Решение № 6833 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11278/2016 г.

Решение № 6833 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11278/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба от К. В. К., чрез процесуален представител адвокат против решение № 1548 от 28.07.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 234/2016 г. С него се отхвърля жалба на К. В. К. с адрес гр. П. срещу решение № 2153-15-11 от 14.01.2016 г. на директор на ТП на НОИ П., с което е оставена без уважение негова жалба срещу разпореждане № 4303215000/ПР-2140-15-390/23.11.2015 г. на ръководител "ПО" при същото поделение, с което е отменено предходно разпореждане на пенсионния орган № 97 от 26.06.2000 г. и всички последващи го и е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 17435 от 18.04.2000 г. на Кирев, като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. срещу цитираното решение. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от приложената административна преписка, че поради загубено пенсионно досие, длъжностните лица от ТП на НОИ П. пристъпили към неговото възстановяване, включително и чрез събиране от пенсионера на намиращите се в него документи, относими към отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. При установеното в административното производство пред административния орган е прието, че не е налице стаж от първа или втора категория, поради което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е издадено разпореждане, с което се отменя разпореждането за отпускане на пенсия и всички последващи и е отказано отпускането й. Съдът е приел, че административният орган е издал решението в съответствие с материалния закон и административно производствените правила. Възраженията на жалбоподателя относно основанието за издаване на разпореждането съдът приел за неоснователни тъй като действията на административния орган насочени към установяване на трудовия стаж са били неуспешни в хипотезата на правното основание за отпускане на пенсията. Събраните доказателства относно осигурителния стаж водят до единствен и непротиворечив извод, че няма осигурителен стаж в размерите по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст към 21.03.2000 г. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО в редакцията към ДВ бр. 100/2010 г. в сила от 1.01.2011 г. предвижда, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В хипотезата на това основание правилно е прието от съда и административния орган, че може да бъде извършена проверка по пенсионното досие относно фактите и доказателствата, въз основа на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Служебната проверка на данните от различни осигурители, на данните от самия жалбоподател и събраните в хода на проверката доказателства дават основание за категорични от фактическа и правна страна изводи, че пенсията, отпусната на К. на основание § 4, ал. 1 ПЗР КСО е неправилно отпусната, тъй като не се установява необходимия стаж от първа и втора категория към 21.03.2000 г. До такъв фактически и правен извод е достигнал и съдът в обжалваното решение, което е основание да се прием, е че същото не съдържа пороци за отмяна на основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът в обжалваното решение е преценил доводите на жалбоподателя, че не си спомня местоработата си и че няма вина за изгубване на пенсионното досие за неоснователни, тъй като не обосновават изводи относно основания за отмяна на административния акт. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение