Решение № 10813 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9635/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Поморие срещу Решение 10595 от 26.03.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 10029/2024 г. С обжалваното решение съдът e отменил Отказ 30-4414-2 от 23.07.2024 г. на кмета на Община Поморие за предоставяне ползването на платено паркиране "Служебен абонамент" на Авторесурс ЕООД. Касационният жалбоподател - кметът на Община Поморие счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че актът му е мотивиран и съответства на изискванията за обоснованост. В него са изложени фактическите и правни основания за постановения отказ. За да постанови отказа кметът се е позовал на чл. 8, ал. 4 от Наредба 23 от 08.11.2023 г. за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства на територията на град Поморие (Наредба 23/Наредбата). Разпоредбата регламентира, че режимът на Служебен абонамент може да бъде въведен само при възможност за места за настаняване клас А, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1, б. а от Закона за туризма (ЗТ). При проверка в Националния туристически регистър е установено, че Семейният хотел София на [улица], управляван от "Авторесурс" ЕООД, не попада в обхвата на чл. 3, ал. 2, т. 1, б. а ЗТ, който определя обектите, допустими за Служебен абонамент. На следващо място в писмото се сочи, че има значителен брой подадени заявления за паркиране на местни жители, което е допълнителна причина за отказа. Съгласно чл. 14 от Наредба 23, в зоните за кратковременно платено паркиране, приоритет се дава на местните жители, които имат постоянен или настоящ адрес в района. В случая, на [улица]паркоместата са ограничени, като предимство е дадено на живущите там, което допълнително обосновава отказа. Оперативната самостоятелност на кмета да преценява възможността за въвеждане на режим платено паркиране Служебен абонамент произтича от чл. 8 ал. 4 от Наредба 23. Тази разпоредба гласи, че на общински терени, като улици, площади и други пътища при възможност може да се въведе режим на платено паркиране Служебен абонамент. Формулировката при възможност дава на кмета правото на преценка дали да предостави или да откаже платено паркиране Служебен абонамент. Съдът е приел, че актът не е обоснован, тъй като не са разгледани всички хипотези по чл. 3, ал. 2 ЗТ, включително т. 2, свързана със заведения за хранене Счита този извод за неправилен, тъй като дружеството не е заявило, че в семейния хотел функционира заведение за хранене или друг туристически обект, попадащ в т. 2 от горецитираната разпоредба. Съгласно чл. 11 от Наредба 23, заявлението трябва да бъде придружено и с документ по б в, удостоверяващ вписване в съответния регистър, в случай че се претендира право на служебен абонамент на това основание. Такъв документ не е приложен от дружеството. Съдът не може да замести липсата на заявено основание от страна на Авторесурс ЕООД с хипотетична възможност, каквато той нито е претендирал, нито е доказал. В случая кметът не е излязъл извън предоставената му от закона самостоятелност, тъй като е взел предвид недопустимостта на заявлението, поради това че обектът е от клас Б, а не от клас А. На следващо място е отчел обективната невъзможност за удовлетворяване на заявлението, поради натовареност на зоната и подадените множество заявления от местни жители с адресна регистрация, които имат приоритет, съгласно чл. 14 от Наредбата. В издадения административен акт органът е посочил ясни и конкретни мотиви, както правните основания, така и фактическите съображения. Решението е взето съгласно установената законова рамка и в защита на обществения интерес в условията на ограничен паркинг ресурс. Съдебният контрол следва да се ограничава до проверка на законосъобразността на административния акт. Не може да преминава тази граница и да се превръща в преценка по целесъобразност, когато административният орган е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия, без да е допуснал нарушение. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Авторесурс ЕООД, изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че не са налице ясни критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за получаване на право на ползване на платено паркиране Служебен абонамент на територията на гр. Поморие. На са налице и ясни правила, по които административният орган следва да извърши административната процедура по даване на одобрение по подадените заявления. Авторесурс ЕООД е било ощетено за сметка на живущите на [улица], гр. Поморие, които са получили паркоместа, в противоречие на изискванията на чл. 14, ал. 3 от Наредба 23. Сочи, че е търговец, осъществяващ реална търговска дейност на територията на Община Поморие, за което заплаща данъци. Отнемането на възможността за ползване на паркомясто се отразява негативно на търговската дейност на дружеството, което търпи загуби, изразяващи се в отлив на клиенти за летния сезон. Разбираемо е почиващите, които идват в гр. Поморие от други населени места, да предпочетат хотел, който предлага паркомясто пред такъв, който не може да им го предложи. Отделно, на един хотел му е необходимо паркомясто за товаро-разтоварителна дейност на доставчици на различни стоки и услуги. Сочи, че обжалваният отказ е постановен при липса на компетентност, неспазване на установената от закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, както и при несъответствие с целта на закон Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адв. Петров Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от кмета на Община Поморие срещу Определение 19695 от 09.06.2025 г. на АССГ по адм. дело 10029/2024 г. С определението е допълнено Решение .10595 от 26.03.2025 г. на АССГ по адм. дело 10029/2024 г. в частта на разноските, като е осъдена Община Поморие да заплати на "Авторесурс ЕООД, разноски в размер на 1 550,00 лв. Частният жалбоподател -- кметът на Община Поморие сочи, че присъденото с определението адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено, поради прекомерност, съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Счита, че не е налице фактическа и правна сложност на делото. Касае се за отказ за предоставяне на стандартна административна услуга, който не съдържа фактически усложнения, не изисква събиране на доказателства, нито повдига правни въпроси с повишена степен на трудност. В хода на делото е проведено само едно открито съдебно заседание, не са назначавани експертизи, не са правени доказателствени искания или изслушвани свидетели. Процесуалното представителство е реализирано чрез изготвяне и входиране на писмена жалба и няколко писмени молби по хода. Минималното възнаграждение съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е 1 000,00 лв. В случая съдът е присъдил възнаграждение в размер на 1 500,00 лв., което надвишава с 50% нормативно определения минимум. Съдът е длъжен да съобрази разноските със сложността на делото и при наличие на явно несъответствие да ги редуцира поради прекомерност, дори и когато са представени доказателства за изплатени по-високи суми. Прави искане определението да бъде отменено и адвокатското възнаграждение да бъде намалено в размер не по-висок от 1 000,00 лв. Ответникът по частната жалба Авторесурс ЕООД, оспорва жалбата. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не са налице основания за неговото намаляване. Сочи, че то е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура не дава заключение по частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че Авторесурс ЕООД е собственик на Семеен хотел София в Поморие и на 25.03.2024 г. е подало заявление до Община Поморие за ползване на платено паркомясто с абонамент за шест месеца на [улица]. С Писмо 344-14-2 от 23.07.2024 г. на кмета на Община Поморие изрично е отказано исканото място поради това, че хотелът не попада в обхвата на чл. 3, ал. 2, т. 1, б. а ЗТ, каквото е изискването на чл. 8, ал. 4 от Наредба 23, както и поради това, че на [улица]има подадени голям брой заявения за платено преференциално паркиране на пътни превозни средства на живущите извън Зоната на кратковременно платено паркиране, на собственици на имоти с постоянен и настоящ адрес на улицата. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 4, чл. 11, чл. 12 от Наредба 23, както и чл. 3, ал. 2 ЗТ. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган и в писмена форма, но е необоснован. Изложил е, че първият посочен в акта аргумент е, че обектът на дружеството не е туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, б. а ЗТ, тъй като семейните хотели са в чл. 3, ал. 2, т. 1, б. б ЗТ. Приел е обаче, че не е изяснено, дали в хотела не се намира обект от тези, които са изброени в чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ. Счел е, че органът, който разполага с данни за регистрираните обекти на адреса, би следвало да изложи аргументи за това, дали в обекта не е налице извършвана търговска дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ. Отделно, според чл. 8, ал. 1 от Наредбата, паркиране Служебен абонамент е допустимо и за търговци, по смисъла на Търговския закон, ползващи собствени или наети имоти в територията на съответната зона, какъвто е дружеството жалбоподател. Посочил е, че кметът действа при оперативна самостоятелност, но това не води до извод за пълна безконтролност на преценката му. Изложил е, че оперативната самостоятелност не е произвол, а се упражнява в рамките на закона и с оглед на целта, за която е предоставена. В случая не се сочи, дали наистина в обекта на дружеството не е налице обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ. Ако има регистриран такъв обект, не са описани фактите за това, какъв е броят на съществуващите места за паркиране тип Служебен абонамент, на заявените и разрешени места, от които да се направи преценка за възможностите за уважаване на искането. Въз основа на изложеното съдът е достигнал до извод, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила актът е необоснован, не са изложени адекватни аргументи за основанията, на които е отказано искането, поради което няма как да се провери изводът на органа за липса на възможност то да се уважи. Отменил е административния акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредба 23 на райони, площади, улици, пътища и части от пътища общинска собственост, при възможност може да се въвежда режим на платено паркиране Служебен абонамент с достъп за паркиране на места за настаняване Клас А, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1, б. а от Закона за туризма, след заплащане на предвидената цена. Служебен абонамент се допуска и за обекти по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма, за което се заплаща цена в размер посочен в Наредба 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Поморие, приета от Общински съвет Поморие. В случая, със заявление от 25.03.2024 г. Авторесурс ЕООД е посочило, че желае да получи разрешение за режим на платено паркиране на ППС Служебен абонамент за ползване на имот общинска собственост, за обособяване на един брой служебни паркоместа, намиращи се в гр. Поморие, [улица], за Семеен хотел София за срок от шест месеца. Правилно органът е приел, че обектът, за който е поискано разрешение, не попада в категорията обекти, посочени в клас А, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1, б. а ЗТ. В посочената разпоредба попадат места за настаняване, които са хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили. Семеен хотел София попада в чл. 3, ал. 2, т. 1, б. б ЗТ, където се включват места за настаняване, представляващи семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги. Неправилно АССГ е приел, че от страна на органа не са изложени съображения за това, дали в Семеен хотел София съществуват обекти, посочени в чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ - заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, доколкото дружеството не се е позовало на наличието на такъв обект в заявлението си. Наред с посоченото обаче разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба 23 дава възможност за предоставяне на разрешение за платено паркиране Служебен абонамент на много по-широка категория правни субекти, а именно на търговци по смисъла на Търговския закон, какъвто подалото заявление дружество безспорно е. Доколкото Авторесурс ЕООД попада сред субектите, на които при възможност може да се разреши платено паркиране Служебен абонамент, следва да се извърши проверка налице ли са били останалите, посочени в отказа съображения, а именно - че на [улица]има подадени голям брой заявения за платено преференциално паркиране на пътни превозни средства на живущите извън Зоната на кратковременно платено паркиране, на собственици на имоти с постоянен и настоящ адрес на улицата, поради котето няма възможност за предоставяне на искания абонамент. В случая съдът, в нарушение на служебното начало по чл. 171, ал. 5 АПК, не е указал на органа да ангажира доказателства, за установяване на посочените обстоятелства, а именно какъв е броят на паркоместата обособени на [улица]през 2024 г. и какъв е броят на подадените заявления за платено преференциално паркиране за тази улица на пътни превозни средства на живущите извън Зоната на кратковременно платено паркиране, на собственици на имоти с постоянен и настоящ адрес на улицата. Предвид допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи по делото доказателства за посочените в акта му основания за отказ, от които да се установи дали броят на подадените заявления за платено преференциално паркиране на [улица]през 2024 г. надвишава броя на обособените места за паркиране на тази улица. По частната жалба: Частната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови определението си съдът е изложил, че е постъпила молба от Авторесурс ЕООД за изменение на решението по делото в частта за разноските. Приел, е че молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. Изложил е, че искането на жалбоподателя е основателно и следва да му се присъдят 50,00 лв. държавна такса и 1 500,00 лв. - адвокатско възнаграждение, но не се е произнесъл в диспозитива на решението за разноските. Предвид изложеното, е счел, че е налице основание за допълване на решението в частта на разноските. Предвид резултатът от касационната проверка, частната жалба, подадена против определението за допълване по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК на решението в частта за разноските, следва да бъде уважена, с отмяна на това определение, като претенцията за разноски следва да бъде преценена с оглед изхода на делото при новото му разглеждане. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,