Решение № 15033 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2018 г.

Решение № 15033 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ранчев, от гр. [населено място], област [област], чрез пълномощника му - адв. Димов, против решение № 292 от 12.02.2018 г. постановено по адм. дело № 2821/2017 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед №РД-02-09-353/21.09.2017 г. на зам. кмета на община К., като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община К., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуален представител - адв. Стойчев, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената Заповед № РД-02-09-353/21.09.2017 г. на зам. кмета на община К. е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивен навес", находящ се на уличната регулационна линия в УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. К., които попадат изцяло и частично в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. К., зад масивна ограда, свързан с жилищната сграда с идентификатор 39921.501.457. 1, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени проекти и разрешение за строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Адресат на заповедта е оспорващият И. Ранчев, като собственик и извършител на този строеж. Прието е от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда описаният навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който се явява незаконен, поради отсъствието на одобрени проекти и разрешение за строеж, каквито се изискват, както и поради несъответствието му с предвижданията на действащия ПУП от 1982 г., който не предвижда допълващо застрояване. Подробно са изследвани предпоставките за търпимост на строежа, както на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, както се поддържа от оспорващия, така и на основание разпоредбите на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, при което е установено, че навесът не е търпим строеж, поради което няма пречки за премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е установил релевантните факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е извел мотиви - фактически и правни изводи за наличието на незаконен строеж, който не е търпим, в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ, респ. на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. По делото не е бил спорен фактът, че описаният масивен навес представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който липсват строителни книжа. Спорно е било съответствието му с предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ на гр. К. от 1982 г., доколкото се е поддържало от касатора, че навесът не е нов строеж, а представлява навес, изграден на мястото на изгоряла постройка преди 1987 г., която е заснета в действащия ПУП от 1982 г. и в този смисъл отговаря на ПУП. От заключението на СТЕ и скица-приложение № 2 към нея, е установено, че действително в действащия ПУП-ПРЗ от 1982 г. на гр. К. в УПИ XI и X, кв. 108, е нанесен навес - сграда на допълващо застрояване, която обаче не е идентична на процесния масивен навес. П., съгласно очертанието му с червен контур върху стария навес, на скица-приложение № 2 към заключението на СТЕ, е с изместено местоположение и други размери, спрямо заснетия в плана навес, което навежда на извода, че е друг строеж, който не съответства на действащия ПУП. От приложената извадка на ПУП-ЗП от 1982 г. е видно, че планът не предвижда допълващо застрояване в двата имота, а само основно жилищно застрояване, с нанесени строителни петна, при условията на свободно застрояване. По делото касаторът не е ангажирал доказателства за издадена виза по чл. 140 ЗУТ за процесния масивен навес или наличие на одобрена КЗР. Поради това правилно е прието, че строежът "Масивен навес" е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Решението е правилно и по отношение изводите за нетърпимост на строежа, на основание § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. За приложение на разпоредбите, вкл. и на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, е необходимо строежът да е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В случая масивният навес не е допустим по действащия ПУП-ПРЗ от 1982 г. и не отговаря на правилата и нормативите по ЗТСУ (отм.); и тези по ЗУТ. Основното нарушение, което го прави недопустим е това, че регулационната линия между двете УПИ-та минава през строежа, както и това, че същият е на уличната регулационна линия и е допрян до жилищна сграда в УПИ X-641. В този си вид масивният навес противоречи на изискванията на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.); и чл. 121, ал. 1, 2 и 5 от Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977 г. (отм.); , както и на сега действащите чл. 42, ал. 1- 4 и чл. 45 от ЗУТ. Ето защо като е приел, че строежът не отговаря на изискванията за търпимост, независимо кога е построен, съдът е приложил правилно материалния закон. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по спора, искането за разноски на касатора е неоснователно. Такова е и искането на ответника, тъй като доказателствата за направени разноски /договор за правна защита и съдействие и вносна бележка на "ЦКБ"-АД, клон П. от 28.11.2018 г. / са представени след приключване на устните състезания пред касационната инстанция, към писмената защита пред Върховен административен съд, постъпила в съда на 29.11.2018 г., след датата на с. з., като е подадена по факс на 28.11.2018 г. в 17. ЗЗ часа, отново след часа на приключване на делото в с. з. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение