Решение № 8210 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2012 г.

Решение № 8210 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Светослав Димитров Димитров, от гр. Пловдив, ул. "Кресна" № 6, ет. 4, ап. 9, е подал касационна жалба срещу решение № 10 от 05.01.2012 г. по адм. дело № 3070/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против обективиран в заповед рег. № ЯЗ/02-305 от 26.10.2011 г. на началника на 2-ро Районно управление "Полиция" (РУП), Пловдив, при Областна дирекция на МВР, с. гр., отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. По съображения за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението. Ответникът - началникът на 2-ро РУП, Пловдив, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд не страда от пороци, съставляващи основания за касирането му, поради което жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление с вх. № К/02-1440 от 26.08.2011 г. по чл. 56, ал. 4 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като е посочил, че същото му необходимо за самоотбрана. В приложена допълнителна обосновка сочи, че е управител на дружество, чиято търговска дейност крие опасност от престъпни посегателства и налага закупуване и носене на огнестрелно оръжие. На 07.10.2011 г. представя пояснения, в които подробно уточнява естеството на упражняваната дейност, мотивирайки с произтичащи от нея рискове, необходимостта от самоотбрана. С оглед заявените в искането обстоятелства, административният орган е приел в мотивите на отказа си, че при липсата на фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за гражданска цел - самоотбрана, не са налице предвидените предпоставки за постановяване на облагоприятстващ (разрешителен) административен акт по заявлението на Светослав Димитров Димитров. С оспореното решение състав на Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата срещу отказа на началника на 2-ро РУП Пловдив за издаване на разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. За да постанови този правен резултат съдът е счел, че от доказателствата по делото не е обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, поради което постановеният в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ отказ е преценен като законосъобразен. Обосновано и в съответствие с материалния закон решаващият съд е счел, че след като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина за носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана, искането му правилно е прието за неоснователно от страна на компетентния административен орган. В мотивите на оспорения акт съдът е обсъдил ангажираните по делото доказателства, въз основа на тях вярно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия специален ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентираната дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини, каквито не са установени по делото. Релевираните доводи за потенциална опасност не могат да обосноват по несъмнен начин необходимост от извършване на правнорегламентираната дейност, доколкото такава опасност съществува за всеки член на обществото, независимо от неговото занятие. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, т. к. въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от носене на оръжие, извън намеренията и теоретичните предположения на заявителя. Освен, че липсват преки доказателства от естеството на осъществяваната от касатора дейност да произтичат рискове за личната му безопасност, следва да се има предвид, че самата мотивировка на искането сочи на хипотетична и поради това несигурна нужда от защита. При липсата на данни за конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. В този смисъл възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗОБВВПИ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Предвид изложеното, Административният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, като при осъществяване на правораздавателната му дейност не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При липсата на релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,