Решение № 7520 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на А. Курдов, [населено място], чрез адвокат Гаваз, срещу Решение 39 от 13.02.2023 г., постановено по адм. дело 360/2022 г. по описа на Административен съд Русе в частта, с която е отхвърлен частично предявеният иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди. Счита решението в оспорената му част за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му в обжалваната му част, като бъде постановено ново, с което да бъде уважена исковата претенция в пълен размер. Претендира разноски пред двете инстанции в пълен размер. Ответникът, Национален осигурителен институт (НОИ), чрез гл. юрисконсулт Рачева, в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административният съд Русе е уважил частично предявения от А. Курдов против НОИ иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството по обжалване по административен ред на разпореждане на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, което разпореждане, ведно с потвърдилото го решение, издадено от директора на ТП на НОИ Русе са отменени с влязло в сила съдебно решение за сумата в размер на 100 лева и е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 46 лева по компенсация. Със същото съдебно решение е отхвърлил исковата претенция за сумата над 100 лева до пълния предявен размер от 350 лева, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че по заявление на А. Курдов с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, е издадено разпореждане на ръководил на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, с което е отказано отпускането на пенсия. Същото е обжалвано от касатора и с решение, издадено от директора на ТП на НОИ Русе е потвърдено. Решението на директора на ТП на НОИ Русе е обжалвано от страна на Курдов, и с Решение 25 от 15.07.2022г. по адм. дело 211/2022 г. по описа на Административен съд Русе то е отменено, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по Пенсионно осигуряване, а административната преписка е върната за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и са присъдени разноски в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Съдът от първата инстанция е установил, че пред административния орган ищецът е представляван от адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 12.04.2022 г., в което адвокат Гаваз е упълномощен да представлява Крудов, като завежда и води делото му до приключване пред всички съдебни инстанции и за тази услуга е уговорено и платено в брой възнаграждение от 350 лева, а от служебно изискания препис от договор за правна защита и съдействие и пълномощно, процесуалният представител бил упълномощен да води делото пред Административен съд Русе, при договорено възнаграждение от 400 лева, заплатено в брой. Въз основа на тази фактическа установеност, от правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на претендирания размер съдът е уважил направеното възражение от ответника и е приел, че заплатената сума е завишена с оглед на действителната фактическа и правна сложност на оспорването по административен ред и го е намалил до минималния такъв, определен по аналогия на положения труд и нормата на чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Установено е по делото, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт постановен в резултат на административната дейност, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 203 и сл. АПК върху ищеца лежи доказателствената тежест и той следва да установи наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. Доказана е реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на разпореждането, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Правната защита на ищеца, пред административния орган е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В производството пред този орган е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който договорената сума от 350 лева е заплатена от Курдов в брой при подписването му. Начинът на плащане изрично е уговорен от страните и е изпълнен. Изводът е, че в административното производство е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и същия има силата на разписка за заплащане на договорената сума. Доказан е направен разход в размер на 350 лева, който представлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения от съда, акт на администрацията. Въпреки това, съдът неправилно изхождайки от фактическата и правна сложност на производството по административен ред е приел, че заплатеният адвокатски хонорар от 350 лева не е обоснован и справедлив. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В случая е осъществена дължимата се правна защита от адвоката в административното производство, при което не може да се приеме, че договореният и заплатен адвокатски хонорар, който е и в минимален размер се явява прекомерен. Ето защо, като постановено при неправилно приложение на материалния закон решението следва да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него се постанови друго, с което Национален осигурителен институт бъде осъдена да заплати на А. Курдов още 250 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар отправено пред първоинстанционния съд. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева не е съобразено с определения минимум съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което на А. Курдов следва да се присъдят разноски в размер на общо 754 лева, от които за касационната инстанция сума в размер на 400 лева и в размер на 354 лева дължимо се за процесуално представителство пред първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение