Решение № 614 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2527/2007 г.

Решение № 614 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2527/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на "П" АД, гр. С., срещу решение № 418 от 5.01.2007 г. по гр. д. № 531/2005 г. на Смолянския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът С. И. И. изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението по гр. д. № 150/2004 г. на Девинския районен съд, с което е отхвърлен предявения от "П" АД против С. И. И. ревандикационен иск относно недвижим имот представляващ № 1* в кв. 58 по плана на гр. Д., с площ 4 000 кв. м., при посочени граници, ведно с намиращите се в него гараж и склад със застроена площ 193 кв. м., и иска за отмяна на нотариален акт № 60, т. IV, н. д. № 776/1999 г. по описа на СВ при ДРС, с който ответника е признат за собственик на имота, и ищеца е осъден да заплати разноските. С въззивното решение ищецът е осъден да заплати и разноските за въззивната инстанция. Въззивният съд е приел, че съдържащите се в АДС № 365/1994 г. данни не са достатъчни за да се направи извод за принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца. Направил е извод, че процесният имот от 4 000 кв. м. не е включен в капитала на търговското дружество. Този извод е основал на писмо № 1631/15.07.2004 г. на и. директор на Столична общинска агенция за приватизация, според което към момента на сключване на приватизационния договор на 24.07.2003 г., с който СОАП е продала 75% от акциите на "П" ЕАД на "Павел Браниславов" ЕООД, "П" ЕАД е притежавал земя 5 100 кв. м. парцел **** в кв. 58 по плана на гр. Д. и сгради, а теренът от 4 000 кв. м., в който попадат сградите е реституиран с решение № 686/20.04.1993 г. на Поземлена комисия- гр. Д.. Решението е неправилно. Въззивният съд не е обсъдил приети в двете инстанции доказателства- извлечения от баланса на търговското дружество- ищец за дълготрайните материални активи, включени в капитала му/л. 46 от първоинстанционното дело, л. 11 от въззивното дело/; приложение № 1 към Решение № 10 по протокол № 53/25.01.1999 г. на Столичен общински съвет, съдържащо справка за недвижимите имоти, включени в капитала на дружеството/л. 47 от първоинстанционното дело/. Налице са и други необсъдени доказателства- писмени и заключение на вещо лице, относно сградите- гараж и склад, които също са предмет на иска. Съдът се е позовал на писмото на СОАП, но цитираното в него решение на ПК-Доспат № 686/20.04.1993 г., прието като доказателство, не е обсъдил относно съдържащите се в него данни, че имотите, на които се възстановява право на собственост в стари реални граници са ниви и ливади в различни местности, които са с площи от 0,500 дка до 2 дка, без да са индивидуализирани с границите им, т. е. няма индивидуализиран имот с площ 4 дка. Въззивният съд не е извършил съвокупна преценка на събраните доказателства, която е необходима за да може да се направи извод за спорното право на собственост. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.