Решение № 14737 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2009 г.

Решение № 14737 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "Голф клуб Ибър" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "А. П. Чехов" № 69, ет. 3, ап. 15, представлявано от изп. директор Кирил Радев Недев срещу решение № 106/09.03.09 г. по адм. д. № 617/08 г. по описа на Административен съд София -област с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Постъпила е и частна жалба от ДНСК - София, подадена срещу определение № 633/22.04.09 г., постановено по същото дело с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът по касационната жалба ДНСК - София в писмено възражение поддържа доводи за нейната неоснователност. Ответникът по частната жалба "Голф клуб Ибър" не е взел становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната и частната жалби са неоснователни. По касационната жалба: Като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба се явява процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд София област е отхвърлил оспорването по жалбата на "Голф клуб Ибър" АД срещу Заповед № РД-14-466/10.06.08 г., с която на основание предоставени му със Заповед № РД-13-070/06.03.07 г. на началника на ДНСК правомощия да издава заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях зам. началникът на ДНСК - София е наредил да бъде премахнат незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) строеж "Масивна жилищна сграда" № 1 от приложена схема, изпълнен от "Голф клуб Ибър" АД в поземлен имот № 131117, м. "Яйкъна", землище Долна баня. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на решението съдържат преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и във връзка с доводите на страните. Изведените на тази база правни изводи са в унисон с материалния закон. Безспорно установено е времето на извършване на строителството, характеристиката му като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и изграждането му без строителни книжа. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Доводите за нищожност на предметната на спора заповед не намират опора в данните по делото. Нищожност на заповедта е твърдяна и в първоинстанционното производство във връзка с което са събрани относими към оплакването доказателства, въз основа на които обосновано е прието, че издалият заповедта зам. началник на ДНСК - София е бил надлежно упълномощен. Обсъдените в мотивите на решението заповеди като официални документи съгласно чл. 173, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК имат доказателствена сила относно извършените от издалото ги длъжностно лице действия, всички носят един и същ номер и дата, предвид което дори да не са изведени в деловодството на ДНСК , от това не следва категоричен извод, че не са издадени на посочената в тях дата. Не се оправдава и касационното оплакване за не отчетена процесуална незаконосъобразност на обжалваната заповед. В съставения в хода на административната преписка в присъствието на упълномощен представител на касационния жалбоподател Констативен акт № 108/1804.08 г. и приложенията към него строежът е в достатъчна степен индивидуализиран - описан е подробно по вид , параметри и ситуационно е показан на приложената схема. Обстоятелството, че в акта като основание за издаването му е посочен чл. 224, ал. 3 ЗУТ не сочи на опорочена процедура, тъй като от една страна в бланката е подчертан и текста , препращащ в случай на липса на строителни книжа към процедиране по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, а от друга- фактическите основания за издаване на заповед за спиране на строеж, извършван без строителни книжа и за издаване на заповед за премахването на такъв строеж са едни и същи. Дори констативният акт да е бил съставен в нарушение на производствените правила, посочените в него фактически данни подлежат на установяване с допустими доказателства и ако доказването е успешно нередовността на акта би представлявала несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не би обусловило извод за незаконосъобразност на заповедта. В случая, строежът е извършен през 2008 г. до етап, констатиран при проверката, при което в тежест на извършителя на строежа е било да докаже редовността на последния с представяне на изискуемите строителни книжа. Установяването на релевантните обстоятелства- време на извършване на строежа, вида и етапа на изграждането му и липсата на разрешение не могат да бъдат поставени под съмнение, предвид което обстоятелството, че констативният акт е издаден на основание чл. 224, ал. 3 ЗУТ и чрез връчването му оспорващият е уведомен за откриване на производство за спиране на строежа, а не за такова по премахването му, не обективира съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Доводите за неправилност на решаващият правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, обосновани с твърдения за наличие на одобрен за строежа инвестиционен проект са неоснователни. Дори да се приеме, че такъв проект е налице, касационният жалбоподател не е доказал наличието на влязло в сила разрешение за строеж, издадено въз основа на одобрения инвестиционен проект. Представеното по делото нотариално заверено копие от разрешение за строеж (под № 88/31.03.08 г. по твърдение на касатора) не представлява официално заверен препис от оригинал по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Този оригинал не само не е представен по делото, нещо повече налице са категорични данни, че под този номер е издадено разрешение за строеж от друга дата отново по заявление на касационния жалбоподател, но за строеж в друг имот - л. 363. Извън тази констатация следва да се има предвид, че в тежест на титуляра на разрешението за строеж е било да се снабди и надлежно съхранява оригинала на разрешението за строеж, за което твърди, че е издадено под № 88/31.03.08 г. В тази връзка позоваването на зле водена деловодна система в община Долна баня е неоснователно. Процесуално законосъобразно с оглед наличните по делото писмени доказателства, съдът е отказал допускането на гласни доказателства - допускане в качеството на свидетел лицето, сочено като издател на разрешението за строеж. Гласни доказателства са били недопустими съгласно чл. 165, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК, тъй като по делото липсват доказателства, а не се е и твърдяло, че оригиналът на разрешението за строеж е загубен или унищожен. Изложеното налага извода за неоснователност на касационното оспорване, предвид което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Същата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК. С оспореното с частната жалба определение № 633/22.04.09 г. по съображения за неоснователност претенцията на процесуалния представител на ДНСК - София за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение е оставена без уважение. Определението е нeправилно. Установено е, че ответникът по оспорването, ДНСК - София, в производството по делото е бил представляван от юрисконсулт и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е било направено своевременно. Това искане е подлежало на уважаване на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложима субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 143 АПК не урежда въпроса за заплащане на адвокатско възнаграждение на юридическите лица, участвали в делото чрез процесуален представител- юрисконсулт, поради което приложение намира цитирания текст на чл. 78, ал. 8 ГПК. Второто съображение за постановяване на отхвърлителното искането за разноски определение, мотивирано с доводи по приложението на чл. 80 ГПК, е също незаконосъобразно. Тази разпоредба е неприложима, тъй като дължимото адвокатско възнаграждение е определено в чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като размерът е фиксиран на 150 лв. С оглед изложеното определението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията за разноски бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение