Решение № 12481 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Енева и М. Иванов, подадена чрез адвокат Н. Илиева, срещу решение 178 от 03.06.2021 г., постановено по адм. дело 796/2020 г. от Административен съд Велико Търново. С него е отхвърлена жалба на касаторите с правно основание чл.256 АПК. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - Велико Търново да бъде задължена да изпълни задължението си по чл.45ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. Претендира се и присъждане на разноските, направени пред двете инстанции. Ответникът началникът на ОСЗ В.Търново в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила, както и да му присъди сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата като подадена от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Великотърновския административен съд е било образувано по жалба на С. Енева и М. Иванов срещу фактическо бездействие на Общинска служба по земеделие Велико Търново да изпълни законовото си задължение да изпрати мотивирано предложение чрез кмета на Община Велико Търново до Общински съвет Велико Търново за предоставяне на обезщетение по реда на чл.45ж, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. §27, ал.2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е направил подробен анализ и изследване на правото на обезщетение на наследниците за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, като е установил, че по отношение на нива, трета категория, с площ 2,8 дка, находяща се в землището на гр. Велико Търново, местност Дълга лъка, реституционните процедури са на етап отказ да бъде възстановено признатото право на собственост на наследниците на М. Eнчев в съществуващи (възстановими) стари реални граници, а по отношение на нива, VI категория, с площ 1,2 дка, находяща се в м. Османчова нива, в землището на [населено място] е на етап установяване на границите на имота. При това положение съдът е приел, че предвид етапа на който се намират производствата по двете преписки, все още не били налице основанията за прилагането на §27 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд, доколкото не била изпълнена нито една от предпоставките по §27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, със заявление вх. РД-12-02-159/09.10.2020 г. на ОСЗ Велико Търново, С. Енева и М. Иванов са поискали довършване на процедурата по възстановяване на правото на собственост на наследниците на М. Енчев върху нива, трета категория, с площ 2,8 дка, находяща се в землището на гр. Велико Търново, местност Дълга лъка, и нива, VI категория, с площ 1,2 дка, находяща се в м. Османчова нива, в землището на [населено място], като началникът на ОСЗ Велико Търново сезира по реда на чл.45ж ППЗСПЗЗ Общински съвет Велико Търново чрез кмета на Община Велико Търново с мотивирано искане. Искането е за обезщетение при условията на §27, ал.2, т.3 ПРЗ на ЗИД на ЗСПЗЗ с конкретен, посочен от заявителите имот с идентификатор 10447.34.35, находящ се в местност Картала, гр. Велико Търново, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване пасище, мера, земя по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, останала след приключване на земеделската реституция и предадена на Община Велико Търново за стопанисване и управление. Съгласно §27, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл.19, при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Според чл.45ж, ал.1 ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по §27, ал.2, т.1, 2 и 3 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници - решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на Общинската служба по земеделие или съдебно решение със скица-проект на имота, издадена от Общинската служба по земеделие или от Службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в Общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по §27, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. След извършване на подробен анализ и изследване на развилото се производство по двете административни преписки, касаещи реституционните права на наследниците на М. Енчев, осъществените от тях разпоредителни сделки с наследствените права и задължения, както и правото им на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху процесните земеделски земи, първоинстанционният съд е стигнал до правилното заключение, че в случая са налице две недовършени реституционни процедури по две отделни преписки, касаещи двата отделни имота. По първата преписка, касаеща нива, трета категория, с площ 2,8 дка, находяща се в землището на гр. Велико Търново, местност Дълга лъка, по силата на решение 1820В-1/30.05.2019 г. е налице отказ за възстановяване на признатото право на собственост и висящо производство по връщане на изплатеното обезщетение, постановено с решение 1820В/28.09.2000 г., в резултат на което наследниците на М. Eнчев са получили Удостоверение Серия А 0191175/01.11.2000 г. за притежаване на поименни компенсационни бонове на стойност 3 362 лева и са се разпоредили с тях в полза на Булимекс ЕООД, гр. Габрово. Изводът е, че реституционната процедура е на етап отказ да бъде възстановено признатото право на собственост на наследниците на М. Eнчев в съществуващи (възстановими) стари реални граници, което прави невъзможно осъществяването на реда по чл.45ж, ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ. По отношение на нива, VI категория, с площ 1,2 дка, находяща се в м. Османчова нива, в землището на [населено място] се установява, че преписката е на етап установяване на границите на имота, доколкото е приключило производството по възстановяване на получените 384 поименни компенсационни бонове, а с писмо РД-12-02-713-4/05.11.2019 г. на началника на ОСЗ Велико Търново на касаторите са дадени указания да изпълнят изискванията на чл.45е ППЗСПЗЗ за установяване на границите на имота. Правилно административният съд е приел, че по същество се касае до хипотезата на §27, ал.2, т.1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, но няма данни от страна на заявителите да са предприети действия по изпълнение на тези указания. В същото време в подаденото от тях заявление се твърди наличие на основанията по §27, т.2 и т.3 ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези данни обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд, че за административния орган не съществува задължение да изпълни процедурата по чл.45ж ППЗСПЗЗ, тъй като към момента на подаване на заявлението на 09.10.2020 г. не са били налице условията за представяне от ОСЗ на мотивирано искане, въз основа на което Общински съвет Велико Търново да се произнесе с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по §27, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. За да е налице бездействие на административен орган е необходимо в нормативен акт да е предвидено негово правомощие, което включва в себе си и задължение да извърши нещо. За да възникне задължение за действие, трябва да са възникнали предвидените в нормативния акт предпоставки. Бездействие възниква единствено в случаите, когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният орган не изпълни правомощието си. Правилно административният съд, след като от представения по делото Акт 5319/24.03.2021 г. е установил, че исканият като обезщетение от заявителите конкретен имот представлява частна държавна собственост, е отбелязал, че законодателят не е предвидил възможност правоимащите лица сами да избират и посочват земите, с които искат да бъдат обезщетени. Разпоредбата на чл.45ж, ал.1 ППЗСПЗЗ определя общинската служба по земеделие като органа, който при наличие на предпоставките по §27, ал.2 представя мотивирано искане до кмета на общината, в което следва да опише и конкретните имоти за обезщетяване на лицата с възстановено право на собственост върху земеделски земи, за които общинският съвет преценява наличието на предпоставките по §27, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. По смисъла на §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за целите на това обезщетително производство предоставените за обезщетение земи са земи от общинския поземлен фонд, какъвто имотът, посочен в заявлението на касаторите не е. С тези съображения обосновано Великотърновският административен съд е приел, че не са били изпълнени законовите изисквания за реализиране на процедура по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд, поради което за компетентния орган не е възникнал ангажимент за действие по представяне на мотивирано искане по реда на чл.45ж ППЗСПЗЗ. По тези съображения и по изложените от Административен съд Велико Търново мотиви, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответника Общинска служба по земеделие Велико Търново. От страна на ответника е отправено своевременно искане и е представен списък по чл.80 ГПК. Разноските са доказани чрез представения договор за правна защита и съдействие, приравнен на разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,