Решение № 15830 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2018 г.

Решение № 15830 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на С. П. от [населено място], [област], против Решение № 156 от 31.01.2018 г. по адм. дело № 969/2017 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 97/23.11.2017 г., издадена от младши автоконтрольор от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Благоевград. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи на касатора са, че съдът неправилно игнорирал обстоятелството, че жалбоподателят не е управител или собственик на дружеството, чиято собственост е МПС, управлявано от него без винетен стикер, нито е работник или служител на същото дружество, както и доводи за незаконосъобразност на наложената ПАМ, тъй като спирането от движение на МПС обезмисля плащането на винетен стикер за спряно от движение МПС. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен от настоящата инстанция по същество, като се отмени обжалваната заповед. Ответникът – младши автоконтрольор от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Благоевград, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба по съображения, че съдът не съобразил обстоятелството, че наложената принудителна административна мярка е следвало да бъде за срок от 1 месец. Предлага решението да бъде отменено в посочената част, като се измени издадената заповед относно срока на наложената ПАМ - временно спиране от движение на МПС до 1 месец. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената пред Административен съд (АС) – Благоевград Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 97/23.11.2017 г., издадена от младши автоконтрольор от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Благоевград, на основание чл. 171, т. 2, б. "ж" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на С. П. е наложена принудителна административна мярка "Временно спиране от движение на пътно превозно средство" до заплащане на валидна винетна такса. Като фактическо основание за издаване на заповедта, административния орган е посочил, че при извършена проверка на 23.11.2017 г., в 15. 35 часа, на ПП-1 Е-79, км. 368, в посока от гр. Благоевград към гр. Симитли, С. П. е управлявал лек автомобил, марка "БМВ" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Распери" ЕООД, без да има заплатена валидна винетна такса за движение по републиканските пътища, определена в Закона за пътищата, с което е нарушил чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. С обжалваното решение, Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбата на С. П. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 97/23.11.2017 г., издадена от младши автоконтрольор от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Благоевград. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при наличие на материално-правните предпоставки за налагането на ПАМ и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че при извършена проверка на 23.11.2017 г., в 15. 35 часа, на ПП-1 Е-79, км. 368, в посока от гр. Благоевград към гр. Симитли, С. П. управлява лек автомобил, марка "БМВ" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Распери" ЕООД, без да има заплатена валидна винетна такса за движение на автомобила по републиканските пътища, определена в Закона за пътищата. По делото са приложени Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 197342/23.11.2017 г., свидетелство за регистрация на МПС марка "БМВ" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Распери" ЕООД, заповед на директора на ОД на МВР – Благоевград за определяне на компетентен орган за налагане на ПАМ, справка за нарушител/водач. По смисъла на чл. 171, ал. 2 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. С оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "ж" от ЗДвП, която е преустановителна ПАМ. Тя се прилага в изрично и изчерпателно изброени хипотези, като една от тях е по чл. 171, т. 2, буква "ж", когато не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Според определението на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, винетната такса е такса за ползване на пътната инфраструктура и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканките пътища. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от Закона за пътищата, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Легалната дефиниция на "ползвател на ППС" е в § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях, и това е всяко лице, което е различно от собственика и фактически ползва превозното средство. След като задължението за заплащане на винетна такса е за собственика или ползвателя на превозното средство, то адресат на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 може да – собственика или ползвателя на превозното средство. Видно от съставения АУАН № 197342/23.11.2017 г., при проверката безспорно е установено обстоятелството, че МПС марка "БМВ" с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на "Распери" ЕООД, а на 23.11.2017 г. жалбоподателят С. П. го е управлявал. Оплакването, че водачът на МПС не може да бъде адресат на принудителната административна мярка след като не е собственик на автомобила е неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че налагането на мярката със снемането на регистрационните табели, не дава възможност за заплащане на винетната такса, тъй като обезмисля плащането. Съгласно чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2. В случая е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "ж" от ЗДвП - "Временно спиране от движение на пътно превозно средство" до заплащане на валидна винетна такса, поради което плащането на винетната такса обуславя прекратяване на наложената ПАМ. Неоснователен е и довода на прокурора, че неправилно е определен срока на наложената ПАМ, който е следвало да бъде до 1 месец, тъй като настоящата инстанция констатира, че такъв срок е предвиден едва при новата редакция на чл. 171, т. 2, б. "ж" от ЗДвП в ДВ бр. 97/05.12.2017 г. В приложимата към датата на извършеното нарушение – 23.11.2017 г. редакция на чл. 171, т. 2, б. "ж" от ЗДвП от ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г. срок на наложената ПАМ не е предвиден, поради което законосъобразно същия е определен до заплащане на винетната такса, тъй като след това мярката би се оказала без основание. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение