Решение № 6957 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3258/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ч. Л. от гр. София, против Решение № 4793 от 05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11376/2025 г., по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което са отхвърлени като неоснователни предявените от нея искове за обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на Председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ - МРРБ да издаде индивидуален административен акт по нейна молба вх. № 94-00-13260 от 21.11.2023 г. и да й изплати следните суми: в размер на 2 025 лв. – разликата между фактически изплатената й брутна основна месечна заплата за периода 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г. и дължимото, според нея, увеличение на брутната основна месечна заплата на основание ПМС №108/2023 г.; 627 лв. - разликата между фактически изплатеното й обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при напускането и дължимото, след изчисляването му върху увеличения размер на основната месечна заплата, ведно с лихва за забава от 21.11.2023 г. до завеждане на исковата молба и законната лихва върху горните суми от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане на сумите и С. Ч. Л. е осъдена да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – МРРБ сумата от 100 евро юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че не е налице незаконосъобразно бездействие на Председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“, във връзка с подадената молба на 21.11.2023 г., тъй като към 09.08.2023 г. (датата на приемане на Постановление № 108/2023 г. за изпълнение на държавния бюджет па Република България за 2023 г.) ищцата вече не е била служител на Агенция „Пътна инфраструктура“. Счита, че ПМС № 108/2023 г. е влязло в сила със задна дата - от 01.01.2023 г., поради което служителите, които имат право на увеличение със задна дата, следва да имат това качество към датата на влизането му в сила - 01.01.2023 г. Поради изложеното намира за неправилен извода на съда, че е поискала определяне на нов размер на индивидуалната основна месечна заплата от Председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ без правно основание. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски по делото. Ответникът - Председателят на Агенция „Пътна инфраструктура“, не взема становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата, правилността на решението на наведените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от искове. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие на Председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ - МРРБ за изплащане на увеличение на основание чл. 69 от Постановление № 108/09.08.2023 г. на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. (в сила от 01.01.2023 г.) на бившата служителка на МРРБ. Съдът е приел, че от 01.06.2023 г. служебното правоотношение на ищцата с Агенция „Пътна инфраструктура“ е прекратено и тя е преместена в друга администрация на основание чл. 81а от Закона за държавния служител (ЗДСл.). На 09.08.2023 г. Министерски съвет е приел Постановление № 108 за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2023 г., към която дата не е било спорно, че ищцата е била служител в Министерство на културата. Направен е извод, че чл. 69, ал.1 от ПМС №108 е неприложим за правоотношението, по което е била страна ищцата. Поради изложеното исковите претенции са отхвърлени изцяло. Решението е правилно. По делото не е имало спор по фактите. Спорът е бил правен и се е свеждал до отговора на въпроса дали има незаконосъобразно бездействие на Председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ да изплати по молба вх. № 94-00-13260 от 21.11.2023 г. на ищцата суми за периода 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г., в който е заемала длъжността „главен юрисконсулт“ в Национално ТОЛ Управление на Агенция „Пътна инфраструктура“, след като считано от 01.06.2023 г. служебното й правоотношение с Агенцията е било прекратено и Л. е била преместена в друга администрация на основание чл.81а ЗДСл., във връзка с приетото на 09.08.2023 г. от Министерски съвет Постановление № 108 за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2023 г. Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетението в конкретния случай се претендира в резултат на незаконосъобразно бездействие на административния орган, каквото в рамките на проведеното съдебно производство не се установява, както обосновано е приел административният съд. Административният съд е изяснил релевантните факти, обсъдил е доказателствата и приложимата правна уредба като е законосъобразно е приел, че в случая не са налице законовите основания за уважаване на предявените от Л. обективно съединени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за незаконосъобразно бездействие на Председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ - МРРБ да издаде индивидуален административен акт по молба вх. № 94-00-13260 от 21.11.2023 г. с исканото съдържание. В производството пред Районен съд – София (СРС) е било прието заключение по Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) л. 66 от гр. дело № 11713/2024 г. по описа на СРС. Вещото лице е дало заключение, че размерът на вредите за Л., възлиза на сумата от неизплатените разлики. Въз основа на заключението по ССЕ, административният съд е приел, че няма спор по размера на исковете. Не се споделя главния довод в касационната жалба, че ищцата е имала субективно право със задна дата да получи увеличението на размера на работната й заплата за периода от 01.01. до 31.05.2023г.. По делото не е било спорно, че към 09.08.2023 г., когато Министерски съвет е приел Постановление № 108 за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2023 г., ищцата вече не е била служител на Агенция „Пътна инфраструктура“ – МРРБ. По делото не е било спорно, че след 31.05.2023 г., тя е била служител на Министерство на културата. В случая, при прекратяване на служебното правоотношение размерът на фактически изплатената й брутна основна месечна заплата за периода 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г. и паричното обезщетение за компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск е определен правилно, съобразно размера на заплатата, определена на държавния служител към датата на прекратяване на служебното правоотношение. От събраните по делото доказателства се установява, че на ищцата са изплатени всички дължими й се при прекратяване на служебното правоотношение суми. Обоснован и законосъобразен е решаващият извод на първоинстанционния съд за липса на бездействие на административен орган, от което да са произтекли вреди. В случая липсва нормативно задължение, което да не е било изпълнено от Председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ - МРРБ. Съгласно чл.69, ал.1 от ПМС №108 от 09.08.2023г. “Министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджет в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството определят нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в рамките на разходите за персонал по бюджета на административната структура за 2023г.“ Според чл.69, ал.2 „Определянето на размера на индивидуалните основни месечни заплати по ал. 1 се извършва въз основа на акт на съответния ръководител, издаден в едномесечен срок от влизане в сила на постановлението“. Съгласно §4 от Заключителните разпоредби, ПМС №108/09.08.2023г. влиза в сила от 1 януари 2023г., т.е. увеличението е със задна дата. Щом към момента на издаване на ПМС ищцата (сега касатор) не е била страна по служебно правоотношение, съответно не е била служител в системата на МРРБ, предвиденото със задна дата увеличение на индивидуалната основна месечна заплата не се отнася за нея, чието правоотношение вече е било прекратено, както правилно е приел и административният съд. Предвид изложеното, обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице бездействие на административния орган, което да има за последица причиняване на вреди на ищцата т.е не е доказана първата от кумулативно, дадените предпоставки на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение