Решение № 163 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2013 г.

Решение № 163 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП, против решение № 1719/24.10.2012 г., постановено по адм. д. № 2294/2011 г., по описа на Административен съд, гр. Бургас /АС/. в частта с която частично е отменен РА № 1100607/08.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-327/27.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас, относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04, 05, 06, 08, 10, и 11 от 2008 г.; м. 01, 02, 10, 12 от 2009 г. и м. 01, 03, 05, 06, и 11 от 2010 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че са опровергани фактическите констатации в РА и че е налице реална доставка на стоки, като се е позовал на заключенията на приетата по делото експертиза и представени доказателства. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - "Ретроуют Аксага" ЕООД със седалище в гр. Ямбол, чрез пълномощника си адв. Пейчев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 1100607/08.07.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-327/27.09.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас, относно отказано на "Ретроуют Аксага" ЕООД, право на данъчен кредит в общ размер 39 405.19 лв., ведно с прилежащите лихви от 6601.58 лв. по фактури издадени от "Фурнир" АД, "Севилес" ЕООД, "Прогресинг ЛТД" ЕООД и "Алфа Прогрес" ЕООД. С решението в обжалваната част, съдът частично е отменил РА № 1100607/08.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-327/27.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас, в частта му за определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04, 05, 06, 08, 10, и 11 от 2008 г.; м. 01, 02, 10, 12 от 2009 г. и м. 01, 03, 05, 06, и 11 от 2010 г. В останалата част ревизионният акт е потвърден и поради липса на касационна жалба, решението в тази си част не е предмет на настоящото касационно производство. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По отношение на доставчика "Севилес" ЕООД, АС Бургас е анализирал всички представени доказателства по делото и е достигнал до извод, че по спорните 18 броя фактури издадени от това дружество с предмет дървен материал е извършена реална доставка. Първоинстанционият съд е приел, че с оглед на естеството на процесните доставки - доставка на стока дървен материал, в хода на ревизионното производство жалбоподателят и прекият му доставчик са представили достатъчно доказателства, от които може да се установи наличието на реалност на доставките. Процесният дървен материал е надлежно заприходен и изписан от доставчика, приложени са превозни билети, установено е чрез извършена съдебно-счетоводна експертиза, че доставчикът по същото време е разполагал с достатъчно количество широколистен дървен материал, за да може да извърши тези доставки. В тази връзка и с оглед на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки на дървен материал са реално изпълнени и е отменил РА в тази му част. След подробен анализ на всички представени доказателства в хода на административното и съдебно производство, административният съд е достигнал до извод за реалност на доставките на услуги и от другите двама доставчици - "Алфа Прогрес" ЕООД и "Прогресинг ЛТД". АС Бургас е изложил мотиви, че от събраните материали по делото, а именно - издадени фактури, приемно-предавателни протоколи, заключението на ССЕ и предвид вида на услугите - СМР, органите на приходната администрация са достигнали до погрешни изводи относно липса на доставка и неправилно са отказали правото на данъчен кредит на жалбоподателят. С оглед на тези констатации, първоинстанционният съд е отменил РА и в тази му част. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е изложил подробни мотиви досежно установените правно релевантни факти, които се възприемат от настоящият състав и не следва да бъдат повтаряни. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение смята, че АС Бургас правилно е отменил РА по отношение на отказано право на данъчен кредит в размер на 17 012, 05 лв. по фактурите издадени от "Севилес" ЕООД. Видно от мотивите на обжалваното решение, административният съд е обсъдил всички представени доказателства и въз основа на съвкупна преценка е установил, че жалбоподателят е изпълнил необходимите реквизити за да реализира правото си на приспадане на данъчен кредит. В хода на административното и съдебно производство са представени 18 броя фактури издадени от "Севилес" ЕООД с предмет на доставката дървен материал - топола, бук (окрайчен, неокрайчен, парен), дъски и др. При насрещна проверка на доставчика са представени всички изискани документи - копия от процесните фактури, копия от дневници за покупки и продажби, копия от превозни билети и приложения към тях. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която правилно е кредитирана от съда. В своето заключение, вещото лице е посочило, че плащането по всички фактури е извършено по банков път, в счетоводството на доставчика и на ревизираното лице всички фактури са осчетоводени по съответните счетоводни сметки в съответствие с законоустановените счетоводни стандарти по Закона за счетоводството. По отношение на транспорта са представени транспортни билети и приложения към тях, видно от които доставката на процесните стоки е изпълнена от ЕТ "Ушам - Хюсеин Хюсеин", като собственикът на дяловете на "Севилес" ЕООД и предприятието ЕТ "Ушам - Хюсеин Хюсеин" са едно и също лице и е посочено, че цената на спорните доставки е с включен транспорт. Върховен административен съд, в състав на Осмо отделение смята, че АС Бургас е обсъдил всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилен извод относно реалността на доставките по спорните фактури издадени от "Севилес" ЕООД. Правилно е посочено, че с оглед на естеството на процесните доставки, в хода на административното и съдебно производство, жалбоподателят е представил нужните доказателства, от които може да се направи обоснован извод относно реалността на спорните доставки. Обосновано на доказателствата АС Бургас е приел, че процесните фактури отговарят на изискванията на закона, отразени са в съответните отчетни регистри по чл. 123 от ЗДДС и са включени в справката декларация за съответния период. При тези обстоятелства и въз основа на приетото заключение по СЧЕ, видно от което стоките са проследени при предходни доставчици и са реализирани в последствие от ДЗЛ, правото на данъчен кредит не следва да бъде отказан на ревизираното лице. Неоснователни са доводите изложени от касатора, че не може да бъде установена връзка между фактурите издадени от "Севилес" ЕООД и "Ретроуют Аксага" ЕООД. Видно от извършената СЧЕ, вещото лице е посочило, че "Севилес" ЕООД е разполагало с процесните стоки като са проследени и предходните негови доставчици - "Пиринец" ЕООД, "Симко-97" ЕООД и ДЛС Котел. В заключението си експерта е проследил и направил подробен анализ на всички стоки (дървен материал) по периоди и по вид като е приел, че същият е имал достатъчно количество за да изпълни последваща доставка към "Ретроуют Аксага" ЕООД. От заключението на вещото лице се установява, че при доставчика "Севилес " ЕООД е заприходен дървения материал по фактурите на доставчиците му. Обработката е извършена от ЕТ "Уашаам-Хасан Хюсеин". Продукцията е изписвана при реализацията по фактурите на клиенти, като е водена само синтетична отчетност. Доводите относно невъзможността доставената технологична дървесина да бъде преработена в друг дървен материал също са неоснователни и се опровергават от заключението на вещото лице, правилно кредитирано от съда. Независимо, че доставчикът не води аналитична счетоводна отчетност по сметки 302 и 303, от извършената експертиза може непротиворечиво да се установи, че "Севилес" ЕООД е разполагало с достатъчно количество дървен материал. При доставката от предходните доставки стоката е описана по своя вид - топола, бук и др., а при пряката доставка дървесината е описана според използваните в лесовъдната практика сортименти-технологична дървесина, ОДП, трупи за бичене, шперплат и др. според груповата им принадлежност-иглолистна или широколистна дървесина. Това обстоятелство както правилно е приел АС не налага на извода за доставки на различни видове дървесина, като в тази насока правилно съдът се е позовал на заключението на СИЕ, досежно направения количествен анализ на стоката, след съпоставка на количествената дървесина по фактури за доставка на дървен материал и фактури за продажба. При изготвяне на тази съпоставка са включени освен доставките към ревизираното дружество и фактурите издадени на други клиенти. В счетоводството на ревизираното лице изписването на материалите от счетоводната сметка и след влагането им в производството е отразено по дебита на сметка 601 - разходи за материали и кредита на сметка 302 - материали. Настоящият състав смята, че АС Бургас правилно се е позовал на разпоредбите на Директива 2006/112 като е посочил, че предвидените в Директивата процесуални и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит са спазени. В тази връзка следва да се посочи, че идентичен случай е казусът по съединените дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Първоинстанционният съд основателно се е позовал на практиката на СЕС, приемайки, че в настоящия случай данъчният орган не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко, че са налице такива обстоятелства, според които да може да се изключи възможността жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама, което от своя страна да обоснове законосъобразност на отказа за признаване право на данъчен кредит. По отношение на останалите двама доставчици - "Алфа прогрес" ЕООД и "Прогресинг ЛТД" и фактурираните от тях строително-монтажни работи (СМР), настоящият състав смята, че АС Бургас основателно е отменил РА в тази му част. Във връзка с доказването на реалността на тези доставки на услуги са представени достатъчно доказателства, от които да може да се направи обоснован извод относно реалността на извършените дейности. Представени са фактури отговарящи на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, същите са отразени в съответните счетоводни регистри, включени са в справката декларация, приет са договори от 01.09.2009 г. и 21.12.2009 г. за извършване на СМР - подробно конкретизирани, с посочена обща стойност без ДДС, както и мястото на извършването им- производствени помещения находящи се в гр. Ямбол. Изработката според договора следва да бъде извършена с материали на възложителя. Към всяка от процесните фактури са приети и приемно-предавателни протоколи, видно от които се доказва реалността на доставката. Плащането е в брой, предвид счетоводните справки извършени от вещото лице и отразени в приетата ССЕ, поради което е неоснователен довода на касатора в тази насока. Настоящият състав на ВАС, смята че изводите до които е достигнал съда са правилни и законосъобразни и решението следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите изложени от ДД "ОДОП" за липса на кадрова обезпеченост на доставката като в тази насока отново може да бъде посочена практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 съгласно която правото на данъчен кредит не може да бъде отказано освен при обективни данни, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама. В конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици, поради окето и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази си част. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че решението в обжалваната част е правилно постановено, като не се установиха сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. При този изход на спора и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, касаторът следва да заплати сумата от 1500 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение