Решение № 17279 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2011 г.
ВАСПетчленен състав29.12.2011 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на "Искър Дивелъпмънтс" ООД град София, представлявана от пълномощник адвокат Стоян Рътков за отмяна на влязлото в сила решение № 10244/08.07.2011 г., постановено по адм. дело № 14819/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 3181/19.10.2010 г. по адм. дело № 8508/2009 г. на Административен съд - София град, и е отхвърлена жалбата на "Искър Дивелъпмънтс" ООД град София, против АУПОВМТБО № РД-22-39/15.10.2009 г. ОСЪЖДА "Искър Дивелъпмънтс" ООД град София, представлявано от Франк О. Махони, да заплати на Столична община сумата 120 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 17279 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна, подадено от "Искър Дивелъпмънтс" ООД град София, представлявано от пълномощник адвокат Стоян Рътков за отмяна на влязлото в сила решение № 10244/08.07.2011 г., постановено по адм. дело № 14819/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 3181/19.10.2010 г. по адм. дело № 8508/2009 г. на Административен съд - София град, и е отхвърлена жалбата на "Искър Дивелъпмънтс" ООД град София, против АУПОВМТБО № РД-22-39/15.10.2009 г. В искането за отмяна се излагат съображения, че административният съд не се е съобразил с факта, че дружеството не е използвало имот, за който са му начислени съответните данъци и такси. Поддържа се още, че е налице основание за отмяна съгласно чл. 239, ал. 1 от АПК, тъй като разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и услуги предоставяни от Столична община е била отменена като незаконосъобразна от тричленен състав на ВАС, който факт е бил известен на решаващия съд при постановяване на решението чиято отмяна се иска. В искането за отмяна се претендира решението на ВАС да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна - Кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител адвокат Пасков оспорва искането за отмяна и моли същото да бъда отхвърлено, тъй като изложените в него мотиви не обосновават нито едно от основанията за отмяна по чл. 239 АПК. Претендира направени по делото разноски. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, поради което е допустимо. С решение № 10244/08.07.2011 г., постановено по адм. дело № 14819/2010 г. на ВАС, тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК е отменил решение № 3181/19.10.2010 г. по адм. дело № 8508/2009 г. на Административен съд - София град, и е отхвърлил жалбата на "Искър Дивелъпмънтс" ООД град София, против АУПОВМТБО № РД-22-39/15.10.2009 г. За да отмени решението на АССГ, касационният състав на ВАС е приел, че неправилно първостепенният съд е стигнал до извода, че ТБО не се дължи от дружеството единствено поради това, че решенията на СОС, с които се определят таксите битови отпадъци са приети не в предходната година, а след това, поради което изчисленията за таксите е следвало да бъдат съгласно разписанията за 2005 г. Приел е още, че този извод е погрешен, тъй като не е съобразен с разпоредбата на § 19 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси /ДВ, бр. 100 от 2005 г. в сила от 01.01.2006 г./, според която за 2006 г. ОС определя таксата за битови отпадъци до 31.01.2006 г., като е посочил, че аналогична е и разпоредбата за 2006 г. Мотивирал се е, че относно 2008 г. липсват подобни разпоредби и предвид това, че до края на 2007 г. не е било прието решение за определяне ТБО е приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, съгласно която размерът на таксата следва да се определи на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година, т. е. на 2007 г. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че подаденото искане за отмяна е неоснователно. В същото не са посочени конкретни основания за отмяна от визираните в чл. 239, т. 1 - 6 АПК, а са изложени доводи и съображения за неправилност на постановеното решение и по същество на спора, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, поради това че решението, чиято отмяна се претендира е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК и не подлежи на обжалване. В искането се поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал определени факти от значение за делото, както и неправилно е тълкувал закона. Посочените доводи представляват по естеството си твърдения за необоснованост и погрешно приложение на материалния закон, които представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но не и основания за отмяна от предвидените в чл. 239 АПК. От съдържанието на искането е видно, че не се твърди наличието на нито една от посочените в закона хипотези, нито се излагат доводи в този смисъл. Затова, макар и страната да твърди, че са нарушени правата й, очевидно няма предвид нарушаване на правото й на защита и на участие по делото по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. От друга страна посоченото решение № 3739/25.07.2011 г. на ВАС, тричленен състав, постановено по адм. дело № 291/2011 г. не е влязло в сила, тъй като по него има подадена касационна жалба, поради и което няма силата на присъдено нещо. Ето защо не би могло да се приеме, че са налице предпоставките и на чл. 239, т. 3 от АПК. Соченото в искането като основание необоснованост на решението представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, но както се посочи по-горе решение № 10244/08.07.2011 г. на ВАС по адм. дело № 14819/2010 г. е постановено в касационно производство, поради което не подлежи на инстанционен контрол и е окончателно. По изложените съображения, искането за отмяна подадено от "Искър Дивелъпмънтс" ООД град София е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника, на последния следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,