Решение № 12249 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2014 г.

Решение № 12249 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Веселин Милев Дитрих, от гр. Варна, против Решение № 571/12.03.2014 г. по адм. дело № 1884/2013 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на СГКК - Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост, поради просрочие на касационната жалба, а ако се приеме за допустима, че е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, считано от съобщаване на решението, по реда на чл. 138, ал. 1 от АПК, който е спазен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил исканията на Веселин Милев Дитрих за осъждането на началника на СГКК - Варна да извърши фактически действия и да прекрати неоснователни бездействия, посочени изчерпателно в т. 1.1 до т. 1.7 от диспозитива на решението, като неоснователни. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че исканията са на основание чл. 256 и чл. 257 от АПК, които разпоредби се отнасят само до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закон и до бездействия на същия да изпълни свои задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, каквито действия и бездействия в случая не са налице. Съдът е установил, че поисканите от оспорващия фактически действия и преустановяване на бездействия, не се основават на закона, а са административнопроцесуални действия, които органа е следвало да извърши по образуваната преписка с подадено заявление от "Делова седмица консулт" ООД, с вх. № 99-19491/13.07.2012 г., до началника на СГКК - Варна за изменение на КККР, засягащо поземлени имоти: 10135.2571.16, 10135.2571.17, 10135.2571.18 и 10135.2571.19, като по отношение на последния имот искателя Дитрих се явява заинтересовано лице, като наследник на вписания в регистъра собственик-Мильо Илиев Бангиев. Поради това съдът е отхвърлил исканията на ищеца Дитрих, за отмяна на мълчаливите откази на началника на СГКК-Варна по т. 1.1, т. 1.2, т. 1.4 и т. 1.7, с изводи, че такива не са налице, поради неприложимост на чл. 58, ал. 1 от АПК. Останалите му искания, свързани с осъждането на органа да извърши фактически действия по предоставяне на цялата административна преписка по искането за изменение на КККР от ООД-то, както и издаване на копия от всички документи и за преустановяване на бездействията по: изпълнение разпорежданията на ИК на АГКК в писмо от 24.01.2013 г., оплакванията за нарушения от подчинен служител, неотразяване в КККР собствеността на ищеца върху ПИ 19 и пр., съдът също е отхвърлил, поради неприложимост на чл. 256 и чл. 257 от АПК, както и поради липса на изрично отправено до органа искане от ищеца за издаване на административен акт за изменение на КККР по отношение на имот 19. Решението е правилно. Правната възможност на гражданите за защита по реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производството по издаване на индивидуален или общ административен акт. Във всички останали случаи, сред които е и настоящият, когато гражданинът е страна в административно правоотношение, завършващо с издаване на административен акт, той е предметът на съдебен контрол за законосъобразност. Тази проверка включва и доколко органът е спазил правата на заинтересованите страни за участие в производството и правилното извършване на всички останали административнопроизводствени действия, които органа дължи по АПК. Затова и като част от производството по издаване на крайния административен акт, тези действия или бездействия на органа, не подлежат на самостоятелно съдебно обжалване, извън този акт - аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК. Поради изложеното правилни са изводите на съда, че поисканите от касатора действия или преустановяване на бездействия, не са фактически по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Не са такива действията, които се състоят в изявления на органа, защото отказа да се извърши такова изявление е или административен акт, или отказ за административнопроизводствено действие, защитата срещу които е по реда на чл. 197 и сл. от АПК или по реда за оспорване на административни актове, но не и по предприетия от касатора ред на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Правилни са и другите изводи на съда, че в случая не е налице и мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, който да подлежи на отмяна. За да е налице такъв отказ, до органа трябва да има отправено искане за издаване на административен акт от негова компетентност. В случая касаторът не е отправил такова искане за изменение на КККР относно собствения му имот № 19, а искането е от трето лице, по отношение на което има качеството на заинтересован. Не е налице мълчалив отказ и на писмото на ИД на АГКК от 24.01.2013 г., по съображенията развити от решаващия съд, които настоящата инстанция споделя изцяло. По отношение бездействието по т. 1.4, изводите на съда са правилни, но само като краен резултат. В случая направените от касатора оплаквания за допуснати нарушения от подчинени на органа служители, представлява сигнал по чл. 107, ал. 4 от АПК, който подлежи на разглеждане от органа, а не от съда. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение