Решение № 13471 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8851/2018 г.

Решение № 13471 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8851/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба от С. К. от [населено място] и съдебен адрес: [населено място] чрез адв. Е. Тончева за отмяна по чл. 239, т. 1 и АПК на влязло в сила решение № 16037 от 28.12.2017 г. на Върховния административен съд, състав на ІV отделение, постановено по адм. д. № 1671/2017 г. по описа на ВАС. Като нови доказателства към искането са представени: заверено копие от писмо изх. № 63-00-334/12.03.2018 г. на МОСВ- Дирекция "Национален парк Рила" и решение № 5190 от 20.04.2018 г. на ВАС, ІV отд., постановено по адм. д. № 4723/2017 г. /ВАС. Моли влязлото в сила решение на ВАС да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за открито съдебно заседание, молителят С. К. не се явява и не се представлява. Ответникът, заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От същият чрез процесуалния му представител юриск. Д. Попов по делото е постъпило писмено становище по искането за отмяна с подробно развити в него съображения за неоснователност на искането. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. С решение № 16037 от 28.12.2017 г. на Върховния административен съд, ІV отделение, постановено по адм. д. № 1671/2017 г. по описа на ВАС е отменено решение № 228 от 01.12.2016 г. по адм. д. № 123/2016 г. на Административен съд – Хасково и, вместо него, е постановено решение по същество, с което е отхвърлена жалбата на С. К. от [населено място] против уведомително писмо изх. № 01-6500/3500 от 02.03.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие, в частта, с която на С. К. е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР1 и С. К. е осъден да заплати на ДФЗ 200 лв съдебни разноски. Решаващите мотиви на съда за постановяване на този диспозитив са: Основната причина за постановяване на отказа за субсидиране по СЕПП и НР1 е застъпването в кадастрален имот 047-007 между жалбоподателя и друг кандидат за субсидиране - Е. Г. В изпълнение на процедурата по отстраняване на застъпвания, уредена в чл. 17, ал. 1-3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., двамата заявители са представили доказателства за ползване: жалбоподателят е представил Заповед №РД-РР-8 на дирекция "Национален парк Рила" при МОСВ с разрешение за пускане на паша на едър рогат добитък в местността Белмекен, отдели 83038, 83039 и 83036 в периода: 01.05.2012 г. – 31.10.2012 г., както и разрешително за паша № 000079/21.07.2012 г. Другият участник в застъпването, Е. Г., е представил Заповед № РД-РР-83 от 03.05.2012 г. за пускане на паша на овце за същия период в същата местност, отдели 83038, 83039 и 83040, както и издадено разрешително за паша № 000082 от 03.09.2012 г. На база горните доказателства, както и цялата представена в хронологичен ред кореспонденция между ДФЗ и МОСВ във връзка с извършени кръстосани проверки на заявените за подпомагане площи от двамата кандидати, ВАС е приел, че преди издаването на уведомителното писмо на 02.03.2016 г. и двамата кандидати са представили документи за ползване на застъпените имоти от един и същи вид, с една и съща доказателствена стойност, като нито един от тези документи, в частност –разрешителното за паша, издадено в полза на Е. Г. не е било оттеглено или анулирано. Според ВАС издаденото от директора на "Национален парк Рила" при МОСВ писмо от 17.07.2013 г. за считане за невалидни на няколко разрешителни за паша, сред които издаденото разрешително от 2012 г. на Е. Г., не поражда правни последици, тъй като не е последвано от процедурата за отмяна на индивидуален административен акт, уредена в АПК. При това положение административният орган е бил задължен да приложи правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. и да наложи и на двамата кандидати санкция. Уведомителното писмо е основано на действителните факти от значение за случая, анализирани в тяхната свързаност и последователност. При издаването му не е допуснато нарушение нито на административнопроизводствените правила, нито на материалния закон, поради което касираното решение на АС-Хасково като неправилно следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на С. К. срещу уведомителното писмо на зам. изп. директор на ДФЗ като неоснователна. ВАС е коментирал и представената за първи път в касационното производство заповед № РД-12 от 16.01.2017 г. на директора на НП "Рила", с която е наредено да се считат за невалидни разрешителни за паша на три лица, сред които и Е. Г., както и обстоятелството, че жалбоподателят не е представил доказателства пред ВАС за това, че същата заповед е влязла в сила. ВАС е заключил, че без наличието на такива данни за влизане на заповедта в сила, касационната инстанция няма процесуалното право да приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и да приеме за установен факта на обявяване за невалидно разрешителното за паша на Г., водещо до различни правни изводи. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. С. К. сочи в молбата си, че иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Като нови писмени доказателства във връзка с направеното искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС молителят представя заверено копие от писмо изх. № 63-00-334/12.03.2018 г. на МОСВ- Дирекция "Национален парк Рила" и решение № 5190 от 20.04.2018 г. на ВАС, ІV отд., постановено по адм. д. № 4723/2017 г. /ВАС. Представеното решение № 5190 от 20.04.2018 г. на ВАС, ІV отд., постановено по адм. д. № 4723/2017 г. по описа на ВАС не съставлява "ново писмено доказателство от съществено значение за делото" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като касае друго уведомително писмо, друг адресат – земеделски производител, други застъпвания – т. е. друг правен спор. Депозираното заверено копие от писмо изх. № 63-00-334/12.03.2018 г. на МОСВ- Дирекция "Национален парк Рила" обаче съставлява таково ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страните при решаването му, поради което представянето му обуславя основателност на молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. С това писмо издателят на представената за първи път в касационното производство заповед № РД-12/16.01.2017 г., директорът на дирекция "Национален парк Рила" при МОСВ, удостоверява, че процесната заповед е влязла в сила на 23.02.2018 г. Видно от съдържанието на заповед № РД-12/16.01.2017 г., със същата е наредено да се считат за невалидни 3 бр. разрешителни за паша, сред които и разрешително за паша № 000082/03.09.2012 г., издадено на Е. Г., представено от него с цел отстраняване на установените с обжалваното уведомително писмо застъпвания. При постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска в настоящото съдебно производство, ВАС изрично е обсъдил относимостта на тази заповед към законосъобразността на уведомителното писмо, но и невъзможността, позовавайки се на нея, да приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, обосновавайки тази невъзможност единствено и само с липсата на доказателства за факта дали същата заповед е влязла в сила. Именно това ново обстоятелство от значение за правния спор, което макар настъпило след постановяване на съдебния акт, следва да се разглежда ретроактивно – към датата на постановяване на заповедта за обявяване невалидността на разрешителното за паша / своевременно представена на касация от молителя/ се съдържа в представеното от С. К. писмо изх. № 63-00-334/12.03.2018 г. на МОСВ - Дирекция "Национален парк Рила" и съставлява основание по чл. 239, т. 1 за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС. Неоснователни са развитите от зам. изпълнителния директор на ДФЗ в становището му доводи за това, че цитираното по-горе писмо съставлява новосъздаден писмен документ, удостоверяващ нововъзникнало обстоятелство, което попада извън приложното поле на чл. 239, т. 1 от АПК и не съставлява основание за отмяна по този законов текст. На първо място – влизането в сила на своевременно представената от страната при упражняване на дължимата от нея грижа за попълване на делото с относимите към разкриване на обективната истина по спора факти и доказателства заповед № РД-12/16.01.2017 г. няма самостоятелно действие, а се отразява с обратна сила върху изпълняемостта на разпореденото със заповедта. На следващо място- макар влизането в сила на цитираната по-горе заповед да е настъпило след постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска, този факт не съставлява "нововъзникнало обстоятелство" по смисъла на правната теория, по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото в случая не се касае за исково производство, при което нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Гореизложените съображения мотивират за основателност на искането за отмяна. Съдебно решение на ВАС следва да бъде отменено и делото – върнато на друг състав на ВАС за ново произнасяне по касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФЗ срещу съдебното решение по адм. д. № 123/2016 г. по описа на АС- Хасково при съобразяване с новопредставените писмени доказателства. Водим от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия