Решение № 2356 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2018 г.

Решение № 2356 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Ивайловград срещу решение № 832/04.12.2017 г., постановено по адм. д. 840/2017 г. по описа на Административен съд-Хасково (АС-Хасково). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени подробни доводи за законосъобразността на отменената от първата инстанция заповед. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде оставена в сила оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна А. Иванова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 832/04.12.2017 г., постановено по адм. д. 840/2017 г. по описа на АС-Хасково е отменена Заповед № 3/03.07.2017 г. на кмета на Община Ивайловград, с която е прекратено служебното правоотношение на А. Иванова на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил и приел, че длъжността, заемана от жалбоподателката не е такава по чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл, поради което не е осъществен състава на посоченото в оспорената заповед правно основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Решаващият съд е извършил прецизен анализ на възникване на служебното правоотношение на А. Иванова и действащото към този момент длъжностно разписание, което е сравнено и с последващите длъжностни разписания в общинската администрация – Ивайловград, от които е достигнал до обоснован извод, че заеманата от нея длъжност не е възможно да бъде определена като такава по чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл. Фактическите установявания на решаващия съд са в съответствие със събраните по делото доказателства, а доводите в касационната жалба за извършена само промяна в наименованието на длъжностите при запазване на функциите не са подкрепени с доказателства. Законосъобразно АС-Хасково е приел, че като е прекратил служебното правоотношение с А. Иванова основание чл. 107, ал. 1, т. 10 от ЗДСл, без да е налице основната предпоставка за това, а именно длъжността, която е определена за заемане на пълно работно време, да е такава по чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл, административният орган е постановил подлежащ на отмяна материално незаконосъобразен акт. Обосновано АС-Хасково е приел, че са не са допуснати нарушения на закона, изразяващи се в прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител по време на ползван от него отпуск, доколкото липсва подобна забрана в ЗДСл. Предвид изложеното решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК По водене на делото пред настоящата инстанция А. Иванова е направила разноски в размер на 610 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в тежест на Община Ивайловград на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение