Решение № 1823 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12931/2011 г.

Решение № 1823 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12931/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Лис" ЕООД със седалище и адрес на управление в с. Оброчище, община гр. Балчик, представлявано от управителя Стефан Стоянов Павлов, срещу решение № 119/29.07.2011 г., постановено по адм. д. № 156/2011 г. на Административен съд - гр. Добрич, като в нея се развиват оплаквания за нищожност и недопустимост на решението, допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът, н-к РДНСК, Североизточен район и Министерството на регионалното развитие и благоустройство, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и писмен отговор, изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Кметът на община гр. Балчик не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, II-ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Добрич, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Лис" ЕООД срещу Заповед № ДК-02-СИР-48/20.10.2010 г. на н-ка на РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж - панорамна тераса към ресторант "Стара лодка", находящ се в гр. Балчик, върху брегоукрепително съоръжение "Дамба", със застроена площ 176 кв. м. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, както и че е изпълнен без строителни книжа, поради което е незаконен, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а допуснатите са несъществени, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби. С оглед на това приел, че заповедта е законосъобразна, че строежът подлежи на премахване и отхвърлил жалбата. Решението не е нищожно, тъй като е постановено от компетентния съд. Също така е и допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена в законовия срок, от лице, притежаващо активна легитимация като адресат на заповедта. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена безспорно, а именно, че процесната тераса е на три нива, с приблизителна площ от 176 кв. м, изпълнена към ресторант "Стара лодка", за да обслужва клиенти на същия. С оглед начина на изпълнението му и предназначението му, правилно е прието, че не се касае за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, от четвърта категория. За него не са издавани разрешение за строеж, липсват и доказателства, собственикът на терена да е давал съгласие за това чрез отстъпване право на строеж. Правилно е прието също така, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като съставянето на акта и подписването му от лицето Силвия Павлова, без тя да е представила легитимация на представител на дружеството, е несъществено нарушения. Обстоятелството, че адресат на заповедта е дружеството жалбоподател, което е упражнило правото си на жалба и в съдебното заседание е навело всички оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, сочи, че е допуснато несъществено нарушение от административния орган при връчването на акта, което не води до незаконосъобразност на заповедта. В тази връзка и жалбоподателят не е представил доказателства, че лицето Павлова към момента на съставянето на акта не е работило в дружеството. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване и че оспорената заповед е законосъобразна. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е извел обосновани правни изводи. Не се установяват допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и постановяване на решението, както се твърди в касационната жалба. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в решението мотиви, като от касационния жалбоподател не се представят писмени доказателства, сочещи на други правни изводи. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. т. 1, 2 и 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Незаконосъобразно като страни по делото са конституирани община гр. Балчик и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В производството по премахване на незаконен строеж страни са органът, издал заповедта, и адресатът на същата. По отношение на собственика на терена, когато той е различен от извършителя на строежа, заповедта за премахване не създава за права и задължения и не засяга законни права и интереси. Решението по отношение на община гр. Балчик и Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде обезсилено, включително и в частта за присъждане на разноски за МРРБ и производството в тази част прекратено. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК