Решение № 5534 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11711/2020 г.

Решение № 5534 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11711/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Варна Сторидж" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., [улица] срещу Решение № 2319 от 29.04.2020 г. на Административен съд, С. град, по административно дело № 9970/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Варна Сторидж" ЕООД срещу Предписание № 2019/1/20 от 17.07.2019 г. на главния директор на главна дирекция "Железопътна инспекция", с което на основание чл. 118, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт му е предписано: 1.) да възстанови охраната на железопътен прелез на км 1 + 493, водещ към военно формирование 48130 на Военноморските сили; 2.) в случай на промяна в начина на охрана на прелеза да се спази изискването на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г. за железопътните прелези.

І. С. на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Варна Сторидж" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че съдът не е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт с оглед на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е изложил мотиви защо оставя без обсъждане част от доказателствата – уведомление на командира на Военноморските сили, вх. №ЖП-22522 от 25.06.2019 г., и доклад № 32-00-24 от 17.07.2019 г. на главен инспектор в Районна железопътна инспекция, Г. О..

Неправилен счита извода на съда за осъществено надлежно уведомяване за откриване на административното производство, тъй като разпоредбата на чл. 18 а, ал. 7 АПК не е била в сила към датата на откриване на административното производство. Неправилно съдът е ценил и липсата на правен интерес у лицата, сезирали органа. Неправилно е приел неприложимост на чл. 72, ал. 2 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г. за железопътните прелези (Наредба № 4), а приложимост на чл. 73, като е приел, че железопътен прелез на км 1 + 439 се намира в границите на самия индустриален клон, а не на общински път. Не е изследвал въпроса изобщо за приложимост на Наредба № 4, защото от техническия паспорт на прелеза е видно, че е образуван от пресичането на индустриалния ж. п. клон с ведомствен път на Учебен център на Военноморските сили, поделение 48130.

Сочи, че дори и хипотетично да се приеме приложимост на Наредба № 4 не са налице фактически основания за издаване на оспорения акт, тъй като нито в акта на командира на Военноморските сили, нито в доклада на главния инспектор се изисква да бъде задължен да извършва охрана на прелеза със собствени прелезопазачи. Предписанието по точка 2 съдът не е отчел, че е неясно, тъй като е поставено под условие, но и за него е задължен да го изпълни в определения срок.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав, а при условията на евентуалност – да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото за двете инстанции разноски за държавна такса. Касаторът се представлява от адв. В. В., Адвокатска колегия, гр. Х..

2. Ответникът по касационната жалба – главният директор на главна дирекция "Железопътна инспекция" в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", счита същата за неоснователна.

Обжалваното решение е правилно и при постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователен счита довода относно чл. 18 а, ал. 7 АПК, тъй като за започналото производство касаторът е уведомен на 03.07.2019 г. при извършената в негово присъствие проверка, което се доказва от доказателствата по делото.

Правилно съдът е приел приложимост на чл. 73 от Наредба № 4, извършил е проверка на оспорения акт на всички основания като правните му изводи са съответни на доказателствата по делото.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт П. К..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. "Варна Сторидж" ЕООД е собственик на железопътна мрежа в индустриален клон, на която е разположен прелез км 1 + 493.

2. На 21.06.2019 г. командирът на Военноморските сили уведомява генералния директор на Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура", че на 28.05.2019 г. е уведомен от "Варна Сторидж" ЕООД, че от 01.07.2019 г. прекратява охраната на железопътните прелези по железопътния индустриален клон, негова собственост, разположени на км 0 + 206, намиращ се в имота на "Булярд корабостроителна индустрия" АД и "Булпорт Логистика" АД, и на км 1 + 493, за Учебен център на Военноморските сили, военно формирование 48130.

3. На 21.06.2019 г. "Булярд корабостроителна индустрия" АД, "Булпорт Логистика" АД и командирът на военно формирование 32140 уведомяват Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", че на 28.05.2019 г. са уведомени от "Варна Сторидж" ЕООД, че от 01.07.2019 г. прекратява охраната на железопътен прелез по железопътния индустриален клон, негова собственост - км 0 + 206, намиращ се в имота на "Булярд корабостроителна индустрия" АД и "Булпорт Логистика" АД.

4. В периода 02 - 04.07.2019 г. главен инспектор в Районна железопътна инспекция - Г. О. извършва "проверка в индустриален жп клон "Варна Сторидж" на жп гара В." като установява, че по отношение на прелез км 0 + 206 търговските дружества са постигнали споразумение, а относно охраняемостта на железопътен прелез км 1 + 493 установява, че прелезопазачницата се намира на територията на военно формирование 48130, като отреденият за него имот 327 (идентификатор 10135.5501.327) включва отклонение от местния път към портала на формированието и не е общинска собственост. Проверката е извършена в присъствието на управителя на "Варна Сторидж" ЕООД.

5. На 17.07.2019 г., с Предписание № 2019/1/20, главният директор на главна дирекция "Железопътна инспекция", на основание чл. 118, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) във вр. с чл. 46, ал. 1 и 2 и чл. 73 от Наредба № 4 предписва на "Варна Сторидж" ЕООД: 1.) да възстанови охраната на железопътен прелез на км 1 + 493, водещ към военно формирование 48130 на Военноморските сили; 2.) в случай на промяна в начина на охрана на прелеза да се спази изискването на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г. за железопътните прелези; 3.) на прелезите на индустриалния клон да се осигури необходимия обзор като се почистят закриващите го храсти и дървета.

6. На 02.08.2019 г. "Варна Сторидж" ЕООД оспорва т. 1 и 2 от Предписание № 2019/1/20 пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

7. На 16.08.2019 г., с Решение № 15-03-2, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" отхвърля жалбата на "Варна Сторидж" ЕООД.

8. На 29.08.2019 г. "Варна Сторидж" ЕООД оспорва пред Административен съд, С. град, т. 1 и 2 от Предписание № 2019/1/20 от 17.07.2019 г. на главният директор на главна дирекция "Железопътна инспекция".

9. В хода на съдебното производство органът представя административната преписка, в т. ч. технология на гара В., схема на коловозното развитие на гара В., Инструкция № 26 за осигуряване движение на маневрен състав на лицензиран жп превозвач от коловоз на гара В. товарен парк или разпределителния парк за товарни влакове на гара В. до индустриален жп клон на "Варна Сторидж" ЕООД и индустриалните клонове, отклоняващи се от него във външния район на жп гара В. и обратно (Инструкция № 26).

10. В хода на съдебното производство "Варна Сторидж" ЕООД представя Инструкция № 35 за осигуряване движение на маневрен състав на лицензиран жп превозвач "Булмаркет Рейл Карго" ЕООД от коловоз на В. товарен парк или разпределителния парк за товарни влакове на гара В. до индустриален жп клон на "Варна Сторидж" ЕООД и индустриалните клонове, отклоняващи се от него във външния район на гара В. и обратно (Инструкция № 35).

11. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетеля – главен инспектор в Районна железопътна инспекция – Г. О., и приема представени от трето по делото лице акт за публична държавна собственост на имот с идентификатор 10135.5501.327 и кадастрална скица на имота.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган с оглед на чл. 118, ал. 2 ЗЖТ. Приема, че не е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като адресатът на акта е уведомен за започналото административно производство на 03.07.2019 г. с първото извършено действие в съответствие с чл. 25, ал. 3 АПК, което е устно уведомяване с оглед на чл. 18 а, ал. 7 АПК.

Приема за неоснователен довода, че жалбоподателят не стопанисва пътя, пресичан от железния път, на който се намира прелеза, поради което нямал задължение да го охранява, с оглед на чл. 73 от Наредба № 4. Въз основа на доказателствата по делото приема, че процесният прелез се намира в индустриалния клон, собственост на жалбоподателя, поради което чл. 72, ал. 2 от Наредба № 4 е неприложима. Без значение за законосъобразността на акта приема факта, че имот с идентификатор 10135.5501.327 е публична държавна собственост, предоставен за ползване на Военноморските сили.

С оглед на установеното в Инструкция № 26 процесният прелез е снабден с полубариери и светофари за пътни превозни средства и се обслужва от прелезопазач. В случай на промяна на начина на охрана дружеството е следвало да спази процедурата по чл. 46, ал. 2 от Наредба № 4.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

1. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Доводите, които касаторът излага в подкрепа на този твърдян порок могат да бъдат обобщени по следния начин: 1.) първоинстанционният съд не е извършил цялостна проверката на оспорения акт по чл. 168, ал. 1 АПК; 2.) не е обсъдил доказателствата по делото; 3.) не е изложил мотиви защо оставя без обсъждане част от доказателствата.

Касаторът не сочи конкретно по кои основания за законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК първоинстанционният съд не е извършил проверка. Излага доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд за спазване на административнопроизводствените правила – чл. 26, ал. 1 АПК и наличието на правен интерес на сезиралия органа правен субект. Тези доводи обаче не сочат на нарушение на процесуално правило от съда. Те биха могли да бъдат основание за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за спазване на изискването на чл. 26, ал. 1 АПК и за правния интерес на сезиралото органа лице, тъй като първоинстанционният съд изрично е обсъдил спазването от органа на чл. 26, ал. 1 АПК, както и изрично е приел, че собствеността на имота, на който се намира процесният железопътен прелез, е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт.

Касаторът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата по делото и не е изложил мотиви защо не обсъжда две доказателства - уведомлението на командира на Военноморските сили, вх. №ЖП-22522 от 25.06.2019 г., и доклад № 32-00-24 от 17.07.2019 г. на главен инспектор в Районна железопътна инспекция - Г. О..

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за спора доказателства – както тези, представени от органа, така и тези, представени от касатора. Подробно е изложил всички релевантни факти, в т. ч. и сочените от касатора доклад и уведомление на командира на Военноморските сили (макар и непрецизно цитиран), както и подробно е мотивирал изводите си с всички доказателства, в т. ч. и с доклада на главния инспектор, когото е разпитал и като свидетел – стр. 3 от мотивите. Що се отнася до соченото необсъждане на уведомлението на командира на Военноморските сили следва да се посочи, че съдът е длъжен да обсъди само относимите за предмета на спора доказателства. Дали сезиралият органа правен субект има или няма правен интерес да сезира органа е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. Значение има единствено факта налице ли са материалноправните предпоставки за неговото издаване и спазил ли е органът изискванията за компетентност, форма и производство.

С оглед на изложеното доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

2. По пороците необоснованост и противоречие с материалния закон:

Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за недопуснато от органа нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК и за неправилно позоваването от съда на чл. 18 а, ал. 7 АПК. Безспорно е, както сочи и касаторът, че към датата на започване на административното производство, въз основа на което е издаден оспореният акт, разпоредбата на чл. 18 а, ал. 7 АПК, на която се позовава първоинстанционният съд, не е влязла в сила. Тя влиза в сила на 10.10.2019 г., а оспореният акт е издаден още на 17.07.2019 г. Но неточното позоваване на чл. 18 а, ал. 7 АПК не прави извода на първоинстанционния съд неправилен, тъй като е мотивиран с анализа на всички относими доказателства по делото, неоспорени от касатора.

Безспорно е, че нарочно уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на административното производство органът не е направил до касатора, но безспорно е също по делото, че за осъществената на 03.07.2019 г. проверка, резултата от която е основание за издаване на оспорения акт, касаторът е надлежно уведомен и тя е направена в присъствието на управителя му.

С оглед на това целта на задължението на органа по чл. 26, ал. 1 АПК е осъществена – касаторът е уведомен за образуваното производство, както и относно основанието за неговото образуване. Наред с това, от доказателствата по делото е безспорно, че именно действие на касатора е причина за сезирането на органа – уведомлението от 28.05.2019 г. за прекратяване на охраната на процесния прелез, както и е безспорно, че в резултат на това уведомление с лицата, на чиято територия се намира прелез км 0 + 206, е постигната договореност за промяна на субекта, отговорен за охраната на прелеза, но такава не е постигната относно процесния прелез. Нещо повече, по време на проверката е видно от доклада на главния инспектор, че е търсена възможност за организиране на среща на заинтересованите страни – касаторът и представител на Военноморските сили.

Изложеното сочи, че функцията на уведомяването по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на административното производство е осъществена, поради което правата на касатора по никакъв начин не са накърнени в хода на производството.

Що се отнася до довода на касатора за неправилна преценка на първоинстанционния съд за правен интерес от сезиране на органа, първо, сезирането на органа не е само по себе си елемент на законосъобразността на оспорения акт, тъй като то не поражда автоматично задължение на органа да издаде акт по чл. 118, ал. 2 ЗЖТ. И второ, независимо от ирелевантността на факта наличие на правен интерес на лицето, сезирало органа, видно от доказателствата по делото, от които е безспорно, че процесният прелез е разположен на път, който обслужва военно формирование 48130, за него безспорно е налице правен интерес процесният прелез да бъде охраняван в съответствие с нормативните изисквания. Кому е това задължение и в какво то се изразява е въпрос на преценка на органа.

Неоснователни са и доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, тъй като съдът неправилно приел за приложим чл. 73, а не чл. 72, ал. 2 от Наредба № 4.

Безспорно по делото е, че касаторът е собственик на индустриален клон по смисъла на § 1, т. 7 на Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт (Наредба № 58), т. е. на железопътни линии, както и на връзката им с тези за общо ползване.

Спорът по делото е какъв е прелезът по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 и с оглед на това кому е задължението за неговата охрана.

Съгласно чл. 3, т. 3 от Наредба № 4 прелези на индустриални жп клонове са тези, при които се пресича път от републиканската пътна мрежа или местни пътища и улици в населените места с индустриален жп клон и това пресичане е на едно ниво. Съгласно т. 2 местни прелези са тези, при които се пресичат местни пътища и улици в населените места с жп линии на Български държавни железници и пресичането е на едно ниво. От доказателствата по делото е безспорно, че за процесния прелез не е налице пресичане на път с жп линия на Български държавни железници, тъй като пресичащата пътя жп линия е безспорно собственост на касатора. Безспорно е също, че в случая пресичането на процесния индустриален жп клон с процесния път е на едно ниво.

Следователно процесният прелез е прелез на индустриален парк по смисъла на чл. 3, т. 3 от Наредба № 4.

С оглед на това и в съответствие с чл. 73 от Наредба № 4 задължението за поддържане на жп прелеза е на собственика на индустриалния жп парк. Хипотезата на чл. 72, ал. 2 от Наредба № 4, както правилно приема и първоинстанционният съд, е неприложима, тъй като пресичащата жп линия не е линия на Български държавни железници.

Основните доводи на касатора за неправилност на извода на съда относно задължението му да охранява процесния прелез са свързани с местоположението на прелезопазачницата – на територията на поземления имот, предоставен за ползване на Военноморските сили, и с местоположението на самия прелез – на ведомствен път на Учебния център на Военноморските сили, което правило неприложима разпоредбата на чл. 73 от Наредба № 4.

Тези доводи на касатора налагат съдът да посочи следното:

Видно от приложения по делото акт за публична държавна собственост имот с идентификатор 10135.5501.327, предоставен за ползване на Военноморските сили, граничи с имот с идентификатор 10135.5501.139. Имот с идентификатор 10135.5501.139, видно от приложената по делото скица на имот с идентификатор 10135.5501.327, както и от нейния цифров модел, публично достъпен на адрес: https: //kais. cadastre. bg/bg/Map, е публична общинска собственост, урбанизирана територия, с начин за трайно ползване – за второстепенна улица. Видно също така от скицата жп линията на индустриалния парк на касатора преминава през имот с идентификатор 10135.5501.139 и пресича път, който е изграден на територията на имота – публична общинска собственост. Вярно е, че този път води от общински път към имот с идентификатор 10135.5501.327, т. е. имотът, предоставен за ползване на Военноморските сили, но пресечната точка на пътя и на жп линията е преди границите на имота, ползван от Военноморските сили. Този факт е безспорно видим не само от скицата, извлечение от кадастъра, но така също и от скицата на самия прелез, неразделна част от техническия му паспорт.

Факта, че в техническия паспорт на процесния прелез е вписано, че прелезът е разположен на "ведомствен път на под. 48130 – Учебен център на ВМС (пост 12)", не може да обоснове извод за неприложимост на чл. 73 от Наредба № 4, тъй като преди всичко такъв път – "ведомствен", в чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) не съществува. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗП местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване. Така нареченият в техническия паспорт "ведомствен път" не е "частен път, отворен за обществено ползване", тъй като имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им с оглед на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за държавната собственост (ЗДС) са публична държавна собственост. От акта за процесния имот е видно точно това – имотът, предоставен на Военноморските сили, е публична държавна собственост. С оглед на това наименуването на пътя, който пресича жп линията на индустриалния парк, "ведомствен" не може да обоснове някакво негово специфично качество, при положение, че е изграден в имот – публична общинска собственост.

Що се отнася до факта, че прелезопазачницата е разположена в имота, предоставен за ползване на Военноморските сили, то този факт е ирелевантен за определянето на прелеза като прелез на индустриален жп клон с оглед на разпоредбата на чл. 3, т. 3 от Наредба № 4. Не местоположението на прелезопазачницата, а мястото на пресичане на пътя с жп линията е това, което е релевантно за определяне на вида на прелеза и неговото местоположение.

Неоснователен е и доводът на касатора, че от съдържанието на чл. 73 от Наредба № 4 не следвало задължението му за охрана на прелеза, а само за неговото поддържане. Вярно е, че буквалното съдържание на чл. 73 от Наредба № 4 визира само поддръжката на прелеза, но семантиката на думата "поддържат" значи "полагам грижи за запазването, съществуването на нещо в добро, нормално състояние" (Български тълковен речник, Наука и изкуство, С., 2008, с. 652), а съгласно чл. 63 и 70 от Наредба № 4 охраняването от прелезопазач е част от изискванията за ефективна и безопасна работа на прелеза. Наред с това, съгласно чл. 53 от Наредба № 4 за всяко техническо средство, сигнализиращо за предстоящо преминаване на влак, се издава инструкция за експлоатация. Видно от приложените по делото Инструкция № 26 и Инструкция № 35 процесният прелез е охраняем и се обслужва от прелезопазач като относимото за процесния прелез е идентично и в двете.

Неоснователни са и доводите на касатора за неясност на съдържанието на предписанието по точка 2 от оспорения акт. В чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 4 са изрично регламентирани процедурата и предпоставките, при които е възможно да се осъществи промяна в начина на експлоатация на прелез. От доказателствата по делото е безспорно, че касаторът не е спазил процедурата, и именно това органът му е разпоредил – ако счита, че са налице основания за промяна на режима на експлоатация на процесния прелез да започне процедура по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е направил обосновани фактически изводи въз основа на доказателствата по делото и правилно е тълкувал и приложил материалния закон.

Горното прави обжалваното решение правилно, поради което съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд