Решение № 4601 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2014 г.

Решение № 4601 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Любомир Георгиев Митов и Ивка Николова Митева и двамата чрез адвокат Цветомир Стоев от ВрАК срещу решение № 191 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 535/2013 г. на Административен съд - гр. Враца. От същите жалбоподатели е постъпила и частна жалба срещу определение № 203 от 30.05.2014 г., постановено по същото дело. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата им претенция. В съдебно заседание касаторът Митов лично и чрез адвокат Стоев поддържат жалбите, не сочат допустими писмени доказателства. Ответникът по касационната и частна жалба - Областна дирекция на МВР - гр. Враца не се представлява и не изразява становището си по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, което следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбите и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Двете жалби са подадени от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което и частната и касационна жалби са допустими. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение № 203 от 30.05.2014 г. административния съд е допълнил на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК решението в частта за разноските, като е осъдил ищците да заплатят на ответника съдебни разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел молбата за допълване на решението за допустима, като подадена от надлежна страна и в установения законов срок и за частично основателна до размера от 150 лева. Неоснователно е възражението, че молбата за допълване е била недопустима, тъй като не е представен списък на разноските. В случая съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските и искането на ответника за присъждането им. Съгласно чл. 80 ГПК и тълкувателно решение 6/2012 г. на ВКС страната, която не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая не се иска изменение на решението в частта му, с която съдът се е произнесъл по въпроса за разноските, а се иска съдът да поправи своя пропуск и да се произнесе по този въпрос с оглед на изхода от спора. Правилно съдът е приел за допустима и основателна молбата за допълване на решението и е определил размера на юрисконсултското възнаграждение с оглед на действащата към този момент нормативна уредба за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1/2004 г. Освен това смисълът на представяне на списък е да се опишат за съда направените от съответната страна всички разноски по делото, като тяхното реално плащане е друг въпрос. Когато става дума само за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, неговият размер се определя от съда с оглед нормативната уредба и не е обвързан от посочения в списък, представен от страната. В случая съдът е преценил, че следва да поправи своя пропуск да се произнесе по цялото искане на страната и е допълнил решението си като е осъдил ищците да заплатят разноски за юрисконсулт на ответника. Определението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Двамата касатори са предявили иск пред административния съд срещу ОДМВР - гр. Враца, с който са поискали присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причинени им имуществени и неимуществени вреди в размер на 62 870.95 лв., произтичащи от нищожен административен акт. Ищците са придобили чрез договор за покупко-продажба от трето лице през 2009 г. лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", което по надлежния ред са го регистрирали в КАТ. През 2010 г. собствениците са предали доброволно лекият автомобил, за да послужи като веществено доказателство по проведено досъдебно производство от данните по което се установило, че същият е бил обявен за издирване от Интерпол и е собственост на "Хертц Аутофермийтунг" ООД - Франкфурт, Германия. Първоначалната регистрация пред КАТ на лекият автомобил е извършена от предишния собственик на автомобила - "Агрометал - 94" ЕООД на 29.06.2009 г. Търговското дружество е продало автомобила на Ангел Иванов Ангелов от гр. Враца, от когото впоследствие същият е бил закупен от ищецът Любомир Митов. При тези обстоятелства, ищците са поискали от административния съд да обяви за нищожен административният акт, представляващ първоначалната регистрация на лекия автомобил и да осъди ответника "ОДМВР" - гр. Враца, чийто служители от КАТ - ПП са извършили тази регистрация да им заплатят обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени вреди в предявения размер. Административният съд е установил, че ищците, като съпрузи са били собственици на описаното МПС по силата на договор за покупко-продажба от 2009 г. сключен с Ангел Иванов Ангелов. Впоследствие е установено, че този автомобил е бил обект на престъпление и с протокол за доброволно предаване от 17.09.2010 г. е приобщен като веществено доказателство по ДП 261/2010 г. на Районна прокуратура гр. Враца. Установено е по делото, че ищците са трети поред собственици на територията на република България, като първата регистрация на автомобила в КАТ е направена от Ивайло Михайлов Михайлов, който го е продал на праводателя на ищците. Административният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения подробно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба и е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен. Приел е, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на "ОДМВР" - гр. Враца, а именно актът по регистрация в КАТ ПП - гр. Враца на пътното превозно средство не е нищожен. Издаден е от компетентния за това орган при провеждане на административнопроизводствените правила, действали към момента на издаването му и при спазване на материалноправните разпоредби. Не е налице и пряка връзка между този акт и правната сфера на ищците, което е следващата предпоставка за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че ефектът от първоначалната регистрация на автомобила не засяга пряко и непосредствено правата на ищците, тъй като те не са били страна в административното производство. Те са станали собственици на автомобила посредством договор за покупко-продажба. При това положение, дори и да са налице вреди, те са в резултат на тази сделка, а не на основание първоначалната регистрация на автомобила. Решението на административния съд е законосъобразно, постановено е в съответствие със събраните по делото доказателства. Не са установени елементите от фактическия състав за реализиране на обективната отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице нищожен административен акт, каквито са твърденията на ищците и не се установи претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от този акт. Ищците са придобили лекият автомобил по силата на договор за покупко-продажба, а първоначалната му регистрация пред ПП - КАТ е направена от лице, което е праводател на продавача на ищците. Решението е правилно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение