.10.2006 г. и връчени на жалбоподателя на 1.11.2006 г., на същия са наложени следните административни мерки (ПАМ): забрана за влизане в Република България за срок от три години, считано от влизане на заповедта в сила, принудително отвеждане до границата и принудително настаняване в СДВНЧ - Любимец. По силата на заповед № 3583/1.11.2006 г. на началника на РГС - Елхово при ГД "Полиция", задържаният Саид Шамилович Хучбаров е принудително настанен в СДВНЧ гр. София за изпълнение на ПАМ "принудително отвеждане до границата" след отпадане на пречките за реализирането й. На 14.12.2006 г. жалбоподателят е декларирал, че действителната му фамилия е Кадзоев, а не Хучбаров, както първоначално е заявил. Отрича да е гражданин на Руската Федерация и предвид съмнения за автентичност на удостоверението, издадено от несъществуваща държава (Чеченска Република Ичкерия), КЗД и първоинстанционният съд са приели с основание, че не могат да ценят същото като годно доказателство, установяващо народността или гражданството на жалбоподателя. Противоречиви са данните декларирани от самото лице относно неговата националната идентичност. Заявеният чеченски, турски и грузински произход не намират подкрепа в доказателствата по делото. Предвид горното първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че КЗД обосновано е преценила като недоказан признака "народност", въз основа на който в жалбата до КЗД се претендира дискриминационно отношение. Между страните няма спор, че жалбоподателят не е български гражданин, поради което допустимо е изследван признакът "гражданство", доколкото се касае за лице с гражданство извън българското или апатрид. Оплакванията на Саид Шамилович Хучбаров (Кадзоев не касаят принудителното настаняване в СДВНЧ, а се отнасят до поставянето му в индивидуална стая с мерки за сигурност (ИСМС) (жалба пред първоинстанционния съд стр. 3, т. 2, абзац 3), лишаване от цигари, нанасяне на побой, препятстване контакти с поверениците му, даване на храна без прибори, поставяне на белезници. Доказателствата по делото и административната преписка сочат, че визираната мярка на принуда - настаняване в ИСМС е средство за превенция във връзка с извършени дисциплинарни нарушения. Констатирано е, че по време на престоя си в СДВНЧ, гр. София Хучбаров (Кадзоев не зачита и нарушава системно правилата на вътрешния ред, демонстрира агресивно поведение спрямо други временно настанени в дома и спрямо служителите от охраната, предизвиква и участва многократно в инциденти (сбивания), прибягва до самонаранявания, осъществява бягство. За тези си действия, представляващи дисциплинарни нарушение, е бил настаняван няколко пъти в ИСМС за определени периоди от време. Твърденията за лишаване от цигари и използване на абстинентна зависимост като форма на изтезание или нечовешко и унизително отношение, нанасянето на побой от охраната, препятстването на контакти с поверениците са недоказани. Данните в административната преписка сочат, че Хучбаров) Кадзоев не е подлаган на лишения, провеждани са му редовно психологически консултации, осигурявана му е медицинска помощ при необходимост, както и свиждания с представляващите го адвокати. Наведените оплаквания за неточно прилагане на материалния закон са неоснователни. Не е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от КРБ, съгласно която чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Не е допуснато неточно прилагане и на чл. 3 и чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 44, ал. 5-9 от Закона за чужденците в Република българия (ЗЧРБ), в СДВНЧ се настаняват временно чужденци, с наложени ПАМ по чл. 41 и чл. 42 от същия закон, когато съществуват пречки за изпълнение на мерките, какъвто е и случаят с Хучбаров (Кадзоев. По силата на чл. 16, т. 1 от Наредба № I-13/29.01.2004 г., издадена от министъра на вътрешните работи, настаненият в СДВНЧ чужденец е длъжен да спазва правилата за вътрешния ред и да изпълнява разпорежданията на администрацията на дома. Възможността за настаняване в отделно помещение в рамките на СДВНЧ е нормативно предвидена в чл. 14, ал. 3 от горепосочената наредба. Съгласно тази разпоредба, чужденец, който грубо нарушава правилата за вътрешния ред на дома, се премества в отделно помещение, като вътрешният ред в СДВНЧ се урежда с правилник, утвърден от директора на дирекция "Миграция" на МВР. (чл. 8 на наредбата) В чл. 63 от Правилника за вътрешния ред в СДВНЧ, гр. София са изброени деянията, съставляващи дисциплинарни нарушения на настанените в дома чужденци, а в чл. 65, ал. 1 - мерките, които се налагат за извършените дисциплинарни нарушения, като в т. 2 на същата норма е предвидено настаняване в отделно помещение - Диндивидуална стая с мерки за сигурност. Според чл. 66, ал. 1 от Правилника продължителността на престоя в ИСМС е до постигане целите на приложената мярка. Установените груби и системни нарушения на вътрешния ред в дома, от страна на жалбоподателя, представляват дисциплинарни нарушения и първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че налаганите му за тях нормативно предвидени мерки - преместване в ИСМС, са в рамките на закона и за постигане на неговите цели. Анализът на приложимите към установената фактическа обстановка материалноправни разпоредби води до извод, че в конкретния случай отсъстват предпоставките за квалифициране на действията на директора на СДВНЧ гр. София като дискриминация под формата на изтезание и тормоз, дефинирани в националните и в международните нормативни актове, част от вътрешното ни право. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът формулира необсъждането от решаващите органи наличието на дискриминационна практика и неотправяне от Комисията за защита от дискриминация на задължителни предписания до компетентните държавни органи (министър на вътрешните работи, директор на Дирекция "Миграция" към МВР и началник на СДВНЧ) да преустановят дискриминационната практика съгласно Правилника за вътрешния ред в СДВНЧ за налагане на дисциплинарно наказание "настаняване в индивидуална стая с мерки за сигурност", като противоречаща на чл. 3 ЕКПЧ във връзка с чл. 5, ал. 4 и чл. 26, ал. 2 от КРБ. Като процесуално нарушение се изтъква и указаната от първоинстанционния съд възможност да бъде сезирана Комисията за защита от дискриминация за установяване на дискриминационен характер на разпоредбите от цитирания акт. Касаторът счита, че дори и невъведено като предмет на спора съдът е дължал произнасяне в тази насока с оглед принципа за процесуална икономия. Неточното тълкуване от касационния жалбоподател на действащи процесуалноправни разпоредби не обосновава съществуването на твърдените пороци на атакувания първоинстанционен съдебен акт. Предметът на оспорване е ясно дефиниран и Върховният административен съд законосъобразно и в съответствие с процесуалните си задължения се е произнесъл по него. Не могат да се приемат за необосновани изводите на съда, констатиращи липсата на фактически установявания за осъществен тормоз и изтезания и отказа да се направи паралел на дисциплинарното наказание по чл. 65, ал. 1, т. 2 от Правилника за вътрешния ред в СДВНЧ "настаняване в индивидуална стая с мерки за сигурност" с това по чл. 76, б. "к" от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) "изолиране в наказателна килия без излизане на работа". Както правилно е отбелязано в атакуваното решение касае се за несъстоятелна съпоставка между институти от различни клонове на правото, между които отсъства всякаква правна и фактическа връзка. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав