Решение № 14854 от 07.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2009 г.

Решение № 14854 от 07.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК вр. с чл. 121 ЗДСл. Образувано е по жалба на Радослав Петров Радославов от гр. Перник срещу Заповед № РД-15-40/04.02.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта, изразяващи се в непосочване в същата на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от негова страна. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата длъжност, както и да му присъди направените деловодни разноски. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: От приетата по делото административна преписка се установява, че със Заповед № РД-15-40/04.02.2009 г. министърът на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение с Радослав Радославов, който заемал длъжността "директор" на Областна дирекция "Земеделие" Перник към Главна дирекция "Земеделие при Министерство на земеделието и храните (МЗХ) на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, в която като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено - обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Заповедта е връчена на Радославов на 05.02.2009 г., а жалбата му срещу нея е постъпила в административния орган на 17.02.2009 г. От приложеното по делото щатно разписание на МЗХ, утвърдено със Заповед № РД-09-27/13.012009 г. и приложената длъжностна характеристика за длъжността заемана от жалбодателя, се установява, че орган по назначението, респ. по прекратяване на служебното правоотношение е министърът на земеделието и храните. Видно от приложеното с жалбата заверено копие от служебна книжка на жалбодателя, същият е заемал длъжността, за която е прекратено служебното му правоотношение от 21.07.2003 г., а видно от приложените атестационни формуляри за периода от назначаването му до прекратяване на служебното му правоотношение при извършените ежегодни атестирания жалбодателят е получил оценка 3 - изпълнението отговаря напълно на изискванията" по чл. 23, т. 3 НУРАСДА, включително и за периода, непосредствено предхождащ издаването на процесната заповед - 01.12.2007 г. - 30.11.2008 г. В хода на производството съдът, съгласно задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК е указал на ответника, че следва да представи доказателства за наличието на фактическите основания, посочени в заповедта като основание за издаването й, а именно въз основа на какви обстоятелства е прието, че жалбодателят е в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, но в дадения от съда срок такива не са представени. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, но не е спазена изискуемата се от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, какъвто е и конкретния случай органът е длъжен да посочи и фактическите обстоятелства, обуславящи фактическата невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В оспорената заповед такива не са посочени. В хипотезата на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на това правно основание следва да са налице следните предпоставки: 1). Да е създадена нова фактическа обстановка; 2). Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3). Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. В хода на производството не са събрани и доказателства, които да установяват наличието на такава обективна невъзможност, при което настоящият състав счита, че заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна. е издадена и в нарушение на материалния закон и неговата цел. При този изход на делото МЗХ следва да бъде осъдено да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Жалбата в частта й, относно искането за възстановяване на заеманата длъжност следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството в тази му част следва да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 122 ЗДСл възстановяването на работа е обвързано с поведението на държавния служител след влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването - явяването му в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. Следователно възстановяването на държавния служител на заеманата от него длъжност е свързано с осъществяване на визираните в текста две предпоставки: отмяна на акта и действие на служителя, с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. От изложеното следва, че възстановяването на заеманата длъжност следва по силата на закона при отмяна на акта и е в зависимост от последващия действия на държавния служител, които не могат да бъдат обективирани в хода на производството по отмяната на акта. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение