Решение № 13986 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2017 г.

Решение № 13986 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. С. срещу заповед № РД-15-1109/07.07.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е прекратено служебното ? правоотношение. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в материална незаконосъобразност се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Министърът на земеделието, храните и горите чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата, като излага подробно становището си за законосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да осъди жалбодателката да заплати направените деловодни разноски.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-15-905/01.06.2017 г. С. е преназначена от заеманата от нея длъжност "главен експерт" в отдел "Лидер" при дирекция "Развитие на селските райони" (РСР) в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) на същата длъжност на основание чл. 87а ЗДСЛ(?).

Със заповед № РД 09-421/31.05.2017 г. е утвърдено длъжностно разписание на МЗХГ, в сила от 01.06.2017 г., съгласно което общата численост на персонала в министерството е утвърдена в размер на 656 броя. В дирекция РСР, в която е заемала длъжност жалбодателката е имало общо 50 щатни бройки, като служителите са заемали длъжности в общо пет отдела, един от които е "Лидер", в който се е намира и длъжността на жалбодателката. В този отдел броят на служителите е бил 10, от които 4 щатни бройки са били предвидени за длъжността "главен експерт", една от които е заемала С..

Въз основа на доклад с рег. № 93-4253/07.07.2017 г. на Главния секретар на МЗХГ и във вр. с ПМС № 130/29.06.2017 г. за приемане на Устройствен правилник на МЗХГ със заповед № 09-533/07.07.2017 г. Министърът утвърждава ново длъжностно разписание, в което при запазване на общата численост на служителите в министерството, броят на служителите в дирекция РСР е увеличен с 2 щатни бройки, като е увеличен и броят на отделите, в които заемат длъжност служителите, като отделът, в който е заемала длъжност жалбодателката е запазен, но броят на служителите в него е намален с две щатни бройки, предвидени именно за длъжността "главен експерт".

От приетото по делото заключение на вещо лице се установява, че при съпоставката на длъжностните разписания в сила, съответно от 01.06.2017 и от 07.07.2017 г. са увеличени щатните бройки за "началник на отдел" с 1 щатна бройка, за "държавен експерт" с 3 щатни бройки, за "младши експерт" с 1 щатна бройка и за "главен специалист" също с една щатна бройка, като са намалени щатните бройки за длъжностите "главен експерт" с 3 броя и за "старши експерт" с 1 брой. Вещото лице установява и факта, че към 01.06.2017 г. свободните щатни бройки в дирекция РСР са били три, от които 1 за "началник на отдел" и 1 за "държавен експерт" в отдел "Конкурентоспособност на земеделието" и 1 за длъжността "главен експерт" в отдел "Околна среда и климат". Към 07.07.2017 г. свободните щатни бройки в дирекция РСР са били общо 10, от които в отдел "Околна среда" 1 за "държавен експерт", в отдел "Методология" – 4, от които, 1 за "Началник на отдел", 2 за "държавен експерт" и 1 за "младши експерт". Три са били свободните бройки в отдел "Техническа помощ" – по 1 за началник на отдел, за "държавен експерт" и за "главен специалист".

Допълнително вещото лице установява, че за периода 08.07.2017 г. – 12.03.2018 г. в дирекцията са назначени 5 нови служители – един в отдел "Методология" и 4 в отдел "Конкурентоспособност на земеделието, 1 служител – "главен специалист" е преназначен от друга дирекция в отдел "Техническа помощ" в дирекция РСР. При извършената проверка вещото лице установява и факта, че и към 12.03.2018 г. в тази дирекция са налице 4 свободни щатни бройки – 2 за "началник на отдел" и по 1 за длъжностите "главен експерт" и "старши експерт", съответно в отделите "Методология" и "Околно среда и климат.

При извършената проверка на приложените длъжностни характеристики на служителите на експертни длъжности в дирекция РСР вещото лице установява, че функциите и задълженията залегнали в тях са в съответствие с функциите на всеки от отделите, като функциите и задълженията, залегнали в тази на жалбодателката се констатират изцяло в длъжностните характеристика за длъжностите "главен" и "старши експерт" в отдел "Лидер на дирекция РСР.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна.

Оспореният акт е издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Устройствения правилник на МЗХГ, при спазване на изискванията за форма и съдържание, предвидени в разпоредбата на чл. 108 от Закона за държания служител (ЗДСл).

Заповедта обаче е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

УП на МЗГХ е приет с ПМС № 130/29.06.2017 г., обн. В ДВ бр. 55/07.07.2017 г. в сила от същата дата, в който както и в отменения е предвидена дирекция "Развитие на селските райони", чийто функции посочени в чл. 39 са идентични с тези по чл. 39 от отменения УП на МЗХ, като са добавени такива по т. 7, т. 21 и т. 22 на ал. 2 от чл. 39, а именно: прилагане на корективни мерки и действия в съответствие с констатирани от външни и вътрешни контролни органи пропуски, слабости и нередности в нормативната уредба за прилагане на ПРСР 2014 -2020 г., разработване политики за управление на средствата от ЕЗФРСР за периода 2021-2027 и разработва и контролира финансови инструменти, се изпълняват със средства от ЕЗФРСР. При това тези допълнителни задачи на дирекцията могат да се установят в основната цел на длъжността, заемана от жалбодателката – т. 3 от длъжностната характеристика, изготвена и съгласувана на 21.04.2015 г. и невръчена на жалбодателката – л. 10-14 от адм. дело № 8964/17 на АССг. При това, макар и да не намира пряко и непосредствено отражение към предмета на настоящия спор, следва да бъде посочено, че в случая са необясними причините наложили приемане на нов УП, който на практика с дребни добавки е идентичен с този приет с ПМС № 188/2013 г.

От така установеното следва безспорен извод, че с приемането на новия УП на МЗХГ функциите и дейността на дирекция РСР не са с намален обем, напротив налице е разширение на дейността и то именно на тази част, която е във връзка с основната цел на длъжността, заемана от жалбодателката.

При съпоставката на длъжностните разписания в сила съответно от 01.06.2017 и от 07.07.2017 г. на първо място следва извод за липса на намаление на общия брой на служителите в министерството, а по отношение на дирекцията, в която е заемала длъжност жалбодателката дори напротив налице е увеличение на броя на служителите. Тези констатации сами по себе си обуславят извод за липса на съкращение на щатни бройки в министерството, доколкото според Тълковен речник на българския език думата съкращение следните значения: 1. Намаляване на нещо;

1. Изпускане на част от текста на книга, статия и др.;

1. По-кратка форма за записване на дума и 4. Уволнение от работа поради намаляване на щата.

Действително, в случая броят на служителите, определени да изпълняват длъжността "главен експерт" в отдел" "Лидер" на дирекция РСР е намален с 2 броя и формално може да бъде изведен извод за съкращение на длъжността, заемана от С. - при запазване на нормативно определената позиция и системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, намаляване на броя на служителите, които я изпълняват, но доколкото както бе установено по-горе е налице увеличение на функциите на дирекцията и то именно на тези по длъжностна характеристика на жалбодателката, както и наличие на свободни бройки, настоящият състав намира, че в случая извършеното намаляване на броя на служителите, изпълняващи длъжността"главен експерт" в отдел "Лидер" е в нарушение на предвижданията в УП. При това заповедта е постановена в нарушение на чл. 4, ал. 1- ал. 3; чл. 6, ал. 1 и ал. 2; чл. 7 и чл. 13 АПК. В тази насока следва да бъде обсъден и установения по делото факт, че с приемане на новото длъжностно разписание е намален броя на експертните длъжности, изискващи по-дълъг професионален опит и по-висока квалификация каквито са длъжностите "главен" и "старши" експерт за сметка на длъжности с по-ниски изисквания като "младши експерт" и "главен специалист". От този факт следва извод, че на първо място в случая с намаляване на броя тези длъжности за сметка на увеличение на броя на длъжностите, за които се иска по-ниска такава не може да бъде постигната оптимизация на работата на администрацията, напротив с увеличаване на броя на по-нискоквалифицирани кадри и на такива с по-малък професионален опит неминуемо работата ще бъде затруднена, при което отново следва извод, че със съкращаването на длъжността, заемана от жалбодателката е допуснато нарушение по чл. 6, ал. 1 и ал. 2, както и на ал. 4 АПК, като е нарушена и забраната по чл. 6, ал. 5 АПК административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, която като без посочено при реорганизация на администрацията може да бъде единствено оптимизиране на работата ?.

В случая не е съобразен факта, че жалбодателката, отговаряща на изискванията за заемане на длъжността "главен експерт" може да заеме всички по-ниско стоящи в класификатора длъжности, а отделно от това съкращаването на работещи служители при наличие на незаети щатни бройки не може да обоснове извод за изпълнение на изискванията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 АПК, изискващи административните актове да се издават за целите, на основанията и по реда, предвиден в закона, а органът по назначението да упражнява своите права без да вреди на държавата и обществото и на правата и законните интереси на други лица.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспореният в настоящето производство административен акт е постановен и в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Ето защо оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, а администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателката направените деловодни разноски в размер на 1 460 лв., от които хонорар за един адвокат в размер на 1 220 лв. и 240 лв. хонорар за вещо лице.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение