Решение № 10792 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2019 г.

Решение № 10792 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по молба на З. Рангелова от [населено място]с искане за отмяна на влязло в сила решение № 301 от 09.01.2019 г., постановено по адм. д. № 9505 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд. Твръди, че между същите страни и на същото основание е влязло в сила друго съдебно решение - № 3648 от 19.03.2010 г. по адм. д № 6692/2009 г. по описа на Върховен административен съд, на което решение № 301/09.01.2019 г. по адм. д. № 9505 противоречи. Желае отмяна на решение № 301 от 09.01.2019 г., постановено по адм. д. № 9505 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд. Ответникът по искането за отмяна кмет на община Монтана в писмено становище оспорва основателността на искането. Искането за отмяна на осн. чл. 239, т. 4 АПК е подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК от надлежна страна и е допустимо за разглеждане по същество, но е неоснователно. С решение № 3648 от 19.03.2010 г. по адм. д № 6692/2009 г. по описа на Върховен административен съд е отменил Заповед № 3116/17.11.2008 г. на кмета на община Монтана, издадена на осн. чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, с която е било прекратено наемно правоотношение с молителката Рангелова за процесния имот - общинска собственост. С решение № 301 от 09.01.2019 г. по адм. д. № 9505/2017 г. е оставено в сила решение № 309/24.07.2017 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на същата за обяваване нищожност на заповед Заповед № 601 от 20.04.2012 г., издадена от кмета на Община Монтана. с която е прекратено наемно правоотношение с жалбоподателката Рангелова, наемателка на общинския имо. Съдът е приел, че Рангелова е била настанена в жилище в [населено място], [адрес] съгласно Заповед № 20 от 13.05.1985 г. и въз основа на Договор за наем от 01.06.1985 г. Със Заповед № 3116 от 17.11.2008 г. на кмета на Община Монтана били прекратени наемните правоотношения, но тази заповед била отменена с Решение № 3648 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6692 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на искането за обявяване нищожността на Заповед № 601 от 20.04.2012 г., издадена от кмета на Община Монтана. Изложил мотиви, че тя е издадена от компетентен орган в пределите на неговата териториална и материална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗОбС и с целта на закона. Прието е от съда също така, че заповедта е издадена въз основа на проявил се фактически състав - жилището е в отчуждена къща, която няма траен градоустройствен статут и по плана на града се предвижда изграждане на улица и паркинг, като предстои премахване на сградата, предвид което актът е фактически и правно мотивиран, издаден в съответствие с материалноправните разпоредби – чл. 46, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 46, ал. 2 и ал. 3 ЗОбС, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона. Намерил е неоснователни и доводите на Рангелова, че Заповед № 601 от 20.04.2012 г. е нищожна поради издаването й в противоречие с влязло в сила Решение № 3648 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6692 по описа на Върховния административен съд за 2009 г., доколкото с отменената с това решение Заповед № 3116 от 17.11.2008 г. на кмета на Община Монтана наемните правоотношения с настоящата касационна жалбоподателка били прекратени поради изтичане срока за настаняване (чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС), каквото основание не се съдържа в спорната заповед. В тази връзка съдът съобразил, че тя е издадена при друга фактическа обстановка и на друго правно основание - чл. 46, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 ЗОбС. По тези причини направил извод, че не е издадена в противоречие с влязло в сила решение на Върховния административен съд и разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК не може да намери приложение. Като се основал на съдебната практика, която е наложила, че съществени пороци, водещи до нищожност на акта са издаването му от некомпетентен орган, невъзможен предмет, пълна липса на основание за издаването му или съществено нарушение на предвидената форма, съдът посочил, че в случая не се установяват нарушения на изискванията за законност на акта, чиято същност и тежест биха могли да доведат до нищожност на заповедта. По тези съображения отхвърлил жалбата и осъдил Рангелова да заплати на Община Монтана разноски в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касационната инстнация е споделила изцяло правните изводи на първоинстнационния съд и е оставила в сила решението на АС - Монтана по адмд. № 230/2017 г. Съдът е изложил подробни мотиви по основния наведен пред касационната инстнация довод за нищожност на заповедта от 2012 г., поради противоречието й с решение № 3648 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6692 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. Основният довод, релевиран в касационната жалба е бил за неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с чл. 177, ал. 2 АПК. Същият е намерен за неоснователен и Заповед № 601 от 20.04.2012 г. не е приета за нищожна на посоченото основание - липсва противоречие с влязло в сила Решение № 3648 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6692 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. Изложените са подробни съображения, че с отменената Заповед № 3116 от 17.11.2008 г. на кмета на Община Монтана наемните правоотношения с настоящата касационна жалбоподателка били прекратени поради изтичане срока за настаняване (чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС), каквото основание не се съдържа в заповедта от 2012 г., т. е. тя е издадена при друга фактическа обстановка и на друго правно основание - чл. 46, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 ЗОбС, поради което неприложима в случая е разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Настоящият петчленен състав намира, че не са налице основания по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на решение № 301/2019 г. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като заповед № 601/20.04.2012 г. е издадена от кмета на община Монтана и има за адресат З. Рангелова, т. е налице е идентичност на страните, но не е налице същото основание за издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Заповедта от 2012 г. е издадена в рамките на друго материално административно правотношение и има друго законово основание, което е различно от това, посочено в заповед № 3116/17.11.2008 г. на кмета на община Монтана, издадена на осн. чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС. Всички въпроси свързани с валидността на заповед № 601/20.04.2012 г., като издадена в противоречие с решение № 3648 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6692 по описа на Върховния административен съд за 2009 г., са били обсъдени подробно и изчерпателно в решение № № 301 от 09.01.2019 г., постановено по адм. д. № 9505 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд. Те се споделят от настоящата инстанция. Поради различния предмет на съдебното производство по адм. д. № 6692/2009 г и адм. д № 9505/2017 г., двете дела по описа на ВАС, не е налице основание по чл. 239, т. 4 за отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо, Върховният административен съд