Решение № 9499 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано по касационна жалба на Главния архитект на Столична община район Лозенец /СО район Лозенец/, чрез процесуалния му представител адв. Петрова, срещу решение 1605 от 11.03.2022г. по адм.д. 7850/2021г. на Административен съд София град, с което по жалба на Имар - Р ООД и ЕТ Р. Дошев и двете със седалище гр. Плевен е отменено писмо рег. РЛЦ20 ТД26 2247/6 от 30.06.2021г. на Главния архитект на СО район Лозенец, обективиращо отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за обект Многофамилна жилищна сграда с офис, магазин, подземни гаражи и ограда с дължина от 58,34м., намираща се в ПИ идентификатор 68134.900.878 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, УПИ I 303, кв. 242Б, м. Лозенец I част, по плана на гр. София, с административен адрес [улица]. С решението административната преписка е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, тъй като посочва, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по чл. 214 ЗУТ във връзка с чл. 21 АПК, а представлява указание за отстраняване на нередовности в проекта. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че действително в случая не е налице хипотезата по чл. 148 ал. 16 ЗУТ, която е била обявена за противоконституционна, тъй като е налице приложена регулация по отношение на една от улиците, с която граничи имота, за който е представен за одобрение инвестиционния проект. Навежда съображения, че съдът не е разбрал и е игнорирал основанията за отказа за съгласуване, който е всъщност несъответствие с чл. 14 ал. 5 ЗУТ, а именно несъвпадането на регулационните с кадастралните граници на имота, за което несъответствие твърди, че безспорно е потвърдено от събраните по делото доказателства. В тази връзка твърди, че е невъзможно установяването дали се надвишава допустимият коефициент за интензивност на застрояването. Твърди и неправилност на извода на съда, че тези основания за отказ не се отнасят за одобряване на инвестиционния проект, а се отнасят за прилагане на плана за улична регулация. Твърди и допуснати намалени отстояния с проекта между най близките точки на новопредвидената сграда и намиращата се в имот през [улица], което е било потвърдено и от приетата по делото СТЕ - повторна. Посочва и че са неверни изводите на съда, че визата за проектиране не съответства на одобрение ПУП и не е извадка от същия по чл. 140 ал. 2 ЗУТ. Навежда съображения и за необоснованост на извода на съда, че с отказания за одобрение проект е спазено изискването за допустим коефициент на интензивност на застрояване, като навежда съображения, че същия е надвишена нормата за разгърната застроена площ на строежа, като твърди, че неправилно съдът се е позовал на приетата по делото съдебно техническа експертиза от вещо лице със специалност архитект, което не е със съответна такава, а не е назначил вещо лице - геодезист. Иска оспореното решение да бъде обезсилено и производството прекратено, алтернативно иска да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответниците Имар - Р ООД и ЕТ Р. Дошев, чрез процесуалните си представители адв. Петкова и адв. Толедо, с писмено становище и в открито зъседание, твърдят правилност на атакуваното решение и неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел на първо място, че оспореното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла и на ЗУТ и на АПК, който подлежи на съдебен контрол, съответно е приел жалбата за допустима. Приел е, че оспореният акт отговаря на изискванията за форма, както и че е мотивиран и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, които е приел като очертани в четири групи. Посочил е и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като е осигурено и не е нарушено правото на адресите на акта за участие в административното производство, както и фактът, че не е спазен 14 дневния срок за произнасяне на административния орган е посочил, че нене нарушение, тъй като този срок не е преклузивен. Приел е обаче, че отказът за одобряване на инвестиционните проекти е постановен в противоречие със закона, тъй като от събраните в хода на производството доказателства, включително приетите две съдебни експертизи по делото първоначална и повторна, които са с еднопосочни заключения, е установено, че с представения за одобрение проект не са допуснати намалени отстояния между новопроектираната сграда в УПИ I 303, кв. 242б и съществуващите сгради в УПИ XII и УПИ XV 562, кв. 242а, съответно през улиците Златен рог и [улица]. Приел е и че не се установява второто посочено основание за отказ, а именно, че по отношение на УПИ I 303 не е приложена уличната регулация, тъй като такова изискване в закона няма. Посочил е, че с изменение на ЗУТ ДВ бр. 16/2021г. като условие за издаване на разрешение за строеж е било предвидено изискването за приложен регулационен план, включително в частта му за уличната регулация, свързваща обекта с улична или пътна мрежа. Посочил е обаче, че за УПИ с лице на повече от една улица, какъвто е настоящият случай е достатъчно уличната регулация да е била приложена по улицата, по която ще осъществява достъп. Посочил е, че тази разпоредба се отнася от една страна само за издаване на разрешение за строеж, а от друга, че с решение 17 от 2021г., обявено в ДВ бр. 94/2021г. на Конституционния съд тази норма е обявена за противоконституционна, поради и което тя не може да бъде основание за отказ за одобряване на инвестиционния проект. Най накрая е приел, че не е налице и последното посочено основание за отказ, а именно надвишаване с проекта на предвидения за зоната коефициент на интензивност на застрояване, като се е позовал на приетата по делото повторна съдебно техническа експертиза. Посочил е, че съобразявайки площта на УПИ I 303, която е приел, че е 630 кв.м. и при определен за зоната максимално допустим Кинт 2,5, предвидената по проекта РЗП от 1572,02 кв.м. достига коефициент на интензивност на застрояване от 2,495, съответно не надвишава допустимия за зоната. Относно площта на имота съдът е кредитирал тази по документа за собственост и приетата от вещите лица 630 кв.м., като е посочил, че тя съответства на площта по кадастралния и регулационния план от 1999г., а разминаването с площта посочена в кадастралната карта, която е 636 кв.м. е в рамките на допустимата грешка. Посочил е и че площта, посочена в комбинирана скица на Мапекс АД и в справка на ГИС - София, която е посочена на 625 кв.м. е получена след оцифряване на графичния материал на регулационния план. Решението е правилно, но по различни от изложените в него мотиви. На първо място неоснователно е възражението за недопустимост на оспореното решение като постановено по жалба срещу писмо, което няма характеристиките на индивидуален административен акт. Правилно съдът е приел, че същото съдържа властническо волеизявление на административен орган, с което се засягат правата на адресата. Това дали едни акт има характеристики на индивидуален административен акт или не се определя не от неговото наименование, а от съдържанието му. В настоящия случай в писмото се съдържа волеизявление с посочени причини за пречките да се съгласува внесеният инвестиционен проект, което по своята същност обективира отказ за съгласуването и одобряването му. С волеизявлението не са дадени указания за отстраняване на нередовности в представената проектна документация, а напротив посочени са пречки за съгласуването. Съгласно чл. 146 ЗУТ Отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. Възложителят се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс за отказа да се одобри инвестиционен проект. Отказът може да бъде обжалван в 14-дневен срок от съобщението за издаването му. В случая в оспореното писмо са посочени мотиви за отказ/пречка за съгласуване, съответно е налице годен за оспорване акт, който по силата на цитираната изрична разпоредба подлежи на съдебен контрол. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорения отказ не са допуснати нарушения на формата на административния акт, както и че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неправилен е извода, че оспореното писмо, обективиращо отказ, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Напротив видно от съдържанието на същото то съдържа някакви фактически основания, но не съдържа правни основания за отказа. Предвид цитираната по горе норма на чл. 146 ЗУТ, според която отказът за одобряване на проект се прави само по законосъобразност, то същият следва да съдържа и правните основания а именно конкретно посочване на правни норми, на които не отговаря проекта, обосноваващи отказ. Липсата на посочени правни основания е на първо място нарушение в изискванията за форма и мотивираност на акта, а на второ място представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като препятства адресата на същия да разбере на какво законово основание е отказано съгласуването на проекта, съответно се отразява на възможността му да организира защитата си. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените именно поради това, че се отразява на правото на защита на страната. Следва да се посочи и че допуснатото нарушение препятства и съдът да осъществи преценката на законосъобразността на акта, като и страната и съдът са поставени в положения да гадаят основанията на отказа. Посочените в касационната жалба основания за отказ не следва да бъдат обсъждани, тъй като в съдебно административното производство предмет на контрола за законосъобразност е издаденият административен акт с посочените в него правни и фактически основания, като е недопустимо чак в касационното производство да бъдат навеждани такива, с които да се допълва административният акт. Само на това основание оспореното писмо с обективирания в него отказ е подлежало на отмяна. Въпреки гореизложеното първоинстанционният съд е приел и материална незаконосъобразност на оспорения отказ. Правилен в тази връзка е извода на съда, както и потвърждаващото волеизявление на административния орган в касационната жалба, че не е налице основание за отказа касаещо липсата на хипотезата по чл. 148 ал. 16 ЗУТ, която е била обявена за противоконституционна, тъй като е налице приложена регулация по отношение на една от улиците, с която граничи имота, за който е представен за одобрение инвестиционния проект. Според посочената разпоредба Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа, като в случая и в касационната жалба се потвърждава, че е приложима втората хипотеза, тъй като имота граничи с две улици и регулацията по едната е приложена. Неправилно в оспореното писмо е посочено и че регулацията по втората улица, с която граничи имота [улица]не е приложена, тъй като по представена комбинирана скица неясно коя в акта не е посочена за коя скица става въпрос уличната регулационна граница на имота не съвпада с границите на поземления имот и за частта от имота, която попада в улица няма данни да е придобил статут на публична общинска собственост, т.е. уличната регулация за УПИ I 303 не е приложена. Най напред това посочено фактическо основания касае разпоредбата обявена за противоконституционна, съответно е неприложима като изискване. На второ място дори и да се приеме нормата за приложима в случая е налице втората хипотеза, а именно приложена регулация към едната улица, съответно не е налице основанието за отказ. Най накрая обаче следва да се посочи, че от доказателствата по делото и в частност приложена към проекта комбинирана скица на Геокад /стр. 27 от делото/ се установява, че регулацията за УПИ I 303 е оцифрена в съответствие с § 22 ал. 2 от ЗР на ЗУТ /отм./, според която при създаване на цифров вид на подробен устройствен план от графичен план, ако регулационната линия съвпада с кадастралната граница, местоположението на регулационната линия в цифров вид съвпада с местоположението на кадастралната граница в цифров вид. Т.е. и предвид разпоредбата на § 22 ЗР на ЗУТ, която разписва условията, при които регулационният план се смята приложен, то в случая е налице удостоверяване за приложението на същия в съответствие с § 22 ал. 2 ЗУТ. Следва да се посочи и че същото се установява и от внесения с проекта комплексен доклад за оценка на съответствието, според който оцифрените регулационни граници на УПИ се различават от материализираните кадастрални граници по кадастралната карта в рамките на необходимата точност. Съгласно представената скица от кадастрална карта имотът е с площ 636 кв.м., а според регулационните скици същият е 630 кв.м., като установената разлика е в рамките на допустимата грешка, която не се отразява на приложението на регулационния план, какъвто извод правят и вещите лица по приетите по делото съдебно технически експертизи. Във връзка с изложените по горе съображения и от доказателствата по делото, включително представените комбинирани скици се установява, че регулационният план за целия УПИ е приложен и същият е оцифрен при условията на § 22 ал. 2 ЗУТ. От представената допълнителна скица от административния орган, която е създадена с цел обосноваване на тезата на органа в съдебното производство и изработена от лице правоспособно по кадастъра, не следва да се кредитира, тъй като в тази скица от лице, правоспособно по кадастъра е дадено заключение в скицата, че УПИ е с по малка площ от площта, която е по документ за собственост и по малка от площта по оригиналните скици, издадени от административния орган, а именно регулационните скици, издадени от отдел Кадастър, регулация и устройство на територията на СО район Лозенец. Не следва да се кредитират и възраженията в касационната жалба, които по съществото си имат за цел допълване на основанията, посочени в оспорения отказ, които както се посочи и по горе не са налични. Правилен е и извода на съда, че не се установява посоченото основание за отказ, а именно допуснати намалени отстояния, който извод е базиран на всички събрани в хода на производството доказателства, включително и на двете приети по делото съдебно технически експертизи, изготвени от вещи лица със съответна компетентност. Във връзка с изложеното е правилен извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения отказ, включително по допълнените в това решение съображения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответниците по касация за присъждане на разноски и доказано следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение