Решение № 10599 от 23.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2016 г.

Решение № 10599 от 23.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от "М. интертур" АД и "Уеб финанс холдинг" АД срещу решение № 43 от 05.05.2016 г. постановено по адм. дело № 237 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Ш. Касационният жалбоподател "М. интертур" АД, чрез процесуалните си представители, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Излага, че за да постанови решението си съдът е приел, че атакуваното решение на Общински съвет - Ш. попада в рамките на законовите му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). То обаче не представлява решение за разпореждане с недвижим имот, а касае потвърждаване на извършени от кмета на общината действия по подготовката, проведената конкурсна процедура и сключването на договор за продажба на общинско имущество. Не съществува нормативна уредба, която да го оправомощава за това. Посоченото, противно на приетото от първоинстанционния съд води до нищожност на обжалвания акт. Съдът не е обсъдил наведените доводи за нищожност на решението на Общински съвет - Ш., поради това, че с него са потвърдени действия на кмета на общината, обективирани в заповед, отменена с влязло в сила съдебно решение. Счита, че решението на Общински съвет - Ш. противоречи на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, на чл. 43 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ/Наредбата), на чл. 36, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Съдът не е коментирал възражението, че е нарушена процедурата по откриване на производството за приемане на оспореното общинско решение. Не споделя изводите, че не е налице основание за нищожност на акта на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Прави искане решението да бъде отменено и съдът да постанови решение по съществото на спора, с което да прогласи нищожността на решение № 1009 по протокол № 50 от 28.05.2015 г. на Общински съвет - Ш. Касационният жалбоподател "Уеб финанс холдинг" АД, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че неправилно е прието за неоснователно възражението, че Общински съвет - Ш. е иззел компетентността на кмета на общината, дадена му по силата на чл. 35, ал. 1 и ал. 6 от ЗОбС, тъй като той не е провел търг или конкурс за продажба на процесния имот, нито е определил купувач на имота. С решението Общински съвет - Ш. единствено е потвърдил вече сключения договор на 13.12.2006 г. между община Ш. и "Уеб финанс холдинг" АД за продажба на собствените към онзи момент идеални части от Хотелски комплекс - Ш. При постановяване на решението си съдът не е обсъдил влезлите в сила решения по адм. дело № 178/2006 г. и по адм. дело № 3/2009 г. на Окръжен съд - Ш., което води до необоснованост на решението. Съдът не е изследвал редица въпроси, касаещи процедурата по вземане на решението. Обжалваното решение на Общински съвет - Ш. е потвърдило действия на кмета, които са извършени без предхождащо решение на общинския съвет за продажба. Още повече заповедта на кмета за определяне на купувач е отменена с влязло в сила решение по адм. дело № 3/2009 г. Общинският съвет не притежава компетентност да потвърди действия на кмета извършени без основание. Това обуславя нищожност на решението. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и съдът да постанови решение по съществото на спора, с което да прогласи нищожността на решение № 1009 по протокол № 50 от 28.05.2015 г. на Общински съвет - Ш., в частта с която са потвърдени действията на кмета на община Ш. по продажба на Хотелски комплекс Ш. Ответникът - Общински съвет - Ш., чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са е процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, участвали в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С оспореното в настоящето производство решение АС - Ш. е отхвърлил жалбата на "М. интертур" АД срещу решение № 1009 по протокол № 50 от 28.05.2015 г. от заседание на Общински съвет - Ш., с искане да бъде обявена неговата нищожност. Производството по жалбата, в частта досежно искането за отмяна на акта като незаконосъобразен е било прекратено с влязло в сила определение. В хода на производството, съдът е допуснал присъединяване към оспорването на "Уеб финанс холдинг" АД. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че въз основа на докладна записка от кмета на община Ш. вх. № 61-02-132 от 20.04.2015 г. и допълнения към нея вх. № 61-02-149 от 18.05.2015 г. и на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА Общински съвет - Ш. е приел решение № 1009 по Протокол № 50 от 28.05.2015 г., с което по т. I е приел финансово-икономически анализ на хотелски комплекс "Ш." и с т. II е потвърдил извършените от кмета на община Ш. действия по подготовката, проведената конкурсна процедура и сключването на договор № 25-01-809 от 13.12.2006 г., с който община Ш. продава на "Уеб финанс холдинг" ЕАД (сега АД) притежаваните ид. ч. от хотелски комплекс "Ш.", находящ се на площад "О." в град Ш., с обща застроена площ от 4 806 кв. м., построен в поземлен имот, представляващ част от УПИ VIII в кв. 75а по плана на град Ш., масивна стоманенобетонова конструкция, въведен в експлоатация през 1989 г., включващ сграда на 8 етажа, с ИН 83510.660.508.1, със ЗП 1601 кв. м., сграда на един етаж с ИН 83510.660.508.2 със ЗП 240 кв. м. и сграда на два етажа с ИН 83510.660.508.3 със ЗП 2965 кв. м. От приложеното извлечение от Протокол № 50 от заседание на Общински съвет - Ш. от 28.05.2015 г. и присъствен лист на общинските съветници за това заседание, съдът е установил, че общият брой на общинските съветници е 41, като на това заседание са присъствали 37 и при гласуване на процесното решение 34 са гласували "за", 0 "против" и 0 "въздържали се". Посочил е, че с решение от 12.11.2013 г. постановено по адм. дело № 3/2009 г. по описа на Окръжен съд (ОС) - Ш., оставено в сила с решение № 11993 от 09.10.2014 г. постановено по адм. дело № 3090/2014 г. по описа на ВАС, е отменена заповед № РД-25-1777 от 12.12.2006 г. на кмета на община Ш., с която, след проведен конкурс за продажба на ид. ч. от Хотелски комплекс "Ш.", е определен "Финанс консултинг" ЕАД град С. за спечелил конкурса. С решение от 19.11.2007 г. постановено по адм. дело № 178/2006 г. по описа на ОС - Ш., оставено в сила с решение № 828 от 19.01.2009 г. по адм. дело № 2382/2008 г. по описа на ВАС, е отменено решение № 821 по Протокол № 42 от 26.10.2006 г. на Общински съвет - Ш., с което с т. 1 и т. 2 се допълва решение № 782 от 29.09.2006 г. на Общински съвет - Ш., като в т. 1 се добавя текста "Определя срок до 11.11.2006 г. за плащането на цената и сключването на окончателния предварителен договор, като сумата да бъде изплатена еднократно. Задължава кмета на Общината да развали с едностранно волеизявление сключения предварителен договор от 11.10.2006 г. при неспазване на което и да е условие" и се отменя т. 5 на решението, като вместо него се постановява: "Упълномощава кмета на община Ш. да извърши продажба чрез открит конкурс на 32.2 % от Хотелски комплекс "Ш." при минимална цена 1 850 000.00 лв.". С т. 3 се потвърждават действията на Кмета на общината по сключването на предварителен договор от 11.10.2006 г. между О. Ш. и "М. интертур" АД и съдържащите се в него клаузи. При така установеното съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен по материя, по място и по степен административен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на пороци на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта на закона, до степен, обосноваваща нищожност. Анализирал е влезлите в сила решения постановени по адм. дело № 3/2009 г. по описа на ОС - Ш. и по адм. дело № 178/2006 г. по описа на ОС - Ш. и е приел, че не е налице пряко противоречие на оспорения административен акт с посочените решения, което да е основание за нищожността му предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Посочил е, че предмет на решението по адм. дело № 3/2009 г. по описа на ОС - Ш. не е решение на общински съвет, а заповед на кмета на община Ш. и не е налице идентичност в основанието, предмета и страните, спрямо които съдебното решение има сила на присъдено нещо. С решението по адм. дело № 178/2006 г. по описа на ОС - Ш. е отменено решение № 821 по Протокол № 42 от 26.10.2006 г. на ОбС град Ш., тоест - касае се до административен акт, постановен от един и същ орган. Отмененото решение на общинския съвет обаче касае прекратяване на съсобственост между община Ш. и "М. интертур" АД, поради което не е налице пълна идентичност в предмета и страните. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че не са налице основания за обявяване нищожността на решение № 1009 по протокол № 50 от 28.05.2015 г. от заседание на Общински съвет - Ш. Както е посочено и в оспореното решение, с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА определена компетентността на общинския съвет да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Приетото от Общински съвет - Ш. решение касае приемане на финансов анализ и потвърждаване на действия по разпореждането за имот, в който община Ш. е собственик на идеални части. Общински съвет - Ш. е компетентен да се произнесе по управлението и разпореждането с имота, поради което оспореното решение, макар че не представлява пряко изразено от органа волеизявление за разпореждане с имота, като потвърждаващо такова решение, е взето от материално компетентния орган. От доказателствата по делото е безспорно, че общинският съвет формирал волята си в съответствие със законовите изисквания - чл. 27, ал. 2, 4 и 5 от ЗМСМА. Решението е взето в изискуемата от закона писмена форма, поради което не е нищожно на това основание. В хода на първоинстанционното производство не е установено наличието на допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, рефлектиращи върху материализираното в акта волеизявление по начин, водещ до липса на волеизявление, респективно до нищожност на акта. При издаването на решението не е допуснато и нарушение на материалния закон, което да обуслови нищожност на акта. Актът не е лишен от законово основание, нито е издаден при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, което евентуално би довело до неговата нищожност. Обстоятелството дали са били налице материалноправните предпоставки за вземане на посоченото решение е въпрос касаеш законосъобразността на акта. Твърденията за липса на правна уредба, която да дава право на общинския съвет да потвърждава действията на кмета, както и за противоречие на решението с разпоредби от НРПУРОИ и ЗОбС са относими при осъществяване на контрол за правилно приложение на материалния закон, а не като основания обуславящи нищожност на акта. Безспорно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК определя като нищожен административен акт, който е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Това е следствие от силата на присъдено нещо на съдебния акт и неговия стабилитет. С разпоредбата е регламентирано изискване административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. Посочената разпоредба може да намери приложение само ако въпросът е пререшен по същество в противоречие с влязлото в сила решение, какъвто настоящият случай не е. Обективните предели на силата на присъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения по адм. дело № 3/2009 г. и по адм. дело № 178/2006 г. по описа на ОС - Ш. не разпростират действието си към предмета на настоящия спор, а в същото време мотивите на съдебните актове не се ползват от сила на присъдено нещо. Ето защо АС - Ш. правилно е приел, че не е налице пряко противоречие на оспорения административен акт с посочените съдебни решения, което да е основание за обявяване на неговата нищожност. Предвид посоченото настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е обосновано е приел че решението, предмет на оспорване, не е нищожен административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. Същата е своевременно направена и доказана, поради което и на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 500, 00 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,